Трети март в Истанбул по стъпките на Апостола

снимка Вяра Йовева

Прочетено в Интернет: Супероферта на фирма Deniz ….(компанията е без значение), Дата: February 23, 2007
Първи ден: 01.03.07 Отпътуване от София от паркинга на стадион “Васил Левски” 20.00h. Нощен преход.
Втори ден: 02.03.07 Пристигане в Истанбул рано сутринта. Пешеходна обиколка на Истанбул: Площад Баязид, Чемберлиташ, Покрития базар "Капалъ чаршъ" и "Египетския пазар". Синята Джамия (уникална с това, че има 6 минарета), Хиподрума, Топкапъ Сарай, (дава се информация за двореца без да се посещава), църквата “Света София” (дава се информация за музея). Вечеря.
Трети ден: 03.03.07 Закуска в хотела. Пожелание панорамна автобусна обиколка на града. Свободно време за снимки. Връщане в Европейската част на Истанбул посещава се българската църква “Св. Стефан”. Подарък разходка с кораб под въжените мостове на Босфора. Вечеря. Пожелание посещение на елитно бар вариете с ориенталска програма. Меню: салата, топли предястия, основно ястие, плодове. На човек 2 чаши алкохолни или безалкохолни напитки.
Четвърти ден: 04.03.07 Закуска в хотела. Пожелание посещение на "Принцовите острови" посещение на остров "Хейбели"По стъпките на Васил Левски и Патриарх Евтимий. Или свободно време пожелание пешеходна разходка. Отпътуване за България .

Не обръщайте внимание на правописа и езиковите грешки. Ужасни са, наистина, но все пак фирмата е турска и като за такава се е справила добре. По-важно е друго: 129 години след Освобождението двата народа са стоплили отношенията до кота, поробеният да може да празнува свободата си у поробителя. Не иронизирам. Вероятно глобализмът е като птичи грип, за който нямо открито тамифлу. Тази екскурзия е уникална, откъдето и да я погледнем. Джамии, пазари, Босфора и за капак – разходка по стъпките на Апостола. Простете ми невежеството, но досега не бях чувал, че турците имат спомен за Левски и са го превърнали в туристически маршрут. На мен ми идва малко в повече.
Сещам се за едно друго преживяване от вече далечната 1995 година. Българска военна делегация, начело с министъра на отбраната Валентин Александров, е на посещение в Турция. Със самолета пътуваме и група журналисти. След като бяха проведени официалните разговори в Анкара, отпътувахме за Истанбул. Там по програма министърът трябваше да посети Военно-историческия музей. По предварителна уговорка между двете страни, домакините нямаше да го водят в залите, които са свързани с периода на “османското нашествие по нашите земи”. Каква беше изненадата ни, когато се озовахме тъкмо в помещенията на турската бойна слава след 1396 година. Напрежението започна да нараства, чудехме се какво става, а екскурзоводът каканижеше на добър български за онези събития, от които ни избиваха сълзи десетилетия наред. В този момент на министър Александров му прилоша. Веднага някакви хора се разтичаха да му помогнат. Той обаче бързо се съвзе и реши, че ще издържим докрай “разходката в миналото”. На финала, на една арена наизлязоха турски войници с униформи отпреди 200-300 години, които под звуците на зурли и тъпани демонстрираха как са се справяли с враговете си – свистене на ятагани и пики около 30 минути.
Запомних завинаги този музей.
Днес е Трети март. Вазовото “Кат Русия няма втора” отдавна не привлича като магнит третокласниците. Пътищата към Босфора се отвориха, тези към Русия се притвориха. Вместо във Варшавския договор сме в НАТО. Вместо в СИВ, сме в ЕС. Някои неща в живота ни се промениха, други – не. Управниците ни, както винаги е било, четат написаните им от пиари и съветници прочувствени слова. Оредялата ни войска имитира някакъв парад с бойните знамена. Уж всичко е наред, но едно съмненийце от години ни яде отвътре. Когато са сините на власт, Освобождението минава за европейски акт. Когато дойдат червените, всичките им лидери и министри си шушукат с руски гости я в Плевен, я на Шипка, където отдавна всичко е спокойно... За финландците и румънците, загинали за свободата ни се сещаме единствено на Трети март в едно изречение от президентската реч... Заприличваме на народ без памет, който се обърква в собствените си мисли между вечното и святото, позорното и тленното. Само ще спомена, че и до ден днешен, финландските ученици знаят наизуст още малките класове Химна на финландския полк. Този който участва в боевете край Плевен и Гривица. В Румъния помнят падналите край Пордим.
129 годни продължаваме да се убеждаваме един друг какво е Трети март. За част от политиците ни, е донесена на тепсия свобода, от която трябва да се срамуваме. Очевидно те се срамуват. За други техни колеги, е най-светлия миг в новата ни история. Те се гордеят. За останалите нещата са по-простички: знаменце в къщи, спомен за дядо опълченец, сълза за разпръснат род. И е хубаво, че празникът може да се чества в Истанбул. Хубаво е, че няма нужда като комитите ни да залагаме бомби за султана поробител. Това е просто екскурзия. Дано и другата страна е разбрала значението на тази дума и в екскурзиите да влага само туристически смисъл. Затова ни подсеща Трети март. Свята и мъдра дата.