151|
21117
|13.08.2011
ГЛАСЪТ
Отвращение. Ерихонските тръби на подлостта
Кристина Патрашкова, Явор Дачков и Недялко Недялков отишли при премиера Бойко Борисов да "излеят" гражданската си съвест. Поначало, когато става дума за съвест, тези три имена трудно се свързват с това понятие, но и затова толкова упорито се самопришиват към него. Нищо, че изглеждат като кръпка.
Наглост, сравнима единствено с кандидатирането на Алексей Петров за президент.
Та тримата се издокарали във вид, удобен за логаритмуване и – право в Министерски съвет. Поводът е повече от „обезпокоителен”: страшният монопол на някой друг. Монопол, който застрашавал техните опити за величие. След срещата с Борисов, отбелязва услужливо до мазност в. „24 часа”, трите съвести, наметнати в някакво подобие на човешки образ, щели да окажат чест на американския, руския и израелския посланици. Все със същата жалейка: нещо не се случва както го искаме, значи то е лошо. Защото ние сме добрите, разбира се. Защо точно с руския, американския и израелския посланици – това е друг въпрос, който заслужава специално внимание.
Посланието на трите самоходни „съвести”, напарфюмирани за всеки случай обилно с цял флакон „Морал”, е елементарно: трябва да излезем „на светло” и да се официализираме. Трябва да изпреварим обществената присъда и да вменим на обществения мозък, че не сме онова, което всъщност сме - аневризма, а нещо друго. Колкото Алексей Петров не е мафиот, а лоялен гражданин. А РЗС е нормална партия, зачената чрез класически политически секс. Колкото Канал-3 е Ал Джазира. А адвокатите на Трактора вярват в неговата невинност...
Господ гледа.
Алексей Петров, мъдрецът
Патрашкова, Дачков и Недялков знаят за какво става дума. Те не се заблуждават, че доцент Петров не е тяхна кауза, а само средство. Но не му го казват, а го гледат с влажни погледи (и не само погледи...) и повтарят мантрите му. Те ползват бруталността отдавна. За тях целта отдавна е оправдала всички средства. Те дори знаят, че презрението на гилдията им е дадено безрезервно, но се правят, че не го забелязват. Защото живеят и се хранят с мотото: „По-добре да ни мразят, но да ги е страх, отколкото да ни уважават”. В български условия това работи, поне в някои среди и за известно време. А хората наистина се страхуват, защото не искат да бъдат заливани с помия, лъжи, обиди и перверзни измислици. Но и страхът понякога отстъпва на отвращението. Това не знаят тримата херои. Аз съм им ял попарата и знам за какво става дума. Когато не умрях от чуковете на техния Бог, те се опитаха да довършат започнатото на 22 септември 2008 г. с думи. Тяхната „журналистика” е естествено продължение на убийството, така както войната на политиката. Да, тези хора знаят, че убиват чрез медиите си, но се кефят, както наркоман на обилна бяла пътечка.
Явор Дачков, влюбеният, който мрази...
Знаят също кой всъщност е Алексей Петров, познават зловещите му похвати, тъмното му минало и перверзно настояще, но това не ги смущава. И не само защото и те са същите, само дето още не са почнали физически да налагат каквото мислят (всъщност не съм много сигурен) на останалите, а защото вярват, че като наричат различните форми на тормоз кауза, това ги прави по някакъв начин поносими поне за собствените им съвести.
Патрашкова, Дачков и Недялков знаят, че Петров е заплашвал техни колеги, че в някои случаи заплахите са преминали в действие. Но това не ги засяга. Нещо повече, убедени са, че въпросните колеги са си го заслужили. В момента дори работят с такива хора в една сграда, срещат се по коридорите, участват с тях в планьорки и погледите им се пресичат. Но те нехаят за това, защото ги смятат за слаби, а те са силни. Те са е-хе.
Те охулваха месеци наред колеги и хора от други сфери на обществения, културния, политическия и спортния живот. Плюеха и наричаха самият Борисов какъв ли не, но сега отиват при него да им помага, защото били в беда. За беда те считат всяко състояние, когато друг, а не те се превръща във водещ. За едно обаче могат да са спокойни: техният монопол върху лъжата, пошлото, агресивното, фалшивото, разрушителното и лицемерието никой не може да им отнеме.
Същите тези хора допреди няколко дни зееха като ерихонски тръби, че Бойко Борисов стои зад взривовете пред редакцията на в. „Галерия” и РЗС, цитирайки своя гуру Трактора, а днес търсят закрилата му срещу нещо си. Подобна извратеност би затруднила и Карл Юнг, а скелетът на Берия би се изчервил, гордост че делото му е живо.
