Сливен (Hollywood), България

Просто един изперкал човек, взел заложници, нагълтал се с валидол и после се предал. Краят е за това. Не е за Япония и за Либия! Това какво беше всъщност...

В Япония императорът говори за достойнството. Говори за подкрепата. Говори за надеждата. Надява се хората да не загубят надежда. У нас, в обичайния си, посрано драматичен за подобни събития стил, неадекватен репортер обобщава: „тези, които все още не са загубили надежда в Япония са на летището.”
Извод: японците, които не искат да се изнесат от Япония, а се борят с последиците от земетресението са пълни нещастници и олигофрени! Това е нивото, драги зрителю, на БГ журналистиката днес. За щастие, има и нормални, ама не ги пускат често по екраните.

В Либия продължава операцията по ограничаване на действията на един луд полковник. Или диктатор, все тая. У нас твърде натрапчиво се прокарва денонощно мисълта, че войната тепърва започва, че либийците ще стават партизани (може би в пустинята, само един Левски им трябва отнякъде, ама ще си го намерят, те са оправни копелета), че коалицията не знае какво да прави, че Щатите не искали да имат водеща роля... Когато Щатите имаха водеща роля, въпросът на един куп палячовци беше, „ама ето, вижте ги, то е за петрола, то е за световно влияние, то е за световно господство.” Сега, когато Щатите просто участват без да имат лидерски позиции, същите глупаци питат: „ама, чакайте, как така Щатите не са водещи?” Шизофренията е обхванала целокупното журналистическо племе. Или поне по-голямата част от него.
Но... НО, това са просто две кратки драми от световния видеообмен, които идват и си отиват. Едните ще си построят пак разрушените къщи и ще си вдигнат ей такива високи бентове пред АЕЦ-ите, че при следващо цунами нищо, ама съвсем нищо няма да им се случи. (Даже може и да са си ги построили вече, не съм сигурен.)
Другите ще се побият, побият, па накрая ще вземат, та, ще спрат (т’ва малко по „Оркестър без име” се получава).
У нас? У нас ли, питате? У нас премиерът говори с похитителя! Самият той, премиерът се обяснява в парламента. И има кой да го слуша! И и кой да го снима, естествено. Ама, ъфкоърс, бе, чичо! Има и кой да го пита, така че, той е чист.
Ма, представете си, скъпи зрители, радиослушатели и ти, потенциален бъдещ похитителю, един човек откача, влиза в банка и взима няколко заложници. Повтарям, ЕДИН човек откача, не 2-ма, 3-ма или 5, 6, както е по холивудските стандарти. И си е*ава майката! Барети, отряди, полицаи, пожарникари, Гражданска защита, обикновени зяпачи, снайперисти и други специалисти нахлуват в Сливен. Един приятел, сливналия, ми вика, „копеле, реших, че войната в Либия се е пренесла тука. Толкова униформени на куп, не бях виждал.”

Самият премиер предвожда малката армия, която се бори с похитителя, въоръжен с гранатомет, 3 ръчни гранати и неустановено количество пластичен експлозив, който, ако експлоадира би причинил земетресение от поне 3-та степен по Рихтер. (Т’ва ми е за връзката с Япония в началото на текста, ако не сте осъзнали за какво го пиша.)
Между другото един психолог вика, че само той бил говорел с престъпника, пък премиера и той каза, че бил говорел? Цяла нощ при това? За чест и достойнство! Представяте ли си, премиерът в целия си блясък вика на терориста: „значи, обещавам ти, един шамар няма да има кой да ти стовари. Повечето полицаи са от тия, къде ритат топката с мене, няма да се притесняваш. Имаш достойнство и чест, нали? Трябва да имаш, щото иначе не ми се връзва картинката. И може да се почувствам кофти. А ти не искаш твоят премиер да се чувства кофти, нали?”
Възможно е всичко това да се е случило точно така! Що да не е възможно? Психологът говори на главния вход, премиерът говори на задния вход. Т.е. всеки, на своя си ход, говори само той! Ето, доказано е! Само че по-скоро трябва да се разменят входовете. Щото премиерът като говори с похитители го прави на главния вход! Премиер е все пак, не някакъв смешен психолог, а и камерите са там, кой журналист ще се бута в мазето?!

Екипи от психолози, лекари, педиатри, линейки, камери, оператори, репортери и цял един град са вперили поглед в ситуацията и всякакви рейтинги на сериали тутакси биват пратени по дяволите!

Дори аз, вместо да дундуркам 3 седмичната ми дъщеря за чудо и приказ, седя с дистанционно в ръка и щъкам по каналите, за да видя кой как отразява драмата със заложниците. С жена ми залагаме, дали премиерът ще помоли президента като върхивен главнокомандващ да отпусне някоя и друга рота от армията, та и войници да се включат в драмата. Щото те и без това нищо не правят, и без това живеят само от мисия до мисия, нека да поработят малко за благото на народа, на град Сливен, премиера, вътрешния министър и телевизионния рейтинг!
В един момент, толкова съм се улисал в невероятното действие, че вместо биберон съм подал на детето дистанционното?! И то си реве, ама кой да го чуе, драма е това, заложници е взел човека, репортерите са пред просълзяване, посиняване и посиране от ужас... ще прощавате, ама такива са фактите. Да!

Но, факт е и че всичко свършва! Всички са живи и здрави (е, почти всички, но от екрана ни уверяват, че раненият ще се оправи и ние вярваме), похитителят (мръсен, долен наркоман) се е предал без нито един шамар да посети похитителската му кратуна, Сливен лека полека се възстановява от ужаса (сякаш го е връхлетяло цунами или от “Odyssey Dawn” нещо са се объркали и са го треснали с два, три „Томахоук”-а, а Веселин Маринов вероятно подготвя новата си песен „Сливен in my heart”.

Само медиите са тъжни, понеже няма какво да се снима. Е, не е съвсем така!

Съвсем скоро някой ще се напие и ще зашие шамар на жената!
След това, вместо да я заключи в кочината, понеже е пиян, ще заключи себе си там! До прасето!
Жена му отвън, в пристъп на лудост, ще го замерва с туршия, компоти и кисело зеле, а той пък ще държи прасето за заложник и ще заплашва, че ще му ПРЕРЕЖЕ ВЕНИТЕ!
А будни комшии веднага ще съобщят на медии и полиция за новия ужасяващ акт на тероризъм! Което отново ще бъде достойно за мощно отразяване (както се изразяват славните ни журналисти) и което за пореден път ще отмести новините от Япония и Либия. (В нормалните държави това са водещите новини и още дълго ще бъдат такива. У нас обаче не. Ние сме по така, нали ме разбираш!)

Надявам се само, ако някой реши отново да драматизира със заложници да е сам или най-много да е с още някой приятел по чашка. Щото, ако стане нещо по-сериозно, няма да ни стигнат баретите, полицаите и военните. Дори, взети заедно, умножени по 2 и вдигнати на куб да са като бройка. И ще трябва да внасяме специалисти я от ФБР, я от някое подобно управление.

Голямата радостна новина е, че и в България вече се произвеждат екшъни по холивудски. Вярно, с малко лайнярски и селско балкански привкус, ама екшъни, копеле, няма майтап!
Това е, което исках да споделя, сега отивам да сменям памперси.


Янчо Янчев,
ianchefff.blog.bg