Реклама / Ads
0| 15296 |19.05.2020

На Пеевски с любов от признателния български народ. Това искат

.
Източник: Iskra.bg
На пореден брифинг премиерът Борисов каза важни неща. Като отпадането на някои ограничения, пътуванията до Гърция, Сърбия и евентуално Германия и Австрия. Похвали този, онзи и себе си.

Неочаквано му бе зададен въпрос, нормално ли е Пеевски да управлява държавата? Нормално питане, което все се пропуска по (не)известни причини от медийните мисирки. Този път се получи. И Борисов отговори: Пеевски е обикновен депутат. Не знам да управлява. Знам, че се занимава с дарения. И как е назначил главния прокурор, като си има ВСС, там през колко кръга мина, за да го изберат…

 

Кратко и (не)ясно. Борисов е прав: от неговата камбанария нещата изглеждат по този начин. От нашата – съвсем различно. Винаги е така. А толкова ни се иска да чуем: Премиер съм толкова години и се чудя къде са институциите и прокуратурата та не са го скъсали от проверки този обикновен депутат, дето стана необикновен олигарх по мое време. Голям грях сторих. Шефовете на МВР, ДАНС, НАП, КПКОНПИ да подават оставки! Това е безобразие!

 

Безобразие е, вярно!

 

Или Иван Гешев: Ако Пеевски иска да каже нещо, да заповяда в съда. Нямаме смъртна присъда. Иначе от Дубай може да говори каквото си иска, защото има повдигнати 32 обвинения. Иска да дестабилизира държавата, както го е правил години наред. Няма да успее вече. Пращаме самолета – онзи с фурмите – да го докара… Прокуратурата е на страната на закона и обществото, не на страната на политици-олигарси.

 

Филм с подобен сюжет може да откриете в Нетфликс и HBO, но не и тук. И понеже е повече от ясно, че Пеевски командва държавата, гледайте да оцелеете, гответе се и когато удари часът – да ударим. С все сила!

 

Дотогава ще ни притискат да доказваме своята признателностт към модела на управление, като издигнем с есемеси и доброволен труд монумент „На Пеевски с любов“. Утехата е, че след време оцелелите ще го взривят – има българки опит в това отношение. Но винаги след това…

 

Случи се и нещо добро, обаче. Тръстът "Синя България" отказа да приеме дарението на Пеевски, защото е "политик със съмнителна репутация". Хиляди фенове са това! С повече морал от някои продавачи на лицемерие от Лафката на управленския Олимп...

 

***

 

Марина Цветаева написва кратко стихотворение по време на Сталинския режим, което звучи вярно и днес.

 

БОГ ДА ВИ СПАСИ!

 

Бог да ви спаси!
Бъдете овце!
Ходете в стада недояли
без дамги, без собствени мисли
след Хитлер или след Сталин!

Явявайте се в тела, разлъчени
на свастични куки и петолъчки.

 

23 юни 1934

Превод: Димитър Калев
 
***
Преди нея българският гений Гео Милев написва „Българският народ днес“. Предлагаме ви откъс.

Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:

... помощ не иде,

отникъде взора надежда не види...

Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.

Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?

Това чувства всеки. Това чака всеки.

 

***
В началото на 90-те Станислав Стратиев написва „Българската участ“.

 

Българска участ е да се родиш в България.

При толкова други държави.

Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.

Мълчанието винаги ще е злато.

Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

Винаги ще се давиш накрай Дунава.

Винаги ще си произлязъл от маймуна.

Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.

Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.

Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.

Винаги ще обичаш наште планини зелени.

Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.

Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.

Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.

Винаги ще бъдем най-освободими.

Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.

Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.

Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.

Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.

Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.

Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.

Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

 

***
Такова е положението - шантаво и тъжно. И не е виновен коронавирусът. Публикували сме тези текстове и друг път, но пак търсим опора в тях. Мафиотизираните модели на управление са известни с това, че обезличават съпротивата, подминават словото, а свободата я носят като маска срещу COVID-19.

 

Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Делян Пеевски - премиер! На 7 милиона мишлета 54| 18657 |07.05.2020 . Евала на Вежди, който ни учи как да обичаме Борисов и Пеевски 36| 15886 |24.04.2020 . ПАРАДОКСИ: Пабло Ескобар и Делян Пеевски – прилики и две разлики 22| 17341 |13.04.2020 . Пеевски не дава Горанов и Караниколов, ББР остава негова 47| 37961 |10.04.2020
Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ

    ДОБРО УТРО