Смятат, че щом са вече под един покрив с важни персони-издатели, вече са легитимни в очите на обществото. Заблуда, която ще се отрази болестотворно по-скоро на техните партньори, въпреки връзките им с фармацевтичната промишленост...
Недялко Недялков, народен трибун(ал)
Всъщност нещата са много прости. Тройката Патрашкова, Дачков и Недялков губят почва под краката си. Трескавата им активност го доказва. Освен това и за манипулатор се искат някакви качества. Това първо.
Второ. Символът, идеята, каузата, мисията Алексей Петров скоро може да се окаже обикновен затворник, излежаващ присъда за тежки криминални престъпления. Естествено това ще реши безпристрастният български съд, но вероятността е поне 50:50. Въпреки кантората на г-жа Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет, която така всеотдайно го защитава.
Трето, но не и по значение – тия тримата знаят, че времето на тяхната „журналистика” е изтекло. Не защото не са усърдни, а защото са разпознати мръсните цели, на които са продали каквото могат от себе си. Каквито и скечове да разиграват оттук, от тях винаги ще лъха на треторазрядност, омраза и фалш.
И понеже точно тези тримата заговориха за монопол, не е лошо преди да досаждат тук и там с претенциите си, да отворят старите вестници и да видят какво се е изписало за монопола на ВАЦ преди години. Както и да попитат новите си съюзници, дали не са купили същите вацови издания тъкмо заради господстващото им положение на вестникарския, рекламния, печатарския и разпространителския пазар?! И нали Петров-Трактора ги присламчи към новата медийна групировка по същите причини, колкото и на Павлов и Донев да не им се иска това да се подразбира и прозира.
И да не забравят, че в „актива” на Недялко Недялков са убитите Георги Стоев и Боби Цанков, които той щедро поощрявал да правят разкритие след разкритие. Кеворк Кеворкян пък го съди за измами по издаването на негови книги.
Патрашкова морализаторстваше за 6-те имота на Цветан Цветанов, но не обели и дума за имотите на своето семейство, които са значително повече от тези на вътрешния министър и по какъв начин са придобити. Сигурно не е забравила как тя и съпругът й Иво звъняха на Бойко Борисов късно една вечер да ги спасява от руски мафиоти, на които се опитваха да продадат имоти край морето. А дали Патрашкова ще посети и ГДБОП или ДАНС, за да им обясни как семейството й се е сдобило с изрязана част от картина на Врубел и как се опитваха да пробутат това парче (женска глава) на бизнесмени и колекционери за 200 000 евро? Не са малко и тези, които помнят как тя и съпругът й Иво предлагаха колекцията африкански маски на Богомил Райнов, седмица след смъртта му. Далаверата беше в това, че те ще я вземат от вдовицата за жълти стотинки, защото „им имала пълно доверие”, а те щели да я продадат за многократно по-голяма сума. Дълъг е списъкът на „моралните” постъпки на сем. Патрашкови (малцина знаят фамилията на съпруга й), но за тях тепърва ще говорим.
Явор Дачков пък ще си остане в скротума на българската журналистика с изпепеляващата любов към Иван Костов, която за една нощ се трансформира в изпепеляваща омраза. Запознати с душевния Дачков мир твърдят, че ставало дума за очаквани, но неполучени облаги. Пак с облаги се свързва и талантът му да използва определени хора за нещо, а след това да ги плюе.
Истински ме успокоява мисълта, че Алексей Петров и подобните нему разчитат именно на такива хора. Някои наричат явлението „стрихнин в супата”, други – „стокхолмски синдром”, в зависимост от гледната точка.
Който е бил в армията, не се смее в църква, казват препатилите хора. Тия тримата обаче не отговарят на това условие...
П.П. ЕК, посолствата, които тримата обикалят, както и международни неправителствени организации вече са запознати със забавянето на процеса срещу Алексей Петров, както и с част (всичките са 100 тома, засега) от деянията му. Също и със съмнителните му медийни взаимоотношения. Думата „монопол” не се среща в тези сигнали, но преобладава думичката „мафия”. П., Д. и Н. знаят защо.
Очакват ги, тях и компанията им, много неприятни изненади през следващите седмици и месеци. И не от флашки и компромати. Не. Просто все повече хора, жертви на мафията, осъзнават, че достойно можеш да умреш веднъж, а страхът те убива всеки ден. Разбират също, че зловонието и заразата на журналистика от типа „Патра-Дач-Недял” не се побеждават с противогаз, а с много, много хлор, а токсичните отпадъци се заравят в бетонови бункери под земята. Точно тия тримата няма как да го разберат, но проблемът си е техен.
