Стефан от Иран пред ФрогНюз: За затвора в Бусманци, любовта към България и 13-годишната битка да остане тук

“От Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ ми се обадиха да ми кажат, че има положително решение за мен и че вече ми е осигурен хуманитарен статут. Не бях изненадан, бях почти сигурен, но не бях и особено щастлив, когато си взех документите”. 

“Ще дам пример с детето и сладоледа. Ако едно дете иска сега да му купиш сладолед и ти му кажеш, не може, утре, на следващия ден пак не му вземеш и така мине един месец, след който най-накрая му вземеш сладолед, то вече няма да е толкова щастливо. Хубаво е, когато получиш нещо, което много си искал без много чакане, а аз чаках 13 години. Щях да се радвам, ако получа статут през първите две-три години".

"Ако това се беше случило, вече щях да имам книжка, да съм завършил университет, да съм създал филм, да имам законна жена и деца. Въпреки всичко вече съм по-спокоен, вече никой няма да ме закача. За хубаво или лошо, така е трябвало да стане. Животът ме е научил, че не трябва да се предаваш, ако замълчиш, може да те смачкат, а не трябва да допускаме това да се случи".

"За тези 13 години вече познавам толково прекрасни хора. С едни съм бил на концерт или съм ходил на планина, имал съм различни преживявания и съм обгърнат от приятели, които са разпръснати из цялата държава - Ловеч, Стара Загора, Русе, Пловдив, Пазарджик, София”, сподели пред ФрогНюз Стефан Давари. 

Мехран Нахаи Давари е покръстен и получава българското име Стефан. Той напуска Иран в следствие на множество арести, побои и психически тормоз от страна на иранската полиция. В момента, в който се предава на българската полиция решава, че това е неговият дом и мястото, на което иска да остарее. След 3 месеца престой в Бусманци, излиза с научени над 300 думи на български език, решен да се впише и заживее в България. 

В едно от многото си видеа той казва, че "човек не избира къде да се роди, но може да избере къде да живее".

Въпреки всички трудности през тези 13 години, Стефан никога не е имал намерение да напусне  България, най-малкото защото е трябвало да започне от нулата.

Снимка: Facebook

“Ако отида в друга държава тепърва трябва да уча езика, да работя. Ако замина за Франция например, ще трябва да уча френски, да търся познати, да опозная града, в който ще живея, неговата история. Какво мога да направя във Франция или Испания, което не мога да направя в България?”.

“Тук има всичко, прекрасна природа, море, планина. Качвал съм се на връх Мусала, Ботев, обиколил съм много хижи, планина Славянка, Сапарева баня. Миналата неделя с едни приятели се разходихме до Черни връх. Да, заплатата ми е ниска, но ако отново дадем пример с Франция - там ще взимам, да кажем 2 500 евро, от които наемът ми ще бъде поне 1000 евро. В момента взимам заплата 2000 лв., но плащам наем 500 лв. Навсякъде има добри и лоши ситуации, като оставим лошите и започнем да гоним добрите, нещата ще се променят. Това, че в Германия можеш да взимаш 5 000 евро заплата, няма да те направи щастлив. Тук имам толкова много приятели, това е безценно. Днес една приятелка от Ловеч ми се обади, плачеше и ми каза: “Толкова се радвам за теб”. Това е най-важното за мен".

“Чувствам се повече българин, отколкото иранец, дори мисля на български. Когато броя, броя на български. Когато се чувам със сестра ми по телефона, тя започна да ме пита защо толкова бавно говоря. Някои изречения дори започнах да изговарям в словореда на българския, а те нямат никакъв смисъл на персийски”, казва с усмивка Стефан.

Снимка: Facebook

Въпреки, че от години младият мъж се чувства повече българин, отколкото иранец, на 11 януари тази година той отново беше задържан в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в с. Бусманци, както и заплашен с депортация.

