Александър Божков: Полицаят все още преобладава в столичния кмет

Интервю на Даниела Георгиева 

- Г-н Божков, да започнем  с един актуален в последните дни въпрос. Въпреки че икономиката ни е пазарна, не мислите ли, че сме свидетели  на действия, които нямат пазарен характер, като например картелното споразумение, което си направиха производителите на олио и вдигнаха спекулативно цените. Как ще коментирате действия от този род?

- Аз предупредих неколкократно в статии и интервюта, когато скочи инфлацията в средата на миналата година, че има такива картелни споразумения, че има и политически чадър над тях. Основно бяха при зърнопроизводителите и търговците на зърно. Това са процеси, без които няма да минем. Винаги ще има такива, които ще пробват да заобиколят конкуренцията и ще се опитват да се договарят помежду си. Затова трябва да има силна държава и власт, както и силна Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), която да може да следи тези процеси, да реагира бързо и да взима безпогрешни решения. Много се радвам, че в случая се е намесила КЗК. Важното е, че вече има прецедент и се надявам това да даде повече самочувствие на хората, които контролират тези процеси, за да може да се справят с тях.

Това явление е ново за България, непознато до сега. Винаги гледайте нещата от човешка гледна точка, тези институции се състоят от хора и на тях за първи път им се случва да се изправят срещу такива проблеми. Ето защо не знаят как да действат и все още се учат. Важното е, че са хванати и е установена причината защо се вдигна цената на олиото. Всякакви други приказки се говореха, обаче се оказа, че това си е едно просто картелно споразумение между едни хора, които се опитват да си увеличат печалбата. Борбата срещу монополите или картелите е вечната борба на пазарното общество.

- Защо според вас нещата в България се случват толкова трудно и мъчително бавно?

- Причината е, че ние се движим със 7 години назад след другите централно и източноевропейски страни. Кризата от 1996-97 г. ни върна в изходна позиция, по-лоша от 89-а година - и това трябва да бъде най-после осъзнато като вина от тези, които провалиха държавата и ни върнаха толкова назад. До тогава реформите бяха слаби и колебливи, но все пак имаше движение напред. От 1996 г. започна едно много рязко рухване. Всичко, което е вървяло малко нагоре, тръгва надолу. Първите 7 години реално са изтрити от праехода в България - и в политически, и в икономически, и в социален план, и за това ние се движим след другите. Това, че наваксахме и влязохме в ЕС е голям успех, но още има много да желаем.

- Все още ли смятате, че няма да има предсрочни парламентарни избори?

- Да, защото простата аритметика е толкова очевидна, че всеки, който ми говори за предсрочни паламентарни избори трябва да се научи първо да смята и трябва да ми каже имената на тези 121 депутати,  който ще позволят това да се случи. 

Сега, при условие, че има 150 депутати мнозинство, това означава около 30 души да бъдат разколебани. Според мен управляващите толкова добре са си разделили баницата в момента, че на никой не му се пропуска възможността да продължава още една година.

- Повечето анализатори пророкуват, че България ще се управлява от коалиции оттук нататък, такава била и европейската тенденция. Това ли е най-подходящото управление за нас или е по-добре да имаме еднопартийно управление, при което е ясно коя партия точно носи отговорността?

- Кой може да каже? В момента нещата са някъде в начална фаза. Каква манджа ще излезе от цялата работа, никой не може да знае. Рано е още да се говори. Плюс това има определен натиск, някакво всеобщо съгласие, макар и от някои политически сили все още мълчаливо, че е необходима промяна на избирателната система, на начина на представителство в парламента и на начина на избиране на правителство. Тоест по тази част от конституцията има тепърва да се пипат текстове и тук отново дяволът ще е в детайлите. Ние видяхме, че шумно беше прогласена реформа в съдебната система, създаден беше нов Висш съдебен съвет и инспекторат към него, но никой не забеляза да има някаква сериозна промяна в дейността на съдебната система.

Не е важно какви заявки ще се дадат, а какви текстове ще се напишат от законотворците и как ще се прилагат те след това. Според мен, ако има наистина воля и разбирателство между останалите политически сили, би могло за изборите през 2009 г. да имаме малко по-различна избирателна система, което може да доведе и до по-нормални неща в България, а именно най-голямата партия да си управлява, а не да продава министерства на някои по-малки партии. Това е ключов момент и има нужда от такова изчистване на позициите.

Не можеш да привличаш на своя страна партията, с която до вчера си бил във война. Например Симеон Сакскобургготски твърдо беше опозиция на БСП и всички гласуваха за него по тази причина, а след това направи коалиция със социалистите. Така не се прави. И тук проблемът не е Сакскобургготски, а е в избирателната система, която предполага такива пазарлъци, за да може да има правителство.

А иначе по света такива коалиции с много партии са рядкост. Това са страните от Бенелюкс, където има много малки партии. В Германия, Франция, Великобритания, както и в Италия, най-често упралява една партия, като може да си вземе и някоя малка партия за коалиционен партньор.

- Отиват ли си партиите на прехода и какво идва на тяхно място?

