Частният детектив К. Димитров: Възможно е сърби и руснаци да отвличат

О.р. полковник Кирил Димитров се захваща с професията на Шерлок Холмс през 1998 г. след пенсионирането си в службите на МВР. Шеф е на собствена агенция за разследвания „Стенк Секюрити”. До днес има разкрити над 1000 случая, които според него са елементарни. Успеваемостта му е 90%. Той не пожела да застане пред обектива на Frognews.bg заради спецификата на работата си.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Димитров, напоследък зачестиха случаите с отвличания на бизнесмени. Как си обяснявате този прецедент у нас? Какви са похитителите?

- Интересен въпрос, защото не може да се говори общо. Всеки случай си е индивидуален. Това е практика в цял свят, свързана с печелене на пари. Набелязва се съответния обект, изучава се много добре, за да може да се прецени размера на откупа и след това се пристъпва към една добре планирана и организирана операция. Освен заради пари в брой обаче отвличането може да се прави с цел да се удари конкурентен бизнес. При това положение, след като му вземат 600-700 хил. евро, те му сриват бизнеса. Тази сума нали трябва да се вземе от някъде – жертвите продават активи, техника, имоти…Не знам дали това се практикува в България с такава цел, но по света е традиционно.

- Предполага се, че вероятно в групите за отвличания участват хора свързани с полицията. Вие като бивш служител на МВР имате ли подобни подозрения?

- Не е изключено, защото планирането на такава операция, проучването на обекта, получаването на информация за семейно и материално положение, маршрути за движение, те са 100 неща, и самото извършване на операцията трябва да се направи от професионалист. Професионалистите не могат да се изградят от само себе си. Те трябва да бъдат обучавани от професионалисти. Другият вариант е да са поканени отвън „специалисти” в тази област, които са с опит и практика. Говорим за сърби, които са много добри в този бизнес, както и в убийствата. Възможно е и да са от бившите съветски републики.

Повечето от онези, които се биха в Афганистан, примерно, след това минаха от другата страна на барикадата. След като ги върнаха и уволниха, някои от тях останаха в тези структури под друга форма. Захванаха се с престъпления. Това са хора, които са свикнали да печелят пари. Те не знаят какво е да работиш за по-малко. Именно затова им е по-добре да се занимават с отвличания и атентати отколкото с почтена дейност, от която обаче не печелят нищо.

- Има ли опасност бизнесът с отвличания да стане практика в България, като в мишени се превърнат дори и по-бедни предприемачи. Усеща ли се южноамерикански климат у нас?

- Би било възможно. При извършването на няколко такива акта, които остават неразкрити, на всякакви хора започват да им „растат ушите” и решават, че също могат да изкарват лесни пари с това занимание. Вече имаше подобен случай в Пловдив. Там двама колеги бяха отвлекли един грък.

- Какви са причините МВР да е неподготвено срещу такива престъпления?

- Причините са комплексни. Първо – това е съвсем ново нещо. Допреди наяколко години никой не е говорил, а и не си е помислял, че в България може да се появи това явление. А трябваше. Второ – липсват обособени звена в структурите на МВР, които да се занимават само с подобни престъпления. Може би заради липса на пари. И трето – в техниката сме много назад. За подготовка на полицаите не мога да ви отговоря. Поне от 10 години съм пенсионер. Школата съм я карал 80-те години, по време на социализма. Тогава нямаше такива случаи и явно са преценявали, че не ни е нужно преподаване на тактики при отвличане.

- Търсили ли са съдействие от вас при похищения?

- Само веднъж са ме търсили – изчезна едно момче във Варна, което има магазини за фаянс. Прибирайки се с приятелката си, е похитено пред дома си до джипа. Баща му притежаваше няколко предприятия за колбаси. Може би заради тях е бил набелязан. Всъщност не са ни наемали. Имаше само запитване от техния адвокат какъв ще е хонорарът. Ние обяснихме, че без да стъпим на база „информация” не можем да говорим за пари. Повече не се обадиха.

- Не се занимавате с подобни случаи, но в момента МВР дава до 200 хил. лв. награда за сведения за похитители. Това променя ли нещата?

