Ренета Инджова: Изключените са тези, които ще трябва да променят света
- Г-жо Инджова, защо на президентските избори американците заложиха на лошото момче Доналд Тръмп ?
- Защото предубедеността за „лоши” и „добри” хора е победена. В Америка обикновено побеждават „добрите” и в този смисъл, американците са пред прага да осъзнаят, че след толкава отклонения от нормалния политически живот, може би оттласкването към „лошото момче”, е по-добрия вариант. Тази страна има свойството, защото е с голяма култура и традиция, да преодолява политическите катаклизми и поражения от една или друга партия. В крайна сметка се възстановява онова, което американската Конституция изисква. В случая се появи една нова особеност- републиканската партия направи пробив в онази част от населението, която се смята по нашите стандарти за не умна и не красива. Става дума за онези, които нямаха шанс да се превърнат в средна класа. Защото големият погром през последното десетилетие, беше извършен точно върху статуса на тази средната класа. По-малко образованите са тези, които досега бяха демократични по възгледи. И когато разбраха, че техните интереси са потъпкани в степен в която, по-малко от един процент от богатите държат в ръцете си съдбата на цял един велик народ, това нещо беше сменено.
- Вие останахте ли изненадана от избора на Тръмп?
- Америка има традицията да върви по пътя на икономическата закономерност и логика. Самият факт, че толкова явно бяха показани недъзите на обществото, означава, че изненади можеха да се очакват. Не казвам, че социолозите не мериха правилно, но този път народът изненада и социологическите агенции . Политическият дебат не спря от това, че от един определен момент се превърна в личен двубой. И причината е, че през цялото време американците надаваха ухо за това кой за какво се бори. Онова, за което се бореше досегашната управляваща партия, е нещо, което всички знаеха. Може би имаше и протестен вот. Но хората счетоха, че трябва да се върви в обратна посока, особено, когато политиката на безкрайна хегемония и търсене на ред, в който Америка да е първа, когато търговските отношения се превърнаха в изцяло асиметрични, когато износът на технологии, дори на американски работници навън, станаха заплаха за американското общество като цяло.
- Прави впечатление, че българските политици гледат доста предпазливо на избора на Тръмп.
- Българските политици нямат нито капацитет да разсъждават за тези неща, нито традицията да водят политика, така както се води там. Вие видяхте ли някой да оспорва работата на електоралната комисия, дали има фалшификация на изборите в САЩ ?! А тук, при нас, резултатите на изборите при всички случаи са продукт на дефект на законовата ни уредба, на изборния закон и винаги на практика се фалшифицират. Фалшива е дори изходната база. Всички знаят, че в нашите списъци на ГРАО има повече от милион мъртви души. Да сте чули някой да се бори срещу това? Ние имаме една изцяло замърсена законова изборна среда, в която каквото и да се направи, то е фалшиво и следователно атакуемо.
- Как ви изглежда у нас битката за „Дондуков ”2?
- Не изглежда като борба на платформи, не изглежда като борба за държава, а като борба за власт на партизирани групи. Дори не ги наричам партии.
- Напоследък черният пиар в кампанията се завъртя с пълна сила. Това ще донесе ли дивиденти?
- Когато е нарушена политическата логика, а интересите на цели групи от хора са потъпкани, черният пиар е най-малкият проблем. Виждате колко грубо и с невиждан до сега цинизъм протекоха изборите между двамата претенденти в Америка. Но това не попречи да се знае кой за какво се бори. Докато при нас нарочно и съзнателно черният пиар се използва, за да не се говори за нищо друго.
- Защо?
- Защото иначе трябва да се защитават интересите на хората. Ние имаме удобното название за това, да не се работи в интерес на хората- наричаме го популизъм . Популизмът в класическият и традиционен смисъл, не е лоша дума. Тя означава, че ако интересите на хората са защитени, няма нищо страшно и действията няма да изведат на страшен хоризонт. Тук, обаче когато чуете, че някой е обвиняван в популизъм, това е равносилно, че го обвиняват във всички смъртни грехове. А ние не питаме: Защо сте против нас?
- Можем ли да правим сравнения между нашите избори за президент и тези в САЩ?
