Георги Ганев за ФрогНюз: Първият пенсионен фонд е пирамида, вторият работи по-добре. Инфлацията засяга еднакво и двата

Това каза пред ФрогНюз икономистът Георги Ганев, програмен директор "Икономически перспективи" в Център за либерални стратегии в София и главен асистент в Стопански факултет на Софийския университет.

Ето и цялото интервю:

Последните дни отново се появи опасението, че инфлацията изяжда средствата във втория пенсионен фонд и не е ясно какво и дали ще получаваме средства от него след 20 години. Според Вас има ли поводи за притеснение?

Инфлацията топи и това, което е в първите ни пенсионни фондове. Инфлацията топи - така прави с всичко. Тя засяга еднакво и първия, и втория стълб. Когато има висока инфлация, покупателната способност на фиксираните доходи намалява. Първият фонд се финансира от текущите осигурителни доходи по един абсолютно пирамидален начин - пенсионната система е пирамида по дефиниция, няма по-ярък представител на нещо, което наричаме финансова пирамида от първия пенсионен фонд. Единствената разлика между първия и втория фонд е, че участието в първия е задължително, хората не могат да излязат от него и са длъжни да участват. 

Ако всеки български пенсионер сметне колко пари е дал в първия стълб през целия си трудов стаж и колко пари получава сега по формулата - не по това, че държавата е решила да води социална политика, която е основната причина за легендарния дефицит на пенсионерите, ще види колко му е изяла инфлацията.

Във втория стълб и средствата, които са в личната партида и от там пенсията - било то на разсрочено плащане или пожизнено, може да се направи актюерска сметка за сегашната сведена стойност на всички плащания. Ако всеки направи сметка колко е внесъл във втория стълб и колко получава, ще види, че и там инфлацията яде, но там плащането му зависи не от осигурителния доход на текущите заети, както в пирамидалната схема на първия стълб, където новите участници дават парите за старите участници. Във втория стълб личните средства на хората биват инвестирани срещу някаква доходност. От тази доходност се натрупват средства по партидата, освен самите вноски. Инфлацията яде тогава, когато е по-висока, когато спадът на покупателната способност е по-висок, отколкото е тази доходност, която пенсионните дружества осигуряват.

Тук възниква един много любопитен въпрос. За разлика от в първия стълб, във втория имаме вече 10 пенсионни дружества. Те имат различни доходности. Всеки може да се погрижи за себе си, като погледне исторически вече 20 години кое дружество успява да реализира по-високи доходности и кое дружество - по-ниски доходности. Всеки би могъл да пренасочи средствата си към тези дружества, които реализират по-високи доходности. Това е идеята на конкуренцията.

Ако трябва да дадете съвет, това ли е - да следим доходностите и да правим решения за себе си? 

Да, трябва да се отнасяме отговорно към собствените си партиди. Какво се случва със собствените ни партиди зависи и от нашите собствени решения. Да, човек не може просто да вземе парите и да ги харчи - това е елементът на задължително спестяване във втория стълб, но може да избере къде да бъдат спестявани те.

Иска се увеличаване на вноската по втория пенсионен фонд - какъв ефект би имало това?

Освен за увеличението на вноската, се заговори и за мултифондовете - нещо, което според мен е много по-важно. Крайно време е да има мултифондове. 

За увеличението на вноската е крайно време. По напълно легитимен начин нейното увеличение беше забавено. Когато се въведе вторият стълб в края на миналия-началото на този век, в законодателството беше предвидено тази вноска от 5% от осигурителния доход да се увеличи до 7% в рамките на няколко години. Много хора, които сега мислят, че идва малко по линия на втория стълб, да се замислят, че нашите любими законодатели му забраниха да му идват повече по втория стълб, като отказаха да увеличат предвиденото в реформата увеличаване на осигурителната вноска за втория стълб до 7% още през 2006-2007 година. Ако това беше станало, в продължение на 17 години щяха да трупат с по 2 пункта повече по личната сметка. 

Това е една от причините да има нетолкова много натрупани средства, особено за хората, които тази реформа завари в най-късната част на трудовата им кариера - родените през 60-та, 61-ва година, чиито трудов стаж свършва сега. Те можеха 17 от тези 20 години да трупат 7% от осигурителни си доход в партидата си, вместо 5%. Това не е малко - това е 40% повече всеки месец. Обаче не - тези пари им бяха обещани, когато се случи реформата. После хората бяха излъгани, като българският законодател отказа да изпълни обещаното. 

Сега говорят колко малко средства били натрупани - ако направят вноската за втория стълб 2%, още по-малко средства ще се натрупат. Въпросът кое е по-ефективно - първият или вторият стълб, за мен просто не съществува, въпреки че познавам колеги, които твърдят обратното. Гледам собствения си опит, гледам личните си средства - колко съм дал на НОИ през трудовия си стаж, колко съм дал във втория си стълб.