- Партиите на прехода, като такива, си отиват. Колко от тях ще оцелеят като партии на следпреходното общество - това е въпросът. Те не могат да останат като партии на прехода. Никой не може да отрече, че всичко хубаво, което се е случило в България за последните 18-19 години е дело на СДС, но въпреки това има нужда от промяна. Аз затова уважавам усилията на Пламен Юруков да превърне СДС от партия на прехода в модерна дясна партия, защото всички осъзнахме, че СДС днес не може да обособи ясни задачи за след години, също така и не може да ги формулира. Това не могат да го направят и ДСБ, НДСВ, ДПС, АТАКА и ГЕРБ. Всички са се уплели като патета в калчища във вече отминалото - членството ни в ЕС и НАТО. Вижте само какви са приоритетите на управляващата коалиция - да усвоим повече средства от ЕС. Да вземем нещо, а какво ще дадем? Накъде водим държавата? Към събиране на повече европейски пари - това не е цел. Парите от Европа са около 10 пъти по-малко, отколкото нашия собствен държавен бюджет. За какво го харчим нашия бюджет? Къде е реформата в публичните финанси? Къде е реформата в здравеопазването, в образованието? Това са следващите неща, които трябва да се изприказват и да се очертаят целите за следващите 10-15 години, и тогава партиите няма да бъдат партии на прехода, а ще бъдат партии на европейска България.

- Има ли шанс "синята идея" да се възроди или нейният носител ще трябва да се трансформира в някакъв друг тип партия?

- Това е такъв сложен въпрос. Всъщност, трябва да формулираме какво значи "синята идея". "Синята идея", такава, каквато я знаем, беше идеята за създаване на свободна демокрация и на пазарно общество. На пръв поглед това е постигнато. И ако към днешна дата кажем каква е «синята идея», ще знаем дали СДС има бъдеще като партия. Затова казвам, че уважавам и усилията на Пламен Юруков да преформулира "синята идея" за една партия, стъпила върху правилните корени на СДС, но вече насочена към бъдещето. Към една ясна визия за това как изглеждат промените - с повече свобода на хората, с по-малко държавна намеса в живота им, с подкрепа на иновациите и т.н. Това е нова идея, която трябва да се формулира.

- Модерна партия ли е ГЕРБ според вас?

- ГЕРБ още не е никаква партия. Една партия може да се разбере дали е партия, когато прекара известно време в парламента. До момента ГЕРБ е една осъществена идея, ето вече има няколко стотин кметове в страната и в столицата, така че до 2009 г. ще разберем каква партия е ГЕРБ. В момента това е една сбирщина от хора, които искат нещо, но тепърва ще трябва всеки от тях да покаже как си го представя това нещо и ако се окаже, че кметът на Бургас, на Видин и на София си представят управлението по свъвсем различен начин, значи нещо не е наред в тази партия. Истинският тест за ГЕРБ ще бъде в парламента. Те минаха теста на местните избори, но имат да минават теста на парламента.

- Политолозите определят ГЕРБ като лидерски тип партия. Всъщност, такива формации не са ли вече отживелица за Европа?

- Тя въобще не е лидерски тип, тя не е нищо, освен лицето на Бойко Борисов. Лидерска партия означава лидерът на тази партия да е безспорен авторитет в политиката на страната. Аз не съм чул Борисов да е формулирал политиката на ГЕРБ. Той лично реагира на ежедневните ситуации, но до момента не съм чул да е представил цялостна политика, примерно както Иван Костов в ДСБ или  Стефан Софиянски, или Анастасия Мозер, или други, които олицетворяват някаква партия, но те са в политиката. Борисов говори хубавите ежедневни неща, които хората искат да чуят. Какво ще прави с държавата - не знае и със София не знае какво ще прави. Хубаво е, че е кмет на София, защото може това да му бъде изпитателният период. Ние, софиянци, ще му бъдем като морски свинчета, върху които той ще експериментира своите идеи. И ако ние харесаме как той се е справил през мандадата си, значи ще става и за премиер. Нека да видим как ще се представи като кмет. Засега в него още преобладава полицаят.

- Защо десните партии, въпреки че се явиха с единна кандидатура на местния вот в София, не можаха да мобилизират симпатизантите си и претендентът им Мартин Заимов не стигна дори до балотаж?

- Отговорът е очевиден, въпреки че много хора или не го виждат, или не искат да го видят.

За нещо толкова ясно като кметуването не можеш да вземеш човек в последния момент, който до тогава не се е занимавал с този въпрос, да се образова с проблемите на София по време на кампанията. Сега евентуално може да има пак местни избори в София, ако Бойко Борисов влезе в парламента и той би трябвало да посочи двама, трима потенциални кандидати, които да се концентрират върху проблемите на София. Да започнат да говорят, да предлагат своите алтернативи, за да може софиянци да кажат: «вижте тук има един човек, който разбира от нещаата, знае за какво става дума и ще влезе управлението».

За управлението на София трябва да си наясно с нещата, вижте Стефан Софиянски колко пъти беше преизбиран, защото вярваха и знаеха, че той разбира проблемите на София. Бойко Борисов, при всичките му добри качества, започна да разбира за какво става въпрос към средата на предишния си мандат и е добре, че софиянци го харесаха въпреки това.