Д. Горчева: АНТИпаметниците като пред НДК подменят историческата памет

Интервю на Ана Кочева

– Ще успее ли поредната инициатива да бъдат възстановени паметните плочи на I-ви  и  VI -ти пехотен полк в градинката пред Националния дворец на културата (НДК) на мястото на рушащия се паметник „1300 години България“ ?

– Сигурна съм, че ще успее, защото това е един от малкото въпроси, около който са обединени всички български граждани без разлика от политическите им убеждения. Инициативата е подкрепена не само от софиянци, които отдавна настояват за връщането на премахнатите паметни плочи с имената на загиналите български войници и офицери, но и от повечето български граждани от страната и чужбина. А софиянци и всички офицерски организации, особено „Съюзът на възпитаниците на ВНВУ“, както и „Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва“ се борят за връщането на плочите още от 1992 година. В конкретния случай сега инициативата я поде създателят на сайта „Изгубената България“ – Пейо Колев. Има и фейсбук група „За възстановяване паметника на загиналите от I –ви  и  VI –и пехотни полкове“ с близо 5 хиляди участника, макар че е създадена преди 5-6 дни. Пейо Колев пусна и една онлайн петиция https://www.peticiq.com/signatures/za_vuzstanoviavane_pametnika_na_purvi_i_shtesti_pehoten_polk/ , която всички граждани може да подпишат и която ще бъде внесена в общината на 28-и август. Макар че общината удължи срока за внасянето на възражения и петиции във връзка с обявения конкурс.

 

– Помня, че на твоята Фейсбук страница имаше оживени дискусии по темата още през миналата година.

– Да, така е. И миналата година дискутирахме, и тази година през пролетта. Коментирахме претенциите на Валентин Старчев, авторът на т. нар. "паметник 1300 години", който софиянци още през 1981 презрително кръстиха "шестокрил петох...", и на хората около главния архитект на София Петър Диков, които искат отново да прилапат грешни народни пари под формата на конкурси за възстановяването на рушащия се „паметник“. Дискутирахме и въпроса къде точно са били плочите. Публикувах едно изследване на Марин Гергов, че плочите са били точно на мястото на пропагандната поръчкова скулптура на арх. Валентин Старчев. Тоест, за да бъде построено това, което времето разруши, са били съзнателно и ПРЕСТЪПНО разрушени паметните плочи с имената на загиналите за България войници и офицери. Ако това не е кощунство, не знам кое.

 

– Някои твърдят, че плочите са били на мястото на НДК, но аз същото имам своите детски спомени от това място?

– Човешката памет подвежда, особено когато средата се е променила. Изследването на Марин Гергов е много прецизно и е на базата на запазените снимки и направени изчисления. На старите аероснимки на София се вижда, че паметникът е стъпил на оста на ул. „Гургулят“ точно на мястото на днешната злополучна скулптура. На снимките с плочите се виждат някои от днешните сгради на Витошка и мястото може да се установи много точно. Баща ми, който беше групов технически ръководител в „Инжстрой“ и първоначално отговаряше за строежа на т.нар. паметник „1300 години България“ ми каза вчера, че плочите са били точно на мястото на днешния рушащ се „паметник“.  И че за да започне строежът на това съоръжение на арх. Валентин Старчев са премахнали плочите, обещавайки че уж ще ги върнат после. Което никога не беше направено.

 

– Не знаех, че баща ти е ръководил строежа на този паметник „1300 години България“?

– Само отначало, после той отговаряше за строежа на подлеза пред НДК, а Лазар Янкулов, на когото аз от дете казвах чичо Лазар, защото семействата ни бяха близки, ръководеше строежа на т.нар. паметник. Държа да уточня, че „1300 години България“ не е паметник, а поръчкова пропагандна скулптура. Паметник е нещо, което е свързано с паметта за дадено събитие.

– Предполагам, че ще ти възразят, че 1300 години от създаването на България е събитие?

– 1300 години не е събитие, а изтекло време. Скулптурата бе пропагандна поръчка, която придворната на правешкия двор българска „интелигенция“ лакейски се втурна да изпълнява.  Срещу съответното богато възнаграждение, разбира се. Впрочем, защо арх. Старчев свенливо не споменава поради каква причина неадекватната фигура най-горе, наречена от него с гръмкото име „Съзидателят“ се е сдобила с носа и профила на правешкия диктатор?

 

– Той се аргументира, че не бивало да посягаме на историята....

