38| 12003 |02.05.2015 ГЛАСЪТ

Панагюрци ни припомниха: Синоним на робство няма!

Райна Попгеоргиева

Дори честванията на годишнината от Априлското въстание на много места и за много политици се превърна в протоколно мероприятие. И досано, защото прекъсва тридневната почивка, баровския купон и дори потуването до някоя топла "бяла" територия в подходящо обкръжение.

Не е лесно да си политик. На какви лишения само се подлагат големците ни, оставяйки трапезата и компанията, за да се появят на Оборище или някое от селищата, превърнали се в символ на българщината, оцеляла и платена с набучени глави и потоци кръв. Ама щом е за народа... Пък и избори идват, няколко селфита с простолюдието ще са от полза.

Днес път в пространството си пробиват всякакви гледни точки за Априлската епопея. Някои направо уродливи - свобода на мненията. Но да не забравяме: без онзи страшен април нямаше да ни има днес. Нито като държана, нито като нация.

Слово на Никола Белишки, кмет на Панагюрище, по повод 139 години от избухването на Априлското въстание:

Днес отново се завръщаме към онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата.

В онова време на тирания и варварство народът български оцелявал пет века. Пет века робска битка за насъщния, под вечния страх, че всеки ден е може би последен. Пет века все тая злокобна песен – дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове. Пет века натиск да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра. Пет века без държавност, но с духовност.

Пет века до славното време на Април 1876-та. Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра, дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да не бъдат жертви, а да пишат история. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава. И знаеха, че затова трябва да се мре. Затова до свещеното човешко слово „свобода“ прибавиха клетвеното „или смърт“. Оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има на Балканите един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром.

В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним за турското робство.

И тук днес под този хълм – жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично“ искам ясно и категорично да заявя – всяка подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване“, „владичество“ или „присъствие“, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците.

Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство.

Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия. Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски.

За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа, докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“.

Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв.

И днес, уважаеми дами и господа,

От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”, не забравихме ли тяхното „ние”?

Онзи Април ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си…

И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“

Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея!

Да живее Панагюрище!

Бог да пази България!

------------------------------------------------------------------------------------

Дипломатът Юджийн Скайлър

Документите, документите...

ДОКЛАД НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЪР, СЕКРЕТАР НА ЛЕГАЦИЯТА НА САЩ И ГНРАЛЕН КОНСУЛ В ЦАРИГРАД, АТАШИРАН В БЪЛГАРИЯ, ЗА СА УСТАНОВИ НА МЯСТО ИСТИНАТА ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Чрез министър-резидента в Цариград Хорас Мейнард,

До многоуважавания Хамилтън Фиш, държавен секретар на САЩ

Сър,

относно зверствата и кланетата, извършени от турците в България, имам честта да Ви съобщя, че аз посетих градовете Одрин, Пловдив, Пазарджик, както и селищата Станимака, Кадикени, Кричим, Перущица, Пещера, Радулово, Батак, Калагларе, Панагюрище, Копривщица и Клисура, намиращи се в областта на Пловдив и Пазарджик. От това, което видях, от разследванията, които направих, и от сведенията, които получих, аз установих следните факти.

Броят на селищата, които са били изгорени изцяло или частично в областите на Пловдив, Родопа и Пазарджик, е най-малко шестдесет и пет и техните имена са... (Следва подробен списък на селищата с броя на къщите, черквите и училищата.)

В някои селища жителите са били изклани с проява на най-голяма жестокост и изнасилване не само на жени и девойки, но дори и на лица от другия пол. Тези престъпления са били извършени както от редовните войски, така и от башибозуци.

Особено внимание войските са оказали на черквите и училищата, които в някои случаи са били запалени с газ и барут. Олтарите са били изкъртени, иконописта по стените - издраскана и продупчена, а светите места - омърсени и осквернени.

Много трудно е да се определи броят на българите, които са били убити, но аз съм склонен да посоча 15 000 убити като най-ниска цифра в споменатите области.

Начинът, по който войската е свършила своята работа, може да се види от няколко подробности, събрани на самото място.Разбойниците нападали осемгодишни деца и осемдесетгодишни баби, без разлика на възраст и пол. На стари мъже избождали очите, а крайниците отсичали и тогава били оставяни да мрат, освен ако някой по-благосклонен мъж не ги довършвал окончателно.

В една от разрушените черкви стар човек е бил изнасилен в олтара, а след това жив изгорен. Бременни жени били разпорвани и неродени бебета били разнасяни на върха на байонетите на пушките, докато малки деца били задължени да носят кървящите глави на техните другарчета.

Гледката на Батак е достатъчна, за да се провери всичко, което е казано за турските репресивни действия срещу българското въстание. Аз видях тази гледка три месеца след клането. По всяко направление се виждат човешки кости, черепи, ребра, дори цели скелети, глави на девойки, все още украсени с дълги сплитки, кости на деца, скелети все още в облекло.

Тук градският първенец Трандафил бил набит на кол, после изгорен. Тук е училищната сграда, в която 200 жени и деца са били живи изгорени; тук са черквата и черковният двор, където хиляда полуразложени форми можеха още да се видят, изпълвайки мястото с грамада, висока няколко фута: ръце, нозе и глави се показваха изпод камъните, напразно хвърлени върху тях да ги прикрият.

Ахмед ага Барутанлията, началник на селската полиция, заповядал опустошаването на селището и поголовно клане на всички жители, като около сто млади девойки били запазени да удовлетворят сластта на покорителите, а след това също били така убити.

Цели 5000 души, повечето жени и деца, са загинали тук и техните кости белеят по развалините, а скапващото се месо и телата заразяват въздуха.

Ахмед ага, който командвал клането, е награден с орден и повишен в ранг юзбашия.

Опит се прави, и не само от турците, да се оправдаят тези зверства въз основа на първоначалните зверства, които, твърди се, били извършени от българите. Аз внимателно проучвах това становище и не можах да установя българите да са извършили каквото и да е изстъпление или жестокост, или деяние, което може да се окачестви с тези думи. Напразно търсех да получа от турските чиновници списък с подобни изстъпления.

Хафъз Нури ефенди, виден турчин в Пловдив, определя броя на мюсюлманите, убити по време на въстанието, на 155. Няма турски жени и деца, убити хладнокръвно. Аз успях да получа доказателства за смъртта само на две жени в Панагюрище, които не са били умишлено убити. Няма мюсюлмански жени, които да са били изнасилени. Няма мюсюлмани, които да са били измъчвани. Няма ограбена мюсюлманска къща. Няма осквернена и разрушена джамия.Целият доклад на специалния турски пратеник Едип ефенди е изтъкан от лъжи.

Имам честта и т.н.

Юджийн Скайлър

Пловдив, 10 август 1876 г.

(Публикуваме доклада с големи съкращения.)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Райна Попгеоргиева

(народна песен)

Айде провикна се турски апаша от Панагюрище:

“Кой уши байрака?

Кой му тури знака?

Смърт или свобода?

Кой уши байрака?