Атанас Русев: Общините са продавали дюни, от кадастъра крият картите, които го доказват

- Г-н Русев,  след скандалното застрояване на къмпинг „Юг“ и „Корал“, изяснили ли се къде всъщност има дюни по Черноморието  и къде няма?

- Преди няколко години беше възложено да се направят специализирани карти на дюните по българското Черноморие . В този проект се наляха много пари. В края на миналата година се срещнах по този въпрос с тогавашната министърка  на регионалното развитие Екатерина  Захариева и  тя ме увери, че всички карти са готови.

-Кога се видяхте с нея?

-  Говорим за октомври 2014 г. След това за жалост никой не каза къде са тези карти. Малко по-късно изскочи  проблемът с бетона на къмпинг „Юг“. Поискахме тези специализирани карти да ни бъдат предоставени от кадастъра. Настоях да видя и картите на къмпинг „Корал“. Важно беше да се разбере къде има и няма дюни.

-  И какво  ви отговориха оттам?

-  Обадих се в кадастъра на жената, отговаряща за това и тя ми каза, че няма ред за предоставяне на картите, въпреки, че те са публични и няма нищо, което да е секретно. На практика ни отказаха  достъп до картите без никакъв сериозен аргумент. След като се задълбочи скандала с къмпинг „Юг“ ние пак поискахме картите. Министерството на регионалното развитие беше принудено да пусне тези карти.

- Значи въпросът е бил решен?      

- Нищо подобно. Тогава кадастъра ги сложи на един сървър в много неподходящ вид. Качиха над 300 карти в pdf- формат, като само единият  файл беше 500 мегабайта . Това е нещо, което човек не може да го отвори на компютър, а и дори да го отвори, изобщо не става ясно какво и за къде става дума. Всичко изглежда неразбираемо. Пълно безумие.

- Защо е станало  така?

- Защото една цифрова карта те са я разпечатали на хартия, след това са я сканирали. И това, което са сканирали, са го направили в pdf- файл. Оказа се, че  много от тези карти не са реални.  Показват нещо, което не може да се ползва. Занимавам се с подобни технологии и съм наясно, че това, което са дали е напълно неизползваемо.

-  Дотук ли ви стигнаха силите, за  да разберете до истината?

-  Не, защото се оказа се, че картите са в цифров вид и дори има обществена поръчка, за да се направи уеб базирана map-апликация, така че всеки да може да ги види.  Стана ясно също така, че тази информация  съществува в кадастъра. Щом  я поискахме, последва пълно мълчание. Всъщност първоначално ни отказаха да я дадат под претекст, че тези карти не били готови, но обещаха да  ги предоставят в средата на май. После  казаха, че ще ги дадат в края на май. Мина май и изведнъж обясниха, че до 15 юни всичко ще е готово. Пак чакахме до края на юни и сега нищо не казват от министерство на регионалното развитие. От кадастъра пък се оправдават, че всичко е готово, но някой трябва да  нареди да дадат картите за публично ползване.

- Какво ще видим на тези карти, че толкова старателно се укриват от управляващите?

- На тях е показано как почти 4000 декара дюни са били приватизирани едно време и държавата ги е загубила. Първо са се превърнали  в общинска земя, която впоследствие чрез далавера е била продадена на частници. На тези дюни по закон, дори и да си частник, не можеш да строиш. И държавата би трябвало да си върне тези земи. Специално за „Корал“, от 130 декара частна земя, се оказва, че 80 декара са дюни и на тях нищо не може да се прави. Това е открадната държавна земя. Сега това е най-голямата далавера.

- Защо се мълчи толкова упорито за това?

- Страшно неудобно е това да излезе преди местните избори. Много хора-собственици и  инвеститори ще разберат,  че някой ги е излъгал едно време и  им е пробутал  земя, с която нищо не могат да направят. Виновни са чиновниците, които са ги набутали в тази схема. Държавата си прави някакви далавери, които след това се отразяват в глобален аспект. Разглеждайки  файловете  се вижда , че има грешки в картите, тъй като на много места дюните не са нанесени. Просто липсват.  Това са сканирани хартии, няма надписи, непрофесионална работа. Цифровата  информация я  има, но се държи в тайна.  Преди няколко дни, това което се разигра с бариерите между Созопол и Приморско прилича много на  това, което се случи на къмпинг „Юг“. Единият ден казаха, че не са дюни, но на следващият си промениха коренно мнението. Сега е същото. Това ще заградим, това няма да заградим. И като се обади Бойко Борисов по телефона, казаха: „Ами вече няма да го заградим“. Това е типична форма на самоуправство. Самият кмет очевидно не познава законите, защото каквото и заграждение да направи на територията на общината, трябва за това да има издадено строително разрешение. Мисля, че той сам си махна оградата, защото разбра, че е незаконна, а не защото някой му нареди. В същото време на неохраняемият  плаж държавата има ред задължения по закон, които трябва да изпълни.