Вторият ми стълб работи многократно по-добре от първия. Когато евентуално стигна пенсионна възраст, всеки лев, внесен във втория фонд ще ми осигури много по-добра възвръщаемост, отколкото ще ми осигури всеки лев, внесен в НОИ.

Много по-голяма възвръщаемост ще имам от втория си стълб, но това е при мен. За всеки човек е абсолютно уникално. Тоест, говорене ангро за целия втори стълб е напълно безсмислено. Трябва да се говори за всеки човек, с неговия осигурителен профил през годините и с избрания от него фонд. Някои фондове не са толкова добри, колкото други фондове.

Казвате, че първият стълб е пирамида, тоест разходопокривен е - тези, които в момента плащат, покриват изплащанията на тези, които в момента взимат. Грешна ли е тази философия?

Разходопокривната пенсионна система е задължителна - за разлика от обикновените пирамиди, тук не можеш да се откажеш от участие, длъжен си да плащаш през целия си трудов стаж. Това е единственото, което крепи тази пирамида. Тя обаче не дава толкова лоша възвръщаемост на пенсионерите, ако имаме едновременен ръст и на населението, съответно на броя осигуряващи се, и на производителност.

Така беше в САЩ до неотдавна, докато не започна да се пенсионира бейби бум поколението. Когато това бейби бум поколение влизаше в работната сила, плащаше осигуровки, тогавашните пенсионери им беше супер добре - тяхната възвръщаемост беше невероятно висока. Но когато ръстът на работната сила започне да намалява или стане отрицателен, тогава тази система е финансово неудържима в дългосрочен план - единственият въпрос е кога ще се срути, а в България сме така от 20 години.

Споменахте мултифондовете по отношение на втория стълб - какви предимства биха ни дали те?

Мултифондовете за мен са много по-важна идея, отколкото връщането към първоначалната идея вноските да са по-големи от 5%. Мултифондовете означават, че клиентът на пенсионноосигурителното дружество може да избере в какъв фонд той да влага своята партида. 

Има грубо казано 3 нива на фонд от гледна точка рисковия профил на инвестициите, тоест 3 нива на риск. Едното ниво е консервативно - с възможно най-малък риск. Другото е средно с нормално миксиране на рискове. Третото е по-рисково. Това почива на установената във финансите връзка между риск и възвръщаемост - колкото по-висок е рискът, който се поема в дългосрочен план, толкова по-висока е възвръщаемостта, която успява да се генерира. Разбира се, въпрос на добро управление от страна на пенсионноосигурителните дружества е да се изкара възможно най-голямата възвръщаемост при тези нива на риск.

Предполага се, че по-младите хора, чието пенсиониране е по-далеч, могат да изберат по-рисков профил и поне 10-15-20 години от своя трудов стаж да натрупват по-бързо средства в своите партиди. След което могат да минат към средното ниво на риск, когато вече са на средна възраст. След което, колкото повече се доближават до датата на пенсиониране - с цел да избегнат това да се пенсионират в момент, в който конюнктурата е неблагоприятна, което е част от рисковете - да могат да изберат все по-малко рискови фондове, в които да бъдат инвестирани партидите им, за да е сигурно, че дори и възвръщаемостта да бъде по-ниска в последните години, няма да има опасност да падне много в даден момент и да се случи те да се пенсионират точно в този момент. 

Мултифондовете дават възможност през целия трудов стаж на съответния осигуряващ се да може да се постигне максимална възможна доходност. В момента младите, които си струва да поемат риск, не могат да го поемат. Дружествата са длъжни да ги третират все едно са 60-годишни. Мултифондовете биха позволили разделение на рисковите профили, което да се съчетае с възрастта на осигуряващия се и така да може да се генерира по-висока възвращаемост. Разбира се, това означава да се разреши на фондовете, особено тези, които са в рисковия профил, да влизат в малко по-рискови инвестиции. Законът сега съдържа ограничения в това отношение. 

Мултифондовете са по-важната част от предложената реформа за мен. Вдигането на самата вноска е просто да се върнем там, където бяхме планирали - целият дизайн на цялата система разчиташе, че тя ще отиде на по-високи вноски. А иначе вдигането на вноската трябва да стане изцяло за сметка на първия стълб - тоест да се намали вноската в първия стълб и общото бреме да остане същото, просто да се пренасочат средствата към втория стълб, така че съоношението да стане 50:50, а не както е сега - между 1/4 и 1/3 отива за индивидуалната партида и останалото отива в общия кюп на НОИ.

Илияна Маринкова