– Валентин Стaрчев се оплаква в интервю пред Българска национална телевизия, че никой не го бил помолил (срещу поредното заплащане, разбира се) да възстанови рушащата се грамада барабар с фигурата с характерния живков нос, която стърчи с цялата си мощ над композициите "Пиета" и "Цар Симеон и книжовниците". И пред микрофона на кимащата с разбиране журналистка изрича:  "Ние обичаме да събаряме, а това е нашата история ..." Чудна работа наистина! Интересно ЗАЩО не се сети господин творецът за ИСТОРИЯТА, когато заради неговото творение бяха съборени паметните плочи на I –ви  и  VI –и пехотен полк с имената на загиналите за България войници и офицери? Защо не помисли тогава, че това е нашата история? И то истинската история, действителната, а не пропагандната? Що за самочувствие е да наречеш собствения си претенциозен монумент "история", а да забравиш историята, изписана на онези плочи с имената на загиналите ?

 

– Наистина ли най-горната фигура има профила и носа на Живков?

– Аз не вярвах, но Александър Димитров (става дума за Александър Димитров, който като студент заедно с Едуард Генов и Валентин Радев разпръсва позиви през 1968 година „Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия“, за което е осъден и прекарва голяма част от младите си години в затвора) ме покани у тях и се качихме на тавана, откъдето скулптурата на Старчев се вижда прекрасно. И оттам с бинокъл разгледахме профила на въпросната фигура. Ами да – личи ясно характерният нос на Живков. Едва ли съвпадението е случайно. Да не говорим, че цялата шумотевица около 1300 годишнината на България беше върхът на дебелоочието на правешкия диктатор. С какви очи Живков, предложил на два пъти суверенитета на България на тепсия на СССР, не се посвени да се бие в гърдите, че видите ли бил начело на държава, просъществувала  1300 години?

– Която, ако зависеше от него, щеше да е съветска република....

– Именно. Човекът, направил всичко, за да превърне България в унизително васална държава на съветската империя и предложил не един път, а цели два пъти държавата, която той по печално недоразумение беше оглавил, да престане  да съществува като суверенна държава, ще има наглостта да се бие в гърдите и да си прави реклама, че видите ли бил начело на най-старата европейска държава в Европа. Мегаломанията, дебелоочието и простащината комай винаги са вървели ръка за ръка. 

 

– Идеята за честването на 1300 годишнината не беше ли на Людмила Живкова?

– Людмила Живкова, нека Господ я прости, беше семпло създание, възхвалявано и до днес от конформистката българска „интелигенция“, която се изживяваше и още се изживява като елит. Слагам интелигенция в кавички, защото лакейничеството и угодничеството нямат нищо общо с творческата свобода и независимост. А тази удобна на правешкия „двор“ и на комунистическия режим „интелигенция“ използваше  мегаломанията на дъщерята на Живков за свои цели – за да получава пари и привилегии. Същевременно и правешкият диктатор, който флиртуваше с тези т.нар. творци, не се стесняваше да ги използва за собствените си цели. 

– Да, гледката не беше приятна...

- Цялото това безсрамие беше не само неприятна гледка. Флиртът на псевдо-интелигенцията, заела опразненото място на избитата по заповед на Москва действителна българска интелигенция с незаконната комунистическа власт (незаконна, защото никога не е била избирана от българския народ, а бе поставена на власт от окупаторите на България), се плащаше с НАШИТЕ пари. Трябва да се препрочитат „Задочните репортажи“ на Георги Марков, там чудесно е описано всичко. Затова не само го убиха, но и оклеветиха. Кога ли са прощавали дребните душици на истинските интелектуалци, та и сега. А възхваляваната и днес от българската псевдоинтелигенция дъщеря на правешкия диктатор се изживяваше като меценат и пръскаше милиони за мегаломански дивотии. Нашите милиони, разбира се. Нали си бяха присвоили цялата държава. Която така и не им стигна, та я докараха до пълен фалит. Затова псевдоинтелигенцията днес, която добре си живуркаше по времето на Живков, още не може да се примири, че е изгубила привилегиите си на придворна интелигенция и сега се навърта около по-дребни фигури като несменяемия главен архитект на София Петър Диков. Впрочем, последният трябва да отговаря на много въпроси и отдавна плаче за сериозно журналистическо разследване.

– Архитект Старчев се оплаква, че скулптурата му не била оценена, защото не била построена качествено.