“В момента, когато задържаха Мехран Давари аз бях с него на място, той показа договор за наем, показа нотариално заверена декларация от гарант български гражданин, който му осигурява жилище и издръжка. Той е публична личност, свири в рок банда, има концерти, участия в радио конкурси, лице е на кампания на нашата организация, по която работим, има изявления в медии, така че най-малкото за него може да се снеме предположението, че може да се укрие, той е прозрачен, с желание да комуникира с българските власти”, разказа тогава пред медията ни адвокатката му Диана Радославова .

“В същия ден, в който го задържаха ние имахме насрочена по негова молба среща с председателя на Държавната агенция за бежанците в 4 часа следобяд. Нито един от тези аргументи представени пред Миграция, не можа да установи, че задържането му е абсолютно нецелесъобразно и ненужно, незаконосъобразно, нечовешко. През целия ми анализ на ситуацията, това задържане няма никакъв смисъл, освен сплашване и психически натиск”, подчертава адвокатката.

Давари ни разказа как неочаквано в този ден двама полицаи от Дирекция "Миграция" са му звъннали на вратата.

“Поискаха ми документи за самоличност, почувствах се сякаш някой ме е предал. Аз обясних, че точно в момента подготвям документите, които имам, защото ми предстои среща с председателя на Държавната агенция за бежанците в 4 часа следобяд. Те обаче казаха, че това няма как да се случи и трябва да отидем в районното, ако трябва това щяло да се случи насила”.

Версията на Стефан за задържането му в Бусманци: "Трябвало е да съберат чужденци без документи там, най-вероятно заради парите, които взима България от Европа за емигранти и тази база е трябвало да се напълни, защото, когато отидох там, имаше много малко хора". 

“За мен беше голям шок след толкова много години, след толкова много трудов стаж в държавата, имам толкова приятели тук, обиколил съм толкова места и накрая пак да ме върнат в Бусманци. По този начин те карат да се чувстваш престъпник и буквално ти прекратяват живота”. 

“Реално преди 13 години последно съм бил в Бусманци, тогава имаше организация и правила, които се спазваха, например колко време имаш право да си извън базата, на разходка и т.н. Сега нещата бяха коренно различни”.

“Вътре в самата сграда миришеше ужасно, беше пропита от смрад, беше пълна с афганистанци, които приличаха на извънземни. Извинявам се, че го казвам по този начин, но приличаха на хора от XVIII в. Още с влизането помня, че имаше един дълъг и тъмен коридор, с две лампи, по-точно пури. Вратите на стаите бяха решетки, като тези от затворите. Парното се пускаше три пъти на ден - сутрин, обед и вечер, но топлата вода въобще не стигаше до третия етаж, където бях аз и парното изобщо не успяваше да се загрее. Нямаше никаква топлина, одеялата бяха много мизерни, въобще по-добре да бях попаднал в Централния затвор”. 

“В стая бях с един мъж от Турция, един от Бангладеш, иранец и още един, който честно казано, не помня от къде беше. Правеше впечатление обаче, че повече от 50% от стаите бяха празни. В този момент от една страна бях в шок, бях притеснен, но от друга страна имах и някаква надежда, че това е трябвало да се случи, за да може най-накрая да се промени моята ситуация, аз да направя нещо, за да я променя”, категоричен е Давари. 

На 22.01.2024 г. Стефан Давари беше освободен от Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в с. Бусманци, откъдето искаха да го депортират в Иран.

Скрийншот, Facebook

Тогава отново се свързахме с адвокатката му:

"Освобождаването му е въз основа на отварянето на процедура за разглеждане на молбата му за закрила от Държавна агенция за бежанците /ДАБ/". "Това е 10-а подред молба, която реално ние подадохме миналия понеделник. Въз основа на това, автоматично се сменя статута му от лице без документи, без право на пребиваване - в лице, което е търсещо закрила. В момента върви производство по разглеждане по същество има ли заплаха за него от преследване, при връщането му в Иран", каза адвокат Радославова.

Седем месеца по-късно Стефан най-накрая разполага с легални български документи за самоличност. 

“Не одобрявам бежанците, които отиват в някоя държава, за да извършват престъпления, защото такива има, но има и хора, които в крайна сметка наистина бягат. Било то, защото ги преследват, или не искат да живеят в