24 май е големият Български ден; да се твърди друго е невежество!

12 века след Кирилометодиевото дело българите продължават да го тачат, защото дълбоко в себе си всеки знае, че докато отбелязваме празника и познаваме значението му, България ще я има...

Хората на духа го потвърждават!

Васил Михайлов, актьор: Руснаците признаха, че културата е тръгнала оттук натам

24 май ме връща в детството. На този слънчев ден като на Великден обличахме нови дрешки, обирахме цветята на баба си в двора и тръгвахме, за да отидем там, където се събират всички деца и пеят възторжено за любимите Кирил и Методи. Играл съм Методи в „Случка във Венеция” с Любомир Димитров. Той играеше Кирил. Сега режисьорът Асен Шопов също ми предлага да играя Методи в пиесата „Вавилонската кула”.

Приятно ми е, че руснаците признаха, че културата и писмеността им е тръгнала оттук натам, а не както всичко друго оттам насам. Това означава, че някой по-голям брат признава, че сме дали нещо на света. Сега пътувам, за да прегърна внука си, разказвам му какво значи неговата буква „ю”, кой я написал и т.н.

Днес духът не е същият. 24-25-годишните са обладани от страсти. За съжаление вече жената, българката на 22-23 г. знае, че има цена, че по целия свят е стока, готова е да участва във всякакви глупави културни мероприятия, в които се съблича, за да я оценят и евентуално да я вземат за богата съпруга и т.н. Времената много се промениха. Този дух нашият никакъв го няма. Сега пътувайки през едно село прочетох Цар Крум, а това е много тъжно. Крум не е цар, а хан. Все повече се отдалечаваме от причините, които са ни карали да бъдем духовни, от малките неща, които са ни обединявали, помагали са ни да не бъдем толкова разделени – едните много наситени, а другите много гладни. За съжаление все повече се разделяме.  

Мога да поздравя всички българи с едно мое участие в една реклама. Ще си го позволя, защото там казвам стихове на Вазов. Имам самочувствието, че ги казвам добре.

Проф. Пламен Павлов, историк: 24 май е големият и безспорен Български ден!

Заедно с всички положителни емоции според мен 24 май трябва да ни припомня, че без България делото на Светите братя със сигурност би било само мъгляв исторически спомен от далечното Средновековие... Тази година, в която се навършват 1150 години от приемането на християнството в България, ни връща отново към онова наистина велико време на светия княз Борис - Михаил Покръстител. Именно той е, образно казано, "осмият от Седмочислениците", спасителят на духовната и културна традиция, започната от Кирил и Методий и, уви, претърпяла фиаско в Средна Европа. Благодарение на Борис-Михаил и тогавашна България монашеската мисия, преживяла толкова премеждия, става основата на една нова цивилизация. В други славянски страни 24 май "се отбелязва", и то едва през последните десетилетия, докато в България той наистина е празник (и то отпреди възобновяването на българската държава през 1878 г.!) - най-обичаният, единственият, за който няма никакви спорове, големият и безспорен Български ден!

И ако има случаи в чуждата преса този ден да е третиран като "руски" или някакъв друг празник, тази недобронамереност (и към България, и към истината!), най-малкото този израз на прозаично невежество, ние не можем да бъдем безразлични. Днешна България е длъжна да настоява пред ЮНЕСКО и международните институции за официален статут на 24 май като български, както е прието да се казва, "нематериален паметник" на световното културно наследство.

Георги Атанасов, поет: Културата не търси магистрали, а зелени пътеки

В културата няма движение в обратна посока. В културата няма застой. Тя не търси магистрали, а зелени пътеки. Тя е осмисляне и материализиране на въображението на цивилизацията, на нацията, на човека. Тя е духовната му същност пред лицето на разума, който ни прави равни с великия смисъл на природата сред която сме неразделна и същностна част от нея.

„Върви, народе възродени…“ на Стоян Михайловски не е патетична песен, нито празен словославен химн. Това е посока. Ако четем до края и дълбоко.

Може да грешим по пътя. Може да нагазим, но и да преминем през блатото на чалгата. Може днес политиците ни да са покварени и безхаберни за културата на нацията. Може богато да плащат от джоба ни за  родоотстъпни книги и за песни с дъх на мръсно бельо, но народа ни пак ще отброява последните си стотинки за знание, за красота и мъдрост. Аз не вярвам в това, аз го виждам и чувам. Защото за културата на човека няма други посоки. Има различни пътеки и това е прекрасно.

Лъчезар Лозанов, поет и журналист: Пергаментът и интернет-мрежата си подадоха ръка

24-ти май за мен започва с гняв - оня празник, на който младият Ботев взривява чорбаджийското благоприличие на калоферските шкембелии и се вижда принуден да се изнесе от луксозния за времето си град. По-късно в “Знаме” от 9 май 1875 г. ще ни припомни: “На другият ден българското „аз” не съществува... Иди (след празника) …при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата, да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял…”

Кое днес от казаното не е вярно? Навират традицията на големите братя просветители като шарена торба за величие, а често е прикритие за днешното шкембелеене и липсата на елементарен здрав разум. Затова аз намирам следващата брънка от онази, другата традиция на смелостта, яростта и куража в младите момчета и момичета от TED-конференцията, която  се случи тези дни в София. Те не се примиряват - нито със световната власт, лобита, нито с нашенската мазна и жилава бюрокрация, която най-паче слави великите сенки на миналото. Над 1000 човека се събраха в зала България, за да обсъдят в своите лични 10 мин. как да бием чиновниците с техните оръжия, как да се измъкнем от хватките на съвременната пропаганда и лъжа, как да сме живи. Ето това преобръща мисленето, хората и епохите, когато стане масово лично мислене. А затова ни трябва вътрешната устойчивост и воля на двамата братя с една искра вяра, която да опазим от посегателството на съвременната алчност. Пергаментът и интернет мрежата вече си подадоха ръка. Има надежда.