– И кой е виновен за това? Впрочем, арх. Старчев има хубави скулптури, но монументалната скулптура очевидно не му се удава.  Или пък е бързал да изпълни поръчката през куп за грош. А строежът беше истински кошмар.  Аз бях ученичка и помня, че баща ми и всички строители бяха мобилизирани и буквално не се прибираха у дома да нощуват дори. Бяха им сложили военни, да ги командват. Помня като днес как веднъж, носейки обяд на баща ми, заварвам този иначе много добър, търпелив и спокоен човек да крещи на някакъв генерал или полковник. Отстрани, замръзнали от страх, стояха работниците. Трябва да призная, че ужасно се изплаших и мислех, че въпросният офицер ще извади пистолет и ще го застреля. Баща ми се бе разгневил очевидно в отговор на някакво неадекватно нареждане, че трябвало да се бърза и обясняваше, че има технологично време да стегне бетона и че не се работи така, както те си въобразяват - стахановски. Помня думите му: „Аз и за два часа ще ви го направя, но после ще ви падне на главите.“  

– После се чудим защо доста от строеното по времето на соца беше калпаво...

 

– И как няма да е калпаво? Калпави материали, вечно бързане за някакви измислени срокове „пет за четири“, липса на заинтересованост у слабо платените работници, некадърни шефове, поставени на шуробаджанашкия принцип и т.н. Не случайно веднага след откриването на „социалистическия обект“, започваха ремонтните работи. Сега много обичат да приказват колко и какво било построено по времето на Живков. Така се строи то. Да сравнят построеното в държави, непопаднали под съветски ботуш, и да видят какво значи качество.

 

– Старчев възразява, че има авторски права и скулптурата „1300 години България“ не може да бъде пипана без негово съгласие.

– Скулптурата не може да бъде променяна или видозменяна без съгласието на автора, това е така. И това обезмисля конкурса на общината, където всички проекти предлагат тъкмо видоизменяне на рушащата се скулптура. Но Старчев няма думата, ако общината реши да премести или да премахне въпросното съоръжение, използвайки материалите за нещо друго. Ако един автор напише книга, никой не може да спре купувачът на книгата да я изхвърли, да я подари или да я използва за подпалки в печката си. Но купувачът на книгата не може да променя текста и да го издаде наново като свой или като текст на автора с промени, неодобрени от него.

 

– Има възражения, че изкуството било елитарно и не може масата да решава съдбата му?

 

– Не може хем да имаш претенции за елитарност, хем да лижеш подметките на правешкото овластено парвеню, нали? Какво елитарно изкуство в ...комунистическа държавна поръчка? ТВОРЦИ бяха хора като Генко Генков, Констанитн Павлов, Ивайло Петров, Борис Христов и т.н.  Защото запазиха творческата си свобода и достойнство и не изпълняваха политически поръчки. В случая псевдоелитарното възражение на един поръчков автор "Вие не разбирате от изкуство" тежи точно толкова, колкото обяснението на измамниците в "Новите дрехи на краля".

 

– Самата ти си автор на едно писмо до кмета на София и общинските съветници.

– С Пейо Колев се разбрахме, че колкото повече, толкова повече. Петицията, която той публикува онлайн и която аз също подписах е отворена за всички граждани, които искат да я подпишат. Моето писмо е със същото искане, но с друга аргументация и отворено за подпис от всички  правителствени и неправителствени организации, от граждански сдружения, политически партии, министерства и т.н. В крайна сметка каузата е за българската история и почит към загиналите войници и офицери и затова е обща кауза.

 

 – Много организации ли го подкрепиха досега?

– Аз го изпратих само до военни и офицерски организации и засега почти всички, до които го изпратих, са го подписали. Вчера на конференцията на Министерството на отбраната за  проблемите в България във връзка с променящата се среда за сигурност, стана дума за липсващата връзка между народ и армия. По този повод повдигнах въпроса с разрушените паметници и с липсата на познание на историята на България, с липсващата и още по-страшно: с подменната памет. Паметниците са свързани с паметта, а този и паметниците на Червената армия, окупирала България са АНТИпаметници, защото ПОДМЕНЯТ историческата ни памет. В трудни времена това, което сплотява хората от една нация е патриотизмът. А как да го има, когато не си знаем историята и папагалски повтаряме пропагандата, съчинена в полза на имперските интереси на Русия? Невежеството, нихилизмът, цинизмът, липсата на морал и безхаберието са пагубни за една държава.

 

– Може би за мнозина миналото не е вълнуващо?

– Миналото е пряко отразено в настоящето, а оттам и в бъдещето. Родителите или бабите и дядовците на мнозина от днешните българи не са познавали бащина ласка и са живели с горчивите сълзи на майките си, останали млади вдовици. Както писа Пейо Колев: „Там, някъде са останките от техните кости, техните прости цървули, техните вече ръждиви копчета на износените, но спретнати униформи. Нищо не е останало от тях, освен имената им. И ние."

– Във Фейсбук ти припомни и драматичния разказ на Иван Вазов „Иде ли“.

– Да, горещо препоръчвам да се препрочете.

-----------------------------------------------------------------------
Вазовият разказ четете в рубриката Артджунгла на Фрогнюз - ТУК