Защо сравнението на Петков с Априлското въстание и Украйна вбеси глутницата московская стражевая

Особено зъл срещу министър-председателя е потъналия в нафталин Красимир Каракачанов. До него се наредиха и други, иронизирайки Петков, който не познавал българската история.

Историкът проф. Пламен Павлов обаче я познава много по-добре от лаещите през медиите. В столичен всекидневник той заявява: „Изказването на премиера Петков за Априлското въстание и ситуацията в Украйна не е гаф. Удивен съм от повърхностните и доста крайни оценки за това изказване. Освен това е извадено от контекста. Става дума за нападнати хора и че те се нуждаят от подкрепа, включитено с оръжие“. И още: „Ако Априлското въстание бе получило военна помощ от други държави, нямаше да има Баташкото клане“.  

Още на 20 април във Фрог нюз публикувахме текст, в който сравняваме Априлското въстание със случващото се днес в Украйна: „Въстаниците се сражават със стари оръжия, придобити във Влашко и Сърбия, жени и деца правят фишеци и леят куршуми. Никой отвън не помага на воюващите за своята независимост. След турските потери и армия остават горящи села, сринати къщи и църкви, изклано население, черни бесилки и върволици от заточеници… 20 април е свещена, озаряваща историята ни дата. Тя бе кървав знак, че този народ е готов на свидни жертви за свободата си. Бенковски стана първият български министър-председтел, оглавил първото българско правителство в освободените територии. Кръвта и отрязаните глави на бунтовниците и цивилните жертви поразиха с драмата си света. Това доведе до Освободителната война година по-късно…“

Седмица по-късно премиерът Петков даде същия пример – далеч сме от мисълта, че ние сме го подсетили, защото е близко до ума. Сетил се е – казал го е.

За сравнение ще припомня Гръцката война за независимост, започнала на 25 март 1821 г. В продължение на осем години срещу турските войски се бият въстаници в Пелопонес, Централна Гърция, Крит, Кипър, егейските острови... Гръцките поборници получават подкрепа в много страни, а известният в цял свят лорд Байрон отива да се сражава за свободата на Гърция. До него е големият му приятел, българинът Марко Бочар, обявен за национален герой в южната ни съседка. Великият Виктор Юго пише в негова чест поемата „Гибелта на Сули”. Полковникът от английската армия, Томас Гордън, който взема участие в гръцкото въстание от 1821 г. пише за Марко Бочар , че бил изпълнени с величие на духа и глъбина на чувството, каквито рядко се срещат в световната история.

Под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричастност към гръцките борци за независимост през 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския адмирал Едуард Кондрингтън навлиза в гръцки води и обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.

На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и лондонският протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.

Благодарение на Критското въстание пък е решен българския църковен въпрос през 1870 чрез учредяването на Българската екзархия.

За такава помощ става дума и днес, когато украинците защитават своята земя, страна и семейства.

Лесно е за проумяване, но е трудно за някои да се измъкнат от зависимостите към Кремъл.

„Свобода или смърт“ звучи през април 1876 г. по нашите земи, днес това звучи в Украйна. Разбирате ли сега: Сравнението на войната в Украйна с Априлското въстание е вярно, но политически неприемливо, защото представя украинците като герои, а това Крeмъл не може да приеме. И пуска глутницата московская стражевая в действие.

Освен това руските служби са ни открили слабото място - предателите. Както Въльо Стоилов - Мечката предаде Бенковски за няколко жълтици, така днес последователите му предават страната ни. Със същото оправдание, което Въльо дава на Захари Стоянов след Освобождението: "Бях в нужда, трябваха ми пари...". По-изучените негови "колеги" пък все повтаряли: Ама Портата ще прати голям аскер, ще ги смаже тия лудетини, по-добре да си живеем мирно и да си плащаме на султана...

И сега искат да си плащаме на Московията. И стига сте смесвали Путин с руската култура и наука - няма нищо общо.

Огнян Стефанов