- Като сума първо е смешно. Никой не определя за един случай ли, за няколко ли, в които групата е участвала. За какъв период от време? Как ще се оценява качеството на информация? Дали тя довежда до преките извършители или до по-странични хора, които имат съответната информация. За 200 000 може би трябва да заведете оперативните при отвлечения. Имало там едни 200 хил., дайте да раздаваме награди. Не става така. Нужна е много добра техника, а и един добре изграден агентурен апарат, какъвто по тази линия не вярвам да има. Ползват се останалите агенти. Така не става, защото един агент, който работи специално в тази насока, ще има съответното обучение, инструктаж и т.н. Не може да си специалист по всичко. Далеч сме още, въпреки че и световният опит показва, че голяма успеваемост в разнищването на подобни случаи няма. Там проблемът е друг – тяхната техника и методите им бързо се усъвършенстват от извършителите. Върви се паралелно – от едната страна ъндърграундът, от друга – службите…

- Така ли започнахте работа като частен детектив – с паралелно обучение?

- Станах частен детектив преди 10 години. Тогава това беше много ново и невиждано за страната ни „чудо”. Началото беше много трудно – с реклами, обяви, докато българинът смели понятието „частен детектив”. Какво му се предлага, как му се предлага и каква работа ще свърши. Моята подготовка е достатъчна от службите, в които съм бил. Не съм „прохождал”, ако ме питате за това. Тук 90% от случаите са елементарни за един професионалист.

Въпросът е да знаеш как най-лесно и бързо да изчистиш случая. Нашите срокове варират, но обикновено до 2 седмици проблемът е решен. Ако отидете да пуснете един заявителски материал в полицията по някакъв повод, започва едно ходене по мъките - бомащини, разпити от дознатели, после в прокуратурата и т. н. После делото го връщат за доразследване, и минават години. При частния детектив това го няма.

- Поддържате ли връзка със службите и с МВР?

- Не. По простата причина, че няма закон. В Испания, където бях на форум на частните детективи, са много напред в това отношение. Там има лицензионен режим. Кандидатирайки се за частен детектив, трябва да отговаряте на определени условия. Да сте бивш полицай, военен или да сте завършили оторизиран курс за частни детективи. Събира се една комисия и излиза с решение. Следва получаване на лиценз от полицията, която издава съответно специални карти.

Нека се върна обаче на най-важното. В „белите” страни показанията, снимките, видео и аудио материалите са доказателства в съда. У нас има Закон за разузнавателните средства. Само материали от МВР са доказателствени. Съдията спазва закона и ми казва „предоставеното от вас не е доказателство”. Помислете, тогава защо да се захващам с разследване на убийство или отвличане, или изнасилване да речем, след като само ще работя на вятъра. Съдът приема единствено устните показания на детектива, като на един нормален свидетел. Разликата е, че ние сме независима инстанция, а не както обикновено роднини и близки. Говоря ви, че е необходима промяна на закона. Частните детективи можем да сме много полезни с информация, която да предоставяме на службите, а те да я приведат във вид за представяне в съда. На Запад и в САЩ няма такова звено „издирване”, както при нас. То е приоритет на частните детективски агенции, профилирани в тази работа и условно наричани „ловци на глави”. Полицията обявява наградата, хващаш го и си получаваш чека. Ако това звено „издирване” отпадне, ще се отворят места за много полезни оперативни специалисти. В Англия и Испания има Закон за детективска и издирвателна дейсност.

- До къде законите ви позволяват да сте ефективни?

- Давам ви пример. Идва компанията Х при нас и казва: „От фирма У ни дължат еди-колко си пари. Тя обаче е напуснала офисите си и се е покрила. Можете ли да я намерите?”. Ние я откриваме или поне собственика й, но изрично съм подчертал преди това, че за връщане на пари не можем да помогнем. Защото нямаме правомощия. Има си частни съдии-изпълнители, или други начини, на ако те решат. Аз акъл не давам. Моята работа е да проследя съответния собственик – къде си пие кафето, към колко часа. Като видим, че сяда на „Витошка”, звъним на клиента да се види с него.

