Да влязат аматьорите! Или ускорен курс по парламентарна хомеопатия

И в най-смелите си мечти не съм се надявала в старата сграда, с дървената ламперия и тесните банки да се завърне нормалността.

И тя влезе. С мъничката - голяма Мика Зайкова, олицетворение на изпарилата се женска суета и уталожената, безмилостна мъдрост, която откри тържествената сесия с прости и износени в сърцето думи за това кои сме и защо трябва да се преборим да ни бъде.

Без клишета, без тягостния апломб и читалищната експресия на досегашните пластмасови заготовки на политици, които ГЕРБ произведе за всичките години на необезпокоявано господство, като племенен старейшина, г-жа Зайкова с цялото спокойствие на света, се шегува с потиснатата хистерия с втвърдена от лак фризура и цвят пепел от роза костюмче, което реди, заучена безвкусна реч от трибуната, вярвам, с всяка клетка на тялото си, за последен път. Десислава Атанасова на която се е паднала отговорността да озвучи модерността и безсмъртието на партията, която грозеше да остане на върха в държавата поне колкото социализЪма с човешко лице, вехне като лунен невен на дневна светлина на фона на преживялата и надживяла провали и триумфи най-възрастна депутатка-синдикалист. Не стига това ами й дойде редът подир президента, който произнесе най-държавническата реч звучала в НС от години, с нечувана риторична органика, неприсъща на нито един политик от най-новата ни история.

Съвсем се опънаха нервите на евроатлантическите надежди със здраво завързани намордници Митов и Биков, които режисьорите съзаклятнически показваха, илюстрирайки правия ток, който думите на държавния глава предизвиква в организмите им на лабораторни мишки, отглеждани грижливо в инкубатора на цивилизационните ни партньори .

Като се премина към гласуване за председател на НС, напрежението ескалира до степен на Еврипидова трагедия. Гърчът на озаптените с официални маски хиени и пр. питомци на Борисов оглушително пробиваше екрана със скърцане и пукот, ако и да трябваше да вдигат само ръчици.

Марионетките също плачат, казваше една любима моя режисьорка на куклени пиеси. Почивай в мир, скъпа Юлия Огнянова, усетих го и го чух даже това озаптено с мъка ридание, което рискуваше да премине в безконтролно хапане на съседите по местонахождение, ако не беше принудителната социална дистанция, на която те слава богу се подчиняват повече, отколкото на инстинкта си за самосъхранение.

Най-компетентният юрист в Събранието, човекът с неопетнена репутация и несъмнена експертиза, на всичко отгоре без грим и топирана фризура Ива Митева отвя посестримата на Атанасова, с която (съдейки по униформените прически) делят не само стилиста ами и безграничното доверие на Лидера, ПКП-то Караянчева, която седна отдясно на председателското място, за да напомня резила!

Чудесен мизансцен!

Старото, винтидж, без мирис на пластмаса и ПДЧ Народно събрание, уморените очи на Мика Зайкова, които я предават, макар и само за миг, докато проверява поименно присъстващите, макар далеч не по онзи начин, по който ни подлага толерантността на изпитание презокеанската сенилност на далеч по-младия Байдън, разсмива коментаторките и анализаторите в телевизионните студия, които се кискат като пубертетки в мол, малко преди да ги изгонят от пробната поради липса на хигиенни навици.

Тясно й било на вечната с променлива политическа окраска Буруджиева в стария парламент. Нямало толкова тесни столове никъде в Европа, а пък аз си мисля за английския парламент и широките педя и половина, вековни банки на които са като старци на припек пред хоремага, бедро до бедро тамошните лордове.

Сигурно не им е по-комфортно, ама традиция! Там я уважават пустата му и традиция и акселерацията не е причина да се изнесат на по проветриво и ведро място, но Буруджиева знае!

Отчаянието на мадам В, чиято баница плесенясва, поради почудата на кой адрес да я носи, е трогателно. В края на церемонията и след гласуването на първите предложения, внесени от ИТН, жената с репутация на политически инсайдър изглежда опустошена и направо има вид на човек, който може би ще се откаже завинаги от месенето, втасването и разточването.

Хранилан обръща нежно, като жертвен хайван на чеверме обратната страна и запява антропологична песен за матриархата и нежното наставление на възрастната майка на племето, както и за някои внезапно проявили се положителни страни на неопитните политици.

Не крия, че ми е кеф.

Политиката и театърът си приличат, Монтескьо го е казал и е прав. Ако би имало шоубизнес в онези години, сигурно би заменил театъра с шоу бизнес.

И ако ще е зрелище, добре е да се прави от професионалисти, нали така?

Защото професионален политик наричат себе си Томислав Дончев, Тома Биков, Карадайъ... Ще спра, защото ако предизвиквам у вас същото, каквото напира у мен, рискувам да не дочетете записките на тулупа от дивана, а тулупът от дивана днес бе щастлив и вика, без думи зове: „Да заповядат аматьорите!“.

Тулупа си помисли, че времето на политическата чалга свърши. Парадоксално?

Не, просто в живота действат и други закони, различни от угодните на абонираните за властта котерии. Закони - вечни, метафизични, нямащи нищо общо с науката, която ваксинира, карантинира, кастрира и дере кожи във всеки смисъл.

Когато няма изход в драматургичното действие, постулира Аристотел, се пуска Богът от машината и той по привидно абсурден начин поставя всичко на мястото му.

Доживяхме ибо, драги тулупе, събрате по дистанционно и екстремност на електоралния вот!

Добре започна този път спектакълът си историята, да видим ще дочакаме ли Великден и подир - Видовден.

Соня Момчилова

за Фрог нюз