- Не, в никакъв случай, защото на първо място не можем да прескочим границата на собствения си провинциализъм. Това е удобно прикритие, защото така не ни се налага да се сравняваме с другите, да общуваме с тях и да се култивираме.
- В момента лагерите на БСП и ГЕРБ водят основен спор по оста Изток-Запад. Това ли е големият проблем на обществото ни?
- Ние сме един протекторат с неясна и в много посоки ориентирана подчиненост. И това е нашият проблем. Този синдром го изживяваме, защото се смятаме за много важни в света. Не можем да се определим като нация с кауза, с нещо, с което искаме светът да ни знае и запомни. Не можем да се определим, дали ще участваме в корупционни проекти на Изток или ще крадем ресурси и фондове от Запад. Не можем да решим дали ще направим преимущества от един световен миграционен процес или ще запечатаме границата. А иначе сме за свобода на движението на хора, и капитал. Ние сме доволни да изтласкваме българското население по света, нищо че там не му даваме и да гласува. Ние не позволяваме и други да идват при нас. Този вид патриотизъм минава под знака на популизъм. Но ако е популизъм, той би трябвало да е в интерес на хората. Но аз не съм видяла да се използва аргумента, че еди какви си пари, които се дават на бежанците, би трябвало да са повод за борба да се отвоюват и за нашего брата, защото неговото положение е по-лошо от това и на бежанец. И никой не казва, защо е разликата с българските граждани?! Иначе ги не щем. Не се интересуваме от факта, че е възможно от това да се извличат дейности и приходи, да се затегне редът и сигурността и по границата, и вътре в страната. Как една мултинационална по произхода си Америка може от самото си създаване да решева тези въпроси а ние дори не искаме да знаем за тях. Онова, от което се нуждаят имигрантите е същото, което е проблем и за нашето застаряващо население. Може да се осигурява заетост, да се генерират доходи, да се постигат социални цели. Българският народ седи и на всяко нещо безмълвно кима. Не, че се съгласява, просто слуша.
- А помага ли ни да сме търпеливи?
- Българският народ трябва да направи едно голямо усилие, каквото народи като американският, нищо, че е по-млад от нашия, е извършил през последните 200 години-активно да участва в политическият процес и да излъчва свои лидери. Колкото и да не го искаха Доналд Тръмп, той е излъчен от най –предприемчивите, най- амбициозните и най-целеустремени представители на американското общество. Българският народ не желае да произвежда своите водачи. Той не харесва тези, които му поднасят. А те му поднасят такива, защото него го мързи да роди своите си.
- И докога така?
- Когато нещата не се случват по нормален път, те стават по пътя на катастрофите и кризите. Ако не можем с демократични средства да отвоюваме интересите си, чрез избори, които фалшифицират, чрез лидери, които ни снасят, чрез издевателства на една самозабравила се политическа класа, това ще става по други начини.
- Всеки ден сме свидетели на всевъзможни скандали- „Яневагейт ”, корупция по високите етажи на властта, договорки на тъмно, купени обществени поръчки.. Има ли предел на търпимост към всичко това?
- Можем да отидем и по-нататък. Може това случващо се да е по сценарий и в такава интензивност, че да прави общественото съзнание глухо за всичко това. Ето виждате, вече няма събития и обстоятелства, които биха могли да подействат така, че да родят гняв и протест. Бъдете сигурни, че колкото по-интензивно ни сервират такива събития, толкова повече зад тях се крие политическата класа. А крайната им цел е да не ги виждаме.
- Вие гласувахте ли на изборите?
- Аз съм изключена от обществото в политически, социален и религиозен план. Изключена съм и в друг смисъл-отказва ми се да получа справедливост в съда. Всъщност позицията и мнението на изключените нямат никакво значение за политическата класа. Но пък достатъчно е, че не съм призовала симпатизантите си да направят онова, което би трябвало да направят. Ако има хора, които живеят със съзнанието, че са с този статус, би трябвало да се борят. Такава е и политическата логика в света. Изключените са тези, които ще трябва да променят света. И именно те са тези, които промениха резултата на сегашните избори.
Интервю на Катя Илиева
Моля, подкрепете ни.