Друг случай. Дойде една фирма, на която й обрали касата в празнични дни. Управителят имаше подозрения, че става дума за вътрешен човек. Беше минала полицията – свършиха си работата с огледите и снимките. Извикаха ме заедно с един бивш колега по оперативна линия. Разгледахме мястото и още на момента мнението ни беше, че 99% крадецът е от самата фирма. Има два начина да разкрием престъпника. Или започваме да „обработваме” целия персонал, за да се види на кого за какво са му трябвали пари – за проститутки, хазарт, наркотици…Това отнема доста време. За това минахме на друг вариант – имаме колеги, които след като напуснаха МВР направиха свои лаборатории за психологически изследвания. В тях има добри модели на детектори на лъжата. Предложихме на собственика да убеди персонала си, че трябва да се яви на тест. „Убеждаването” стана, след като ги заплаши, че който не се яви, е уволнен. Бяха добре платена проектантска фирма. Всички се явиха. Детекторът веднага намери крадеца. С малко психологическа намеса разбрахме къде са и парите. Докато се движеше преписката в полицията, ние бяхме намерили извършителя.

- За какви случаи най-често ви търсят?

- Най-различни. В момента има една мода, наречена „фирмена сигурност”. Търсят ни предимно чужди фирми, за да проучим дали са подслушвани офисите им или дали са под видео наблюдение от конкуренти. Най-често обаче сме викани на пожар заради изневери. При тях интересното е, че дори липсата на информация е информация. Не сме го заловили – значи е читав. Съпругата или приятелката просто си е подпалила главата с ревниви помисли.

- Кои изневеряват повече – мъжете или жените?

- 50 на 50. Няма разлика.

- Подавали ли са жалби срещу вас, че сте снимали без разрешение заподозрян?

- Имаме, мисля, само една. Неуспешна. Зависи как е снимано. Ако е на обществено място, няма как да ни обвинят. Може да съм снимал сградата, а той случайно да е попаднал в кадъра. Не съм чувал и колеги да имат такива проблеми.

- С колко служители разполага фирмата ви?

- Около 40. Всички са различно специализирани. Сядаме на една маса и раздаваме задачите. Едни – в ъндърграунд средите, други – по фирмени измами и т.н.

- Кой е най-трудният случай, който сте разплели?

- Най-трудно ми беше при едно самоубийство на 17-годишен младеж от Мездра преди доста години. Майката не вярваше, че е самоубийство и си твърдеше, че е убийство. Всички материали от проведеното следствие и прекратяването му с мотива, че се касае за самоубийство бяха оборвани от нея на различни инстанции. След 3-годишно ходене по мъките, жената се обърна към нас. В такава ситуация е много трудно да приемеш задачата, защото е минало много време, а и нямаме достъп до цялата документация. Както казах, нашите доказателства не са валидни в съда. Решихме да приемем, защото ставаше въпрос за едно дете.

 В случая беше констатирано, че младежът се е обесил с вратовръзка на вратата на гардероба си. Сяда и се обесва на врата от гардероб. Абсурдно. Близко е до ума, че не е възможно. Бил е убит от малко по-голям от него мъж. В последствие се оказа, че бащата на убиеца е някакво партийно величие в града и пр. Може би и поради тази причина бяха унищожени улики, като самата вратовръзка. Оказа се, че от лаборатория на МВР са изчезнали снимки от местопрестъплението…Невероятни грешки и пропуски на колегите! Явно има и оказан натиск. Тогава имахме елемент на случайност, за да разберем кой е убиецът. Мотивът – гаджето. Майката написа една жалба до президента с всички тези неща, които бяхме свършили, но така и повече не се чухме. За нас случаят е приключен. Щом не се е обадила жената, най-вероятно не се е случило нищо за жалост.

- А най-краткият случай, който сте имали?

- Разрешихме изневяра за 4 часа. Хванахме съпруга в едно хотелче с приятелка, звъним на жена му и тя идва да се разправя. Ние си получаваме парите, а тя – истината.