-  Какво имате предвид?

-  Говоря, че на плажа, независимо, че не е охраняем, трябва да има спасителни постове, санитарни възли.  Плажът трябва да се почиства и боклуците да се извозват, трябва да има лекар, далечни плаващи знаци, всичко което трябва да прави един наемател или концесионер на плаж. Когато плажът е неохраняем , по закон за него трябва да се грижи общината, областната управа и държавата. Това, което не направи кметът на Созопол за неохраняемите плажове не е прецедент. Това се случва в Царево  и във всяка една община по морето.

-  Но след скандалните разкрития за строежи те върху дюните на къмпинг „Юг“ държавата се намеси и отмени разрешителните  за строеж.

-  Това е една практика, която продължава повече от 15 години по Черноморието . Всичко това е направено от една верига  свързани лица, която спокойно  може да се нарече ОПГ . Уреждат се всякакви неща , променя се даже и  кадастъра. Разполагам с информация от кадастъра за 2001, 2002 и 2003 г. Тук става дума за фрапантни нарушения. Цифровите технологии са навлезли и това не може да се крие до безкрайност. Като наложим документите от кадастъра през 2004 и 2006 г. и ще видим, че има разни хотели, построени на дюни. И ще видим как от 2006 г. някой просто е сменил границите на имотите , така, че хотелът да може спокойно да изникне на това място. Той реално  е построен върху  държавна земя, която е на всички нас.

- Как точно се е случило?

-  Първоначално са били дюни, след това са ги насипали с пръст, сменили са  границите на имотите, за да им е удобно и са си вдигнали хотели.  Преди 10 години са си мислели, че компютрите  няма да навлязат толкова в живота ни и всичко ще се покрие, оставайки на хартия.  Чертали са си каквото  искат на тази хартия и са мислели, че нещата никога няма да излязат наяве. Сега разполагаме с много мощни информационни системи, в които въобще е без значение колко голямо количество информация ще се сложи. За това  хората , които са правили измамите,трябва да си влязат най-после в затвора.

- Вие алармирахте и за няколко умрели делфинчета , които това лято са изплували на плажа. Каква е причината за смъртта на бозайниците?

- Когато започне рибарският сезон, всяка година  започват да излизат от морето умрели делфинчета . Излизат застреляни  или с отрязани перки . Може и да  са се  удушили в мрежите. Не всички рибари правят това. Но някои са недобронамерени и въобще  не ги интересува дали днес ще застрелят пет делфина или ще им изрежат перките. Такива хора нямат никакви бариери. Когато делфинчето  се оплете в мрежата, умира за 4-5 минути. Задушава се. Понякога майките на малките се заплитат. И малките, които месеци наред бозаят от нея, остават на произвола на съдбата, след което умират. Такъв беше първият случай тази година. Делфинчето  беше измършавяло  . Причината да се случва това е, че няма никакъв контрол в морето. Никой, включително и  рибарите, не знаят какво гласят законите. Забранено е преди  и след залез в морето да има моторни  лодки. Това нещо се нарушава всеки ден по много пъти.

- За използването на мрежи има ли някакви ограничения?

- Разбира се. За да се  лови с мрежа, както правят много рибари , трябва да имат разрешение за стопански риболов. Това, което се прави у  нас е противозаконно. Гърми се вечер с едни пиратки  или с каквото имат под ръка, което също е забранено, след което   чакат рибата да се набие в мрежата. Това го няма в закона като позволено, но е масова практика. Докато няма контрол и санкции, нещата ще си продължават по този начин. Делфините ще продължат да умират. Даваме сигнали за катери, които влизат на 20 метра в залива, а по закон те трябва да са на 300 метра, защото иначе  става опасно за плажуващите .

-  Кого търсите за помощ?

- Звъним на тел. 112 и ни казват, че нищо не може да се направи, защото граничният катер  е счупен. Значи в морето сега може да се прави всичко-като се започне от наркотрафик , та се стигне до трафик на хора и контрабанда на цигари. Можем и с подводница  да си плуваме, без никой да ни пречи.  Знаем, че катерът е счупен и пълна сбоводия . Всеки божи ден се обаждаме, но нищо не следва от това. 

интервю на Катя Илиева