Проф. д-р Петър-Емил Митев: Сивата икономика ражда сиви пътища към политическата власт

Проф. Петър-Емил Митев е роден на 21 април 1936 г. в София. Доктор на философските науки. В момента е директор на Института за социални ценности и структури "Иван Хайджийски". Преподавател по политически науки в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Бил е народен представител в 7-ото ВНС.

Интервю на Елизабет Дафинова

- Преди броени дни българската демокрация навърши пълнолетие. Според вас тя излиза ли от пубертета или продължава да бъде в състояние на странен инфантилизъм и защо?

- Излезе от пубертета. Различни политически сили - СДС и НДСВ, изкараха последователно два пълни парламентарни и правителствени мандата. Сега нова управленска конфигурация е на път да завърши трети. Напредъкът в коалиционната култура е несъмнен. Беше преизбран президент. Втори поредни местни избори се провеждат без наблюдение от чуждестранни организации. Всичко това говори за стабилност на институциите и на политическия живот. Заедно с това ще бъде проява на късогледство, ако не видим „детските болести" на демокрацията. През 90-те години обясних с понятието „протодемокрация" нестандартния казус: има демократични институции, но не и демократична политическа култура, която да гарантира тяхната ефективност. Сега на местните избори пролича до каква степен дефицитът на демократична култура деформира институциите. Сивата икономика ражда сиви пътища към политическата власт.

- Кое беше най-впечатляващото, което се случи на току-що отминалите местни избори - купуването на гласове, гласуването на младите като в тв игра, апатията на голяма част от избирателите, агресията на бизнес партиите или нещо друго?

- Всичките тези неща, взети заедно. Съвкупността им очертава ефекта от изборите. На кръгла маса, организирана от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски", си позволих да обобщя извода от местния вот като нов вариант на станалата класическа формула: „ и крачка напред, и две крачки назад". Нов е мащабът на електоралната търговия, нова е и етническата й структура. По-рано се оплаквахме, че младите не гласуват, сега можем да се оплакваме повече от това, че гласуват с мотиви от типа „просто е готин". Апатията не е ново явление, но придобива нова тежест. И преди бизнесът се намесваше, но агресията му сега постави под въпрос разбиранията за ролята и функциите на политическите партии. Тези случаи са взаимосвързани. Купуването на гласове е злоупотреба с демократичното право на глас. Вотът на младите е произволна употреба на това право. Апатията е отказ от него. Бизнес-нашествието е негова подмяна. Фокусът, в който се събират разнородните примери, е качеството на демократичния процес. Това е по-важно, отколкото конкретните изчисления кой колко е спечелил.

- Резултатите от местните избори задават ли по някакъв начин параметрите за резултатите от парламентарните избори, които най-вероятно ще са редовни, след две години? Има ли условия за предсрочни избори?

- Некоректна екстраполация е да се прехвърлят резултати от един към друг тип вот, който освен всичко друго е отдалечен във времето с две години. Да не забравяме, че на местните избори участват много местни партии, коалиции и инициативни комитети, чиято дейност е съсредоточена в дадена община или регион. Те нямат национални цели и не се борят за участие в националния парламент. През 2003 около 40% от гласовете отидоха при такива формации и кандидати. Това е огромен факт в електоралния сбор. Сега относителният им дял дори е нараснал. Вижте само какви трудности среща формирането на мнозинства в общинските съвети. Преразпределението на тези гласове в национален мащаб е непредвидимо. Тенденциите сочат, че най-силните партии в бъдещия парламент ще бъдат БСП и ГЕРБ. Но всичко е само в сферата на хипотезите. Ние още не знаем равносметката от мандата, който едва е преполовен. От нея ще зависи и представянето на БСП. От друга страна, ние още не знаем и как ГЕРБ ще премине проверката на участието си в местната власт. След две години те вече няма да имат образа на опозиционна партия, а ще излязат пред избирателя с всичките активи и пасиви от управленската си дейност на местно равнище. Това са принципно нови моменти, по които днес не можем да се произнесем категорично. Условия за предсрочни избори няма. Нито обществото ги иска, нито резултатите от местния вот ги предполагат.

- Кой какви поуки си извади от местните избори - партиите от управляващата тройна коалиция, опозицията, избирателите?

- Още не са огласени окончателните резултати от двата тура. Някъде ще се провежда трети тур. Исканията за касиране още не са разгледани. Няма пълнота на данните. Логично е, че партиите отлагат официалните оценки на самия вот и на собственото си представяне. Задълбочените, рационални анализи с необходимите поуки предстоят. Изреченото на пресконференциите в изборните нощи е по-близко до импровизацията. Следващите месеци ще покажат дали равносметките са адекватни на ситуацията.

- Отиват ли си традиционните десни партии? Що за политически субект е ГЕРБ? Какво е политическото бъдеще на Бойко Борисов? Превръща ли се НДСВ в преторианска гвардия на Негово Величество или в нормална либерална партия?

