Простаци и фарисеи – обратните отровни истини

Не обича малките хора. Защото е израстнал сред тях. Комплекси. Нищо, че е бил мултак, а по-сетне и министър. Големанов... Просташкото поведение си има биография. Но не е лош човек, твърдят негови приятели. Но комплексар да, като повечето българи. И недодялан, недовършен... Ще направи нещо свястно, но пък не знае как да го покаже. Все ще сгафи в най-неподходящия момент. Поклонник на премиера. Негов имитатор – най-паче в говоренето. Не му се получава. Онзи ги завърта уж простички изречения, ама на място. А Веждичката ги изтърсва като чувал с картофи. Туп... Грубо, нецивилизовано, примитивно се получава.  Ст.Л. Костов го е казал: Министерска комедия, фарс. Вежди – министър и член-кореспондент на Българската академия на науките. Лани нахока хорист от „Йоан Кукузел”, сега се нахвърли на журналист от БНТ (Георги Ангелов) и рече: Съветвам го да не иронизира толкова често държавата, на чиято ясла е и неговата заплата. А на чия ясла е Вежди-Големанов? Освен това би трябвало да е наясно, че държавата отдавна не е за иронизиране, а за революционизиране. Щото не остана държава... Заради мутри, милиционери и големановци. На Вежди май ще му е най-комфортно в Библиотекарския – стари другари там колкото иска.

Големанов: Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре небе!

Небе...

Е, хубаво е за министъра, за другите не е. Но другите кой ги пита...

Хорът на фарисеите...

 

Едни други други...

 

Някои ги наричат протестъри. Други – удобните недоволни. Дежурният коректив. Та другите скочиха на Вежди. Така зелените мухи налитат на... знаете на какво. Ще го изядят! Че сгафил – сгафил, няма спор. Че не се прави така – не се прави. Че оголи лицето и философията на тая власт – направи го. Лъсна дибидюс. Ще кажете: лошо. Не, не е толкова лошо. Защото тези неща се знаят отдавна и от всички, но когато човек от тайфата вдигне завесата е друго. Лъсва всичко. Лъсва липсата на съдържание.

Да погледнем обаче кой го клейми. Двеста интелектуалци? Интелектуалците на президента – синоним на другите, дето се навъртаха край Георги Първанов? Платените по линия на служебното „демократизиране” на тоя „малък, но глупав народ”? И кой ги титулова „интелектуалци”? Кой ги вздъхнови да се изживяват като последна инстанция? Те – морализаторите на републиката! Закъснелите „дисиденти”, състояли се соросовци и (нео)либерали. Укрепнали. Готовите на всичко за власт. С лъскави перчеми и формални усмивки. С готови, наизустени клишета. Завършени лицемери. Те с какво са по-добри от Вежди? С напудрените личица и овъртолените сектантски патетики? Сноби, пълни с комплексите, които избива министърът. Неаристократи, преливащи си тайно оцветена в синьо кръв. Деца на гротеската. Живот, посветен на формата.

 

Сноби срещу Вежди. Простащина и фарисейщина – колко много си отиват. В пустиня да си закъсал – не пий от тази вода. Отровна е.

 

Поздарявам и двете страни с Франсоа Вийон, един истински магистър на изкуствата и побойник.

 

Балада за обратните истини

 

На врага се осланя човек

и е петимен всеки за глад,

който спи като пън, е нащрек,

вкус на плява — каква благодат,

колко смел е превитият врат,

нежност има в сърцето от лед

и почтеност във злия пират,

а на влюбен умът му е в ред.

 

На изгнаника пътят е лек,

чист е, който се къпе в разврат,

изнудвачът — на почит човек,

луда радост — ритникът отзад,

лицемерът е верен събрат,

най-добре е да нямаш късмет,

всичко бяло е в черния цвят,

а на влюбен умът му е в ред.

 

Всяко бреме е пухен дюшек,

а простакът — духовно богат,

жив е, който лежи във ковчег,

да крадеш е почтен занаят,

всеки пъзльо е смел акробат,

от ядосан се иска съвет,

във бардаците няма разврат,

а на влюбен умът му е в ред.

 

Вас ви дразни подобен похват?

Изигран, аз съм всъщност богат.

Йезуитът е доблестен гад.

От трагизъм сме смешни наглед,

Няма истини без маскарад.

А на влюбен умът му е в ред.

 

Д-р Димитър Попкутуев