Мартин Владимиров за ФрогНюз: Решението за “Турски поток” е налагане на тотално ембарго - спираме транзита на руски газ

“Турски поток” е еманация на успешната руска политика за налагане на икономическо и политическо влияние в Европа".

Това каза пред ФрогНюз енергийният експерт Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

“Турски поток” е тръбопровод, който обслужва интереса на “Газпром” да заобиколи Украйна, да я направи финансово и териториално уязвима и по този начин да оправдае нахлуването на Русия в страната през 2022 година. “Турски поток” няма никаква друга функция, освен да засили влиянието на “Газпром” в газовите пазари на Източна Европа и Централна Европа. Цели да прокара ново газово трасе, за да спрат доставките през Украйна, а те ще спрат завинаги на 1 януари 2025 година.

Този тръбопровод е еманация на успешната руска политика за налагане на икономическо и политическо влияние в Европа. Той показва зависимостите от редица бизнес мрежи в България и в Източна Европа, в Унгария и Централна Европа, които се използват от “Газпром”, за да налага своето доминиращо положение на пазара на газ”, обясни Владимиров.

"Турски поток", който последното правителство на Бойко Борисов продължава да нарича "Балкански", а е чисто руски, бе построен ударно бързо. Това се случи, след като на 3 юни 2017 година тогавашният министър на енергетиката Теменужка Петкова сложи подписа си под пътната карта за развитие на газопрносната мрежа, подписана между България и “Газпром. След кабинета "Борисов 3" пътната карта изчезна, а вчера народните представители гласуваха да бъде създадена комисия за "Турски поток", която да разгледа изтеклия в началото на март документ, за който се казва, че е пътната карта.

"Развитието" на въпросната газопреносна мрежа през 2019 година ни донесе тръбата на "Турски поток", която ни струваше 3 милиарда лева - изцяло за наша сметка. Извън икономическата призма обаче стои много по-голям въпрос - с тази тръба Русия заобиколи Украйна, а след това започна пълномащабната си агресия, която продължава до днес. България се съгласи да изгради газопровода много след руските военни действия в Крим и анексирането на украинския полуостров през 2014 година. С друг думи - когато сме съгласили да построим тръбата на Путин, едва ли е било твърде трудно да се достим какво ще последва.

“България е пренесла над 40 милиарда куб. м. руски газ за две години. Това са огромни количества. Ние сме се превърнали в разпределителен център за руския газ в цяла Югоизточна и Централна Европа", обясни Владимиров. "На практика заради това “Газпром” много зависи от България, от българската позиция към санкциите върху газовите доставки. Проектът е платен изцяло с парите на данъкоплатците. Едновременно с това, единственият печеливш е “Газпром”, както и подизпълнителите на “Газпром” и компании, които вече са санкционирани - като “ТМК”, най-голямата ръководна компания на Русия, която е доставила тръбите и осигурила финансирането за строителството чрез заем. “Булгартрансгаз” още връща този заем. Тече и процес на връщане на тези пари към офшорки, които пък са получавали пари от “Газпромбанк”. В момента ние не само обслужваме руските газови интереси, но и помагаме на това санкционирани олигархични мрежи да си върнат парите, които са вложили в този проект”.

Според енергийният експерт важният въпрос е какво правим оттук нататък с “Турски поток” и как този проект да се спре, да се намали зависимостта на “Булгартрансгаз” от транзита на руски газ. Решението за “Турски поток” според него не е в налагане на допълнителна такса за транзита на газ, а далеч по-дълбоко - то трябва да бъде политическо.

“Транзитни такси не са малки, проблемът не е в тях. Данъкът, който България искаше да наложи върху транзита на руски газ, не беше измислен по начин, по който да функционира, тъй като “Газпром” не е данъчно задължено лице по българското данъчно право, съответно нямаше как да бъде принуден да плати тази сума. Данъкът трябваше да бъде изплащан от “Булгартрансгаз”, което щеше да постави под съмнение финансовата стабилност на дружеството”, обясни той и допълни:

“Решението за “Турски поток” трябва да бъде административно. Трябва да вземем политическо решение, заедно с нашите съседи - най-вече Гърция, която зависи също от транзита на руския газ през България, да се спре руския внос, да не се натоварва тръбопровода, а вместо това, заедно с Гърция, да се работи за внос на алтернативни количества втечнен природен газ както от сегашното пристанище Ревитуса, така и от новото пристанище Александруполис, където могат да се доставят достатъчни количества, които да осигурят потреблението на България, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, а пък Сърбия, Австрия, Словакия и най-вече Унгария да се оправят сами. Те имат достатъчно достъп до доставки на природен газ от Западна Европа, нямат нужда да внасят от “Турски поток”, с което да оправдават неговото функциониране. Когато дойде 1 януари 2025 г., те трябва да измислят начин да спрат вноса на руски газ и да се диверсифицират”.

