Поклонници на живота или поклонници на смъртта

Това, разбира се, са надути празни думи (2 Петър 2:18) на подигравачи..., които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух (Иуда 1:18-19). Тях дори неразумната и безсловесна природа ги изобличава! Само помислете: колко тъжно, колко неугледно изглеждаха храстите и дърветата през зимата – като огромни черни скелети, заспали мъртвешки сън... А сега, през пролетта, те се събуждат, сякаш възкръснали от мъртвите, покриват се с изящни снежнобели и пъстри цветове... Птиците пеят, кипи живот. Семената в земята, по-многобройни от морския пясък, хвърлени през есента мъртви и сякаш напълно изгнили и разплути в пръстта, сега покълват, излизат на светло и бързат да пораснат и да дадат своя плод. Прав е апостолът, когато нарича невярващите във възкресението „безумци": “Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре (1 Кор. 15:36). И възкръсналият Христос говори: Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йоан 12:24).    Отричането на възкресението е равносилно на отричането на Бога. Невярването в задгробния живот е равно на вечна погибел. Ето защо лукавият воюва с такава огромна мощ срещу възкръсналия Христос, срещу вярата във възкресението от мъртвите. Но тази негова борба е обречена на неуспех, защото животът е по-мощен от смъртта и вярата е по-силна от неверието.    Ще ви покажа това с един пример. В първите години след болшевишката безбожническа революция в Русия започнала борба на живот и смърт срещу православната вяра и Църква. Болшевиките ги дразнел фактът, че на празниците, и особено на Великден, в храмовете се стичали реки от богомолци. И те разгърнали широкомащабна акция по „ограмотяване" на народа в атеизъм. По всички градове и села се изнасяли антирелигиозни сказки и хората били задължавани да ги посещават и да ги слушат.    На една такава сказка няколко дни след Великден в едно село говорил прочут многоучен безбожник. Салонът бил пълен с народ. Ораторът витийствал повече от час. Простите руски мужици слушали високопарните думи, в мнозина вече се прокрадвало съмнението, някои шумно аплодирали оратора. Накрая дали думата на необразования, но умен мужик Миколенка, църковен псалт, за да се види дали ще има какво да възрази на блестящата реч на агитатора. Миколенка, под съчувствените погледи на съселяните си, излязъл отпред и казал само две думи – високо, радостно и тържествуващо: „Христос воскресе!" „Воистинну Христос воскресе!" – гръмко отговорили всички и салонът се разтърсил от силния вик. Ораторът безбожник и неговата свита сконфузено се заизнизвали навън. Простият мужик Миколенка победил прочутия атеистически пропагандатор с две думи.    Да, жалки са безбожниците в своето неверие, но още по-жалки от тях са людете, които твърдят, че вярват в Бога и Христа, а също отричат възкресението, душата и задгробния живот. Такива са дъновистите, които са заменили възкресението с някакво прераждане; такива са адвентистите (съботяните) и йеховистите, които отхвърлят задгробния живот на душата и по подобие на Христовите разпинатели – юдеите, почитат не неделята, а съботата. Но нали Христос в събота беше още в гроба и тогава празнуваха садукеите, книжниците и фарисеите – празнуваха с нечиста радост, че са убили Господа, а Иисусовите ученици скърбяха... Ние ученици Христови ли сме, или Негови врагове? Не, ние сме православни християни и като Христови ученици почитаме неделята – деня на славното Христово Възкресение!      Братя и сестри,      Като се обръща в писмо към своята умираща сестра, светител Теофан Затворник пише: “Ти няма да умреш. Тялото ти ще умре, а ти ще преминеш в другия свят жива, помнеща себе си и ще имаш познание за целия заобикалящ свят.”    Благодарим Ти, възкръснал Христе, че си ни направил поклонници не на смъртта, а на Живота, Който Живот си Ти, Иисусе, Боже наш!    Благодарим Ти, Господи, че си ни превърнал от роби на тлението в синове на нетлението!

    СЛАВА НА ТВОЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!  ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!