Все пак не е лошо да знаят, че отвращението е най-силното човешко чувство. Могат да го видят в очите на хората, включително на тези, които ги поздравяват из коридорите на Полиграфическия комбинат...
Освен това, дами и господа, Елвис напусна сградата...
Огнян Стефанов
Та тримата се издокарали във вид, удобен за логаритмуване и – право в Министерски съвет. Поводът е повече от „обезпокоителен”: страшният монопол на някой друг. Монопол, който застрашавал техните опити за величие. След срещата с Борисов, отбелязва услужливо до мазност в. „24 часа”, трите съвести, наметнати в някакво подобие на човешки образ, щели да окажат чест на американския, руския и израелския посланици. Все със същата жалейка: нещо не се случва както го искаме, значи то е лошо. Защото ние сме добрите, разбира се. Защо точно с руския, американския и израелския посланици – това е друг въпрос, който заслужава специално внимание.
Посланието на трите самоходни „съвести”, напарфюмирани за всеки случай обилно с цял флакон „Морал”, е елементарно: трябва да излезем „на светло” и да се официализираме. Трябва да изпреварим обществената присъда и да вменим на обществения мозък, че не сме онова, което всъщност сме - аневризма, а нещо друго. Колкото Алексей Петров не е мафиот, а лоялен гражданин. А РЗС е нормална партия, зачената чрез класически политически секс. Колкото Канал-3 е Ал Джазира. А адвокатите на Трактора вярват в неговата невинност...
Господ гледа.
Алексей Петров, мъдрецът
Патрашкова, Дачков и Недялков знаят за какво става дума. Те не се заблуждават, че доцент Петров не е тяхна кауза, а само средство. Но не му го казват, а го гледат с влажни погледи (и не само погледи...) и повтарят мантрите му. Те ползват бруталността отдавна. За тях целта отдавна е оправдала всички средства. Те дори знаят, че презрението на гилдията им е дадено безрезервно, но се правят, че не го забелязват. Защото живеят и се хранят с мотото: „По-добре да ни мразят, но да ги е страх, отколкото да ни уважават”. В български условия това работи, поне в някои среди и за известно време. А хората наистина се страхуват, защото не искат да бъдат заливани с помия, лъжи, обиди и перверзни измислици. Но и страхът понякога отстъпва на отвращението. Това не знаят тримата херои. Аз съм им ял попарата и знам за какво става дума. Когато не умрях от чуковете на техния Бог, те се опитаха да довършат започнатото на 22 септември 2008 г. с думи. Тяхната „журналистика” е естествено продължение на убийството, така както войната на политиката. Да, тези хора знаят, че убиват чрез медиите си, но се кефят, както наркоман на обилна бяла пътечка.
Явор Дачков, влюбеният, който мрази...
Знаят също кой всъщност е Алексей Петров, познават зловещите му похвати, тъмното му минало и перверзно настояще, но това не ги смущава. И не само защото и те са същите, само дето още не са почнали физически да налагат каквото мислят (всъщност не съм много сигурен) на останалите, а защото вярват, че като наричат различните форми на тормоз кауза, това ги прави по някакъв начин поносими поне за собствените им съвести.
Патрашкова, Дачков и Недялков знаят, че Петров е заплашвал техни колеги, че в някои случаи заплахите са преминали в действие. Но това не ги засяга. Нещо повече, убедени са, че въпросните колеги са си го заслужили. В момента дори работят с такива хора в една сграда, срещат се по коридорите, участват с тях в планьорки и погледите им се пресичат. Но те нехаят за това, защото ги смятат за слаби, а те са силни. Те са е-хе.
Те охулваха месеци наред колеги и хора от други сфери на обществения, културния, политическия и спортния живот. Плюеха и наричаха самият Борисов какъв ли не, но сега отиват при него да им помага, защото били в беда. За беда те считат всяко състояние, когато друг, а не те се превръща във водещ. За едно обаче могат да са спокойни: техният монопол върху лъжата, пошлото, агресивното, фалшивото, разрушителното и лицемерието никой не може да им отнеме.
Същите тези хора допреди няколко дни зееха като ерихонски тръби, че Бойко Борисов стои зад взривовете пред редакцията на в. „Галерия” и РЗС, цитирайки своя гуру Трактора, а днес търсят закрилата му срещу нещо си. Подобна извратеност би затруднила и Карл Юнг, а скелетът на Берия би се изчервил, гордост че делото му е живо.
Смятат, че щом са вече под един покрив с важни персони-издатели, вече са легитимни в очите на обществото. Заблуда, която ще се отрази болестотворно по-скоро на техните партньори, въпреки връзките им с фармацевтичната промишленост...