“България, осигурявайки достъп на руския газ през “Турски поток”, прави възможно една голяма част от Централна Европа да продължава да консумира руски газ и след спирането на транзита през Украйна, което ще се случи на 1 януари, 2025 г.”, посочи той. “Това спиране на транзита не е добре дошло нито за Европа, нито за Украйна. В условията на война няма как транзитът на руски газ да продължи. Ако се случи, България ще превърне в нов проводник, което ще бъде некоректно спрямо Украйна. Може да се окаже, че в този конфликт сме помагали и помагаме много повече на Русия, отколкото на Украйна”.

По думите му административно-политическото решение за “Турски поток” е ясно - тотално ембарго:

“Решението е налагане на ембарго - спираме руски газ. България не купува нито един кубически метър руски газ от “Турски поток”, освен фирмата на Валентин Златев, която доставя руски газ на “Лукойл”. Всички останали количества, които влизат по “Турски поток”, са транзитни или се използват от гръцки търговци, които ни препродават руски газ. България трябва да вземе решението, че няма да купува руски газ, ще спре транзита на руски газ за съседните държави. Пазарът на газ в региона има достатъчно количества, които изцяло да заместят руския газ. Тези количества просто трябва да бъдат договорени. “Булгаргаз” трябва да си свърши работата, да сключи дългосрочни договори за големи доставки на втечнен газ на терминала в Александруполис, където компанията има запазен капацитет от 1 милиард кубически метри годишно, които няма да използва, защото в момента няма договор за доставка на тези количества”.

“Необходима е целенасочена политика. Първо трябва политическо решение, което да е координирано с нашите съседи Гърция и Румъния. Румъния също купува малки количества руски газ, индиректно от Гърция. Това също е безумно на фона на алтернативите”, каза още той.

“Сделката с “Боташ” е “Турски поток” 2, защото тя ще позволи малките количества, които преминават през Украйна в момента, да бъдат пренасочени по другото трасе - през Турция и България. Казусът в това е не само морален, създават се и рискове пред националната и енергийната сигурност на страната. Ние на практика се превръщаме в основен транзитьор на руски газ. Действията на България имат пряко отношение върху финансовата устойчивост на едно от най-големите руски предприятия - “Газпром”, което е и един от най-големите данъкоплатци на Кремъл и по този начин - един от най-много финансиращите войната субекти”.

По думите на Мартин Владимиров това, че България не купува руски газ, е мантра:

“Това, че “Газпром” спря директните доставки за България, не означава, че не купуваме руски газ. Купуваме на по-високи цени от гръцки търговци, които пък купуват огромни количества от нас. България транзитира около 1,5 милиард кубически метра газ годишно. Около 400 милиона кубически метра от “Турски поток” отиват за “Лукойл”, една малка част за “Овергаз”, известни количества се продават на българската борса. Останалият 1 милиард се купува директно от Гърция като виртуален слот. Сега гърците слагат декларация на количествата, които ни продават, че е втечнен природен газ от Египет и САЩ, но те нямат тези количества. В баланса на гръцките търговци на газ има втечнен газ, но без руския газ, който постъпва в гръцката газопреносна система, те няма как да ни продават тези количества".

Мартин Владимиров е категоричен, че нужните ни количества втечнен природен газ са напълно налични на пазара:

“Могат да дойдат от най-различни места, но най-вече от САЩ. Там има най-много излишни количества. Нашият регион на Югоизточна Европа консумира толкова малко газ, че не става въпрос за толкова много танкери. Един танкер е около 250-300 милиона кубически метра. На България, Румъния и Гърция ще ни трябват около 20 танкера на година, за да задоволим потреблението си. Това значи допълнително танкер и половина на месец - не са големи количества”.

В момента Центърът за изследване на демокрацията работи по анализ на концепция за премахване на руския газ в региона. Анализът ще е готов в средата на април.

“Според мен има политическа воля за премахване на руския газ в региона. Има сериозен международен натиск върху Гърция, защото най-големият ползвател на сегашната ситуация е Гърция. Сърбия също зависи от руския газ, но може да купува руски газ по северното направление, ако пожелае. След 1 януари 2025 г. северното направление става много сложно. Сърбия ще бъде принудена да купува алтернативни количества, с което руското влияние на Сърбия чувствително ще намалее”.

“Решението на България, Гърция и Румъния да спрат руския газ ще има сериозно положително въздействие върху позицията, която има Западът в целия регион. Съответно ще се подкопаят устоите на руското влияние в целия регион. Това е може би последната брънка влияние, останала на Русия тук”, завърши той.

Илияна Маринкова