Милен Керемедчиев за ФрогНюз: Заповед за арест би била без реални последици за Израел, но би разклатила охолния живот на лидерите на Хамас

Това заяви пред ФрогНюз бившият заместник-министър на външните работи и дипломат Милен Керемедчиев.

Вижте и цялото интервю:

Как оценявате искането от страна на главния прокурор на Международния наказателен съд в Хага да търси ареста на израелския премиер Нетаняху - дали този арест действително би могъл да се случи или е по-скоро политически акт?

За момента говорим за искане на главния прокурор на Хага - Карим Хан, от Съда в Хага да обяви заповедите за арест на изброените политици и представители на групировките, каквато е Хамас. Тепърва очакваме какво ще е решението на Съда, но ако той потвърди искането на прокурора, това ще потвърди една доста противоречива практика за търсене на политически мотиви в съдебни дела.

Слушах внимателно изказването и мотивите на прокурора и те по-скоро звучаха политически, отколкото безпристрастни. За мен поставянето на една база на лидерите на Хамас, която е обявена за терористична групировка от много държави, и ръководството на Израел, което все пак е легитимно избрано чрез избори, както и с оглед на това, че извършва военна операция, базирайки се на нападението на Хамас от 7 октомври, е доста неадекватно.

Това искане определено няма да има някакви реални последици за Израел, защото Израел и Съединените щати не приемат юрисдикцията на Съда в Хага на своя територия. По-скоро може да има последствия върху лидерите на Хамас, които всъщност живеят в Катар и пътуват постоянно по различни дестинации, в това число и до Египет, за водене на преговори. По-скоро те са под заплаха от реален арест от държава, върху която се простира юрисдикцията на Съда в Хага.

Много странно е, че обявяването на желанието за издаване на такива заповеди за арест и срещу Нетаняху и военния министър на Израел, и срещу представител на Хамас се случва едновременно. Самият прокурор обяви, че извършва разследване на действията на Израел срещу палестинците за последните три години. Въпросът е защо след три години, точно сега се взима решение за предоставяне на доказателства пред Съда за обявяване на тези заповеди за арест. За мен по-скоро е обвързано с политически мотиви, отколкото с реални правни такива.

Да разбираме ли, че практическите измерения на един такъв акт са доста по-слаби от политическото послание?

По-скоро би имало политически аспекти. Виждаме и огромните студентски протести, започнали в Съединените щати, които преминаха през повечето либерални общности. Натискът върху Израел за преустановяване на операцията в Газа се увеличава и това определено ще налее вода в мелницата на точно тези гръмогласни опоненти, които искат Израел веднага да преустанови военната операция и да отвори коридори за хуманитарна помощ, защото е явно и видимо, че Египет няма да отвори коридори за евакуация на бежанци.

По-скоро това решение поставя Нетаняху в същата група, където е президентът Путин, който вече има издадена заповед от Международния съд в Хага. Виждаме, че тя по-скоро има морален аспект, отколкото реален политически. Ако заповедта за Нетаняху бъде потвърдена и влезе в сила, когато Нетаняху вече не е министър-председател и бъде свален от власт, тя остава в сила и той би могъл да бъде привлечен под отговорност, ако се намира на територия, която е под юрисдикцията на Съда в Хага.

Един аспект остава малко встрани - говори се предимно за искането спрямо Нетаняху, нетолкова за искането спрямо лидерите на Хамас, които, както и Вие казахте, доста често пътуват. Тоест не става въпрос за хора, които водят едва ли не номадски начин на живот, каквато, струва ми се, е представата за тях. Какви може да са последствията за тях?

Точно така, лидерите на Хамас живеят доста охолен живот. Живеят предимно в Катар, пътуват, включително до Турция, където имаха среща с Ердоган, както и до Египет, и до други страни, в които водят преговори официално или неофициално. Определено тяхното пътуване, техният жизнен стандарт би могъл да се разклати. Оттук нататък те трябва много внимателно да преценяват своите пътувания и явно, както прави Путин, по-скоро да се изявяват на международни форуми онлайн.

Какво следва оттук нататък около казуса с евентуална заповед?

Няма как той да приключи преди да бъде финализирана частта на решението на Съда. Нека видим какво решение ще вземе той. Съдът може да повдигне такива заповеди за някои от предложените лица, може и за всички, може и за нито едно от тях. Ако се изпълни искането на прокурора, това ще доведе само до допълнителна ескалация на напрежението.

Израел се обяви против такова решение, тоест няма да спре стартираната офанзива в Рафах, където е последният бастион на Хамас. По-скоро ще допринесе за изостряне на политическата ситуация, тъй като ще помогне на крайните противници на действията на Израел да имат още едно основание да се опитват да оказват политически и финансов натиск върху Израел за спиране на военните действия.

От друга страна, видимо е, че Израел категорично няма намерение да спре военните действия, защото в Рафах са разположени последните четири батальона на Хамас. Те са доста добре организирани и са едни от най-закоравелите в битки войници. Те ще окажат сериозен отпор на израелската армия. Друг основен проблем са и останалите 33 заложници. Върху Нетаняху има огромно напрежение и натиск от израелското общество и най-вече от близките да се водят преговори за тяхното освобождаване.

Решение да бъде издадена заповед по-скоро затваря повечето възможности за бъдещи преговори между Хамас и израелското правителство, отколкото да ги отваря.

Споменавайки ескалацията в Близкия изток, виждаме и събитията в Иран, където вече има фактическа смяна в ръководството след смъртта на Раиси. Какво развитие виждате на цялата картина от събития в Близкия изток?

Президентът Реиси беше един от най-силните ястреби на иранската държава. Той е един от фанатичните последователи на Ислямската революция, която се случи в Иран. Вярва до последно в това, че Израел и Съединените щати са основен враг на Иран. Негови са решенията първо, за финансирането на хутите в Йемен, второ, за извършените удари срещу Саудитска Арабия, негово е и решението за изстрелването на над 300 ракети срещу Израел. Реиси беше един от най-твърдолинейните лидери на Иран. Да не говорим, че във вътрешнополитически план той смаза всякаква възможност за протест на инакомислещи.

Що се касае до новия временен президент Мохамад Мохбер, той е човек, който винаги е бил в сянката и се е занимавал по-скоро с финансови въпроси на държавата, отколкото с политически. Не се вижда как неговият възход би могъл да стигне до нивата, който имаше Реиси, тъй като Реиси все пак се подготвяше и за бъдещ върховен лидер на мястото на 85-годишния аятолах Хаменей.

Много интересно е да следим кой ще бъде избран за нов президент на Иран след 50 дни. Позицията на върховен лидер, на аятолах, все още е без наследник след смъртта на президента на Реиси, а 85-годишният аятолах Хаменей би искал да има ясен свой наследник, който да поеме властта. Имайте предвид, че основната власт в Иран е в ръцете на върховния аятолах, а не в президента. Много важно е да няма сътресение точно в предаването на този пост, за който беше подготвен президента Реиси.

Мохамад Мохбер не може да се причислява към ястребите, към наистина ожесточените противници и на Израел, и на Съединените щати, и изобщо на Западния свят. Той е доста по-умерен и по-прикрит. Досега по-скоро е трупал финансово благоденствие, отколкото политическо такова. Едва ли той би останал на президентския пост. Към момента ключовата фигура на наследник на аятолах Хаменей по-скоро липсва.

Илияна Маринкова