Недялко Недялков, народен трибун(ал)
Всъщност нещата са много прости. Тройката Патрашкова, Дачков и Недялков губят почва под краката си. Трескавата им активност го доказва. Освен това и за манипулатор се искат някакви качества. Това първо.
Второ. Символът, идеята, каузата, мисията Алексей Петров скоро може да се окаже обикновен затворник, излежаващ присъда за тежки криминални престъпления. Естествено това ще реши безпристрастният български съд, но вероятността е поне 50:50. Въпреки кантората на г-жа Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет, която така всеотдайно го защитава.
Трето, но не и по значение – тия тримата знаят, че времето на тяхната „журналистика” е изтекло. Не защото не са усърдни, а защото са разпознати мръсните цели, на които са продали каквото могат от себе си. Каквито и скечове да разиграват оттук, от тях винаги ще лъха на треторазрядност, омраза и фалш.
И понеже точно тези тримата заговориха за монопол, не е лошо преди да досаждат тук и там с претенциите си, да отворят старите вестници и да видят какво се е изписало за монопола на ВАЦ преди години. Както и да попитат новите си съюзници, дали не са купили същите вацови издания тъкмо заради господстващото им положение на вестникарския, рекламния, печатарския и разпространителския пазар?! И нали Петров-Трактора ги присламчи към новата медийна групировка по същите причини, колкото и на Павлов и Донев да не им се иска това да се подразбира и прозира.
И да не забравят, че в „актива” на Недялко Недялков са убитите Георги Стоев и Боби Цанков, които той щедро поощрявал да правят разкритие след разкритие. Кеворк Кеворкян пък го съди за измами по издаването на негови книги.
Патрашкова морализаторстваше за 6-те имота на Цветан Цветанов, но не обели и дума за имотите на своето семейство, които са значително повече от тези на вътрешния министър и по какъв начин са придобити. Сигурно не е забравила как тя и съпругът й Иво звъняха на Бойко Борисов късно една вечер да ги спасява от руски мафиоти, на които се опитваха да продадат имоти край морето. А дали Патрашкова ще посети и ГДБОП или ДАНС, за да им обясни как семейството й се е сдобило с изрязана част от картина на Врубел и как се опитваха да пробутат това парче (женска глава) на бизнесмени и колекционери за 200 000 евро? Не са малко и тези, които помнят как тя и съпругът й Иво предлагаха колекцията африкански маски на Богомил Райнов, седмица след смъртта му. Далаверата беше в това, че те ще я вземат от вдовицата за жълти стотинки, защото „им имала пълно доверие”, а те щели да я продадат за многократно по-голяма сума. Дълъг е списъкът на „моралните” постъпки на сем. Патрашкови (малцина знаят фамилията на съпруга й), но за тях тепърва ще говорим.
Явор Дачков пък ще си остане в скротума на българската журналистика с изпепеляващата любов към Иван Костов, която за една нощ се трансформира в изпепеляваща омраза. Запознати с душевния Дачков мир твърдят, че ставало дума за очаквани, но неполучени облаги. Пак с облаги се свързва и талантът му да използва определени хора за нещо, а след това да ги плюе.
Истински ме успокоява мисълта, че Алексей Петров и подобните нему разчитат именно на такива хора. Някои наричат явлението „стрихнин в супата”, други – „стокхолмски синдром”, в зависимост от гледната точка.
Който е бил в армията, не се смее в църква, казват препатилите хора. Тия тримата обаче не отговарят на това условие...
П.П. ЕК, посолствата, които тримата обикалят, както и международни неправителствени организации вече са запознати със забавянето на процеса срещу Алексей Петров, както и с част (всичките са 100 тома, засега) от деянията му. Също и със съмнителните му медийни взаимоотношения. Думата „монопол” не се среща в тези сигнали, но преобладава думичката „мафия”. П., Д. и Н. знаят защо.
Очакват ги, тях и компанията им, много неприятни изненади през следващите седмици и месеци. И не от флашки и компромати. Не. Просто все повече хора, жертви на мафията, осъзнават, че достойно можеш да умреш веднъж, а страхът те убива всеки ден. Разбират също, че зловонието и заразата на журналистика от типа „Патра-Дач-Недял” не се побеждават с противогаз, а с много, много хлор, а токсичните отпадъци се заравят в бетонови бункери под земята. Точно тия тримата няма как да го разберат, но проблемът си е техен.
Все пак не е лошо да знаят, че отвращението е най-силното човешко чувство. Могат да го видят в очите на хората, включително на тези, които ги поздравяват из коридорите на Полиграфическия комбинат...
Освен това, дами и господа, Елвис напусна сградата...
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