- Дилемата пред десните партии е окончателно да стъпят на десноцентристката писта или да останат сковани в старите антикомунистически догми. Мисля, че ДСБ трудно преодолява идеологическия догматизъм и върви към залез. СДС има перспективата на малка дясна партия. До каква степен ще се възползва от шансовете си, е още рано да се каже. Кръстопътят на ГЕРБ е да се превърне в стабилна десноцентристка партия или да затъне в тресавищата на неефективен в дългосрочен план политически популизъм. За преторианска гвардия в случая с НДСВ едва ли е уместно да се говори. Толкова демократична, разнородна като мнения и с ярки индивидуалности „преторианска гвардия", историята не познава. Конгресът през юни показа, че тъкмо поради вътрешния плурализъм НДСВ е на кръстопът. Партията може да предприеме десен завой - някои дават такъв „мигач", курс към някакъв тип СДС-2, дясно обединение, конфронтирано с левицата. Може и да продължи да се утвърждава като нормална либерална центристка партия, с открити врати за диалог и вляво, и вдясно, като след успешно приключване на мандата отново да претендира за доверието на електората. В тази насока са решенията на конгреса. Промяната на името символизира убеждение, че перспективата на партията предполага да се надрасне лидерския характер. Изборът, който ще направят десните и центристките формации, ще определи и бъдещото им място в партийната система и в политическия живот изобщо.

- Ще се състои ли най-после преструктурирането в ляво?

- Преструктурирането се състоя. Обществото свикна с мисълта, че БСП ражда левоцентризъм, убеди се, че родилните мъки бяха големи, и сега не може да приеме, че раждането е станало и дори получи международно признание. Преструктурирането направи възможна социаллибералната коалиция. Провокира лява опозиция в самата партия. Обвиненията в „одесняване" са критерий за осъществена вътрешнопартийна реформа. Отделен въпрос е на каква цена се случи всичко това. Ако използвам класическа терминология, в българската левица бе извършено преструктуриране по „пруски път", бавно, мъчително, с големи вътрешни и външни щети, за разлика например от Чехия, където преструктурирането стана по „френски път", много по-бързо, по-радикално, но по-леко и с по-голямо запазване на потенциала за бъдещо развитие.

- Трябва ли да има смяна на министри в навечерието на зимата или е по-добре това да стане напролет - за изпускане на напрежението?

- Въпросът сега не е актуален. „Социални отдушници" може би са необходими при остро обществено напрежение, но случаят не е такъв. След като мине зимата, ще може вероятно да се прецени по-добре дали актуализацията на управленските приоритети изисква и персонални изводи.

- ДПС ли се превърна в крайъгълния камък на политиката у нас?

- Дилемата на ДПС от доста време е фокусирана около етническото декапсулиране. Ако се превърне в пълноценна национална партия, това ще бъде стратегическо постижение на самата партия и още по-важно - политическо доказателство да успеха на българския етнически модел. В противен случай движението ще черпи тактически предимства от един лоялен, ограничен по броя си електорат, макар и не за вечни времена. Случаи като Ардино показват, че не може да се поставя знак за равенство между политическите нагласи на българските турци и политическо представителство в лицето на ДПС.

- Как се промени манталитетът, мисленето, народопсихологията на българина през последните 18 години? Носим ли още родилните петна на 45-годишния социализъм или сме изпаднали в противоположни крайности?

- Носим родилните петна на социализма, безспорно, но нека имаме предвид, че и самият социализъм носи родилните петна на дребнособственическа, еснафска България, от времето на „комуналния капитализъм" - определението е на икономиста Румен Аврамов. Историята е непрекъснатост. Обществените системи се сменят, но едни и същи хора са от двете страни на историческата бразда, колкото и тя да е дълбока. Промяната в душевността, в начина на мислене, е неизбежно по-бавна от институционните решения. През последните две десетилетия категориите на пазарната икономика успяха да навлязат дълбоко в съзнанието на мнозина, но етатистичните нагласи продължават да са важен факт и доминират сред големи групи. Възражда се духът на предприемчивост, но избуяха и отрицателни страни на частната инициатива - склонност към измама, далавера, алчност. Свръхколективизмът на миналото беше заместен от свръхиндивидуализъм, при който не остава място за солидарност и „всеки се спасява поединично". Иска ми се да вярвам, че солидарността в нашето общество постепенно се завръща. Учителската стачка беше явление на ръба между двете тенденции: едновременно колективен израз на социална инициатива на цяла професионална група и пример за колективен егоизъм, несъобразен с проблемите на националната общност.

- Наскоро бяха чествани 100 години от рождението на Иван Хаджийски. Какво според вас би написал той днес, ако беше наш съвременник - оптимистична или песимистична теория за българския народ?

- Можем само да предполагаме. Хаджийски би потърсил аргументите за една оптимистична теория в условията на европейска България. Европейският съюз създава ново поле на възможности, каквито България не е имала досега. Хаджийски е видял ясно и отрицателни последици дори на Освобождението: българският производител губи един огромен пазар. Методологията му подсказва, че би оценил напълно потенциала на нашето сегашно влизане в голямата европейска общност, в европейския пазар и в европейското културно пространство. Оптимизмът на Иван Хаджийски е реалистичен, а това означава - условен. Обективните възможности, които получава българският народ, могат да останат неосъществени или недореализирани без целенасочени волеви усилия, без знания и национално самочувствие.