Светозар Филипов, потомък на Антим I: Гордост е да четеш и пишеш на кирилица

Като полезно изкопаемо от миналия век, един от най-емоционалните ми празници е 24 май. Това е Ден на национална гордост. След Рождество Христово и Великден, денят на Светите братя си остава за мен най-христянският ни празник. Някой може да ме укори, че техният ден е 11 май, но винаги на този ден сме говорили за буквите, четмото и писмото. Винаги на този ден се обръщам с благодарност към учителите си, към хората на изкуството и всички онези, които славят родината ни.

Та нали благодарение на вярата и на създадената от духовните покровители на Европа глаголица, сме се запазили като нация по време на османлиите и техният ”престой” по нашите земи. Гордост е да четеш и пишеш на кирилица. Гордост е да четеш стихотворението на Стоян Михайловски, а когато слушам химна ”Върви, народе възродени”, по музика на Панайот Пипков, ставам на крака, за да отдам почит на Българската гордост.

Да имаш Библия преведена на глаголица, да можеш да водиш борба за църковна независимост на славянски език, ето това е нещо велико и незабравимо. А ние, Вашите горди последователи, сме се заели с тежката мисия да запазим земите си, от нагли желаещи, да си връщат вакъфска собственост.

Честит празник и с гордост да се наричаме БЪЛГАРИ.

Иван Кабаков, културолог:  Този празник е на зрелия човек

Ще говоря за културата, защото е най-изпусканата дума в този празник. Всъщност точно нея празнуваме. Ако говорим за тези хора, които  наричаме зрелостници, трябва да бъдат „окомплектовани” с многообразие от култури, за да могат да влязат успешно в обществото.

Резултатът, който ми се иска да чествам, е културата – било то политическа, било то избирателна, било то писмена, било то читателска, било то танцова. Визирайки зрелостниците си мисля, че култура е думата, която е незаслужено пренебрегвана на този празник, а всъщност тя е резултат от усилията, които се полагат от толкова хора и институции. Този празник е празник на зрелия човек, който е снабден с многообразие от култури, за да се впише по най-добрия начин в съвременното общество.     

Актьорът Юрий Ангелов: Народът ни не се размножава даже вече

24 май е най-прекрасният и светъл български празник, но ситуацията, в която пребиваваме, е в състояние на топик. Както диво животно, когато е оградено от ловци и се хвърля в първата опасност от страх, това е и ситуацията на обществото ни. Безобразниченето на властимащите и на тези партии, които така и няма да си отменят субсидиите, вероломно доограбват нещастния народ, който дори не се размножава вече.

Моите дядовци са участвали в Балканската война. Разказвали са ми - едно българско знаме не е пленено! Срам и позор за нашите деди заради настоящата ситуация. Този народ, който се нарича български, в момента е много болен и няма как да е проспериращ и богат едновременно. А сме били един от най-силните аграрни народи, изнасяли сме земеделци във Виена и в Братислава.

Иска ми се да съм позитивен за светлия празник, но не можем да си заровим главата в пясъка като щрауси. Трябва да погледнем опасността в очите. Аз не съм песимист. Опитвам се на микро ниво да се боря с това безсмислие, което ни е натиснало. Ситуацията и в изкуството е такава, че служим на злото. Затова като се пенсионирах, се дистанцирах. Сега се занимавам със здравословни терапии – моята кобила помага на деца с церебрална парализа в Бургас.

България вече не е на дъното. Според мен сме вече в отрицателна величина. За ситуацията виня българската интелигенция, към която и аз принадлежа. Тя винаги е била малодушна. Пребоядиса се, нямаше никога точна позиция. Интелигенцията не може да извърши промяната в обществото, но може и е длъжна да покаже път, защото тя чете дебелите книги. Моите приятели, които мизерстват в планината, доскоро се обръщаха към мен: „Айде бе, кажете, пък ние ще тръгнем с косите, само ни кажете.” Вече спряха да ме питат. Интелигенцията на България в момента работи за пари. Да живее празникът на писмеността, но тя ще продължи да работи за пари. Ние вече пребиваваме в състояние на Содом и Гомор, както е предречено в Библията, за тези, които служат на златния телец.

Изкуството, когато служи на злото, е престъпление. Нравствените престъпления са по-страшни от физическите. Икономиката може да се изправи, ще дойдат чужди работници. И селското стопанство може да се оправи някак – ще дойдат гладни народи от пустинята, за да работят. Нравствените престъпления обаче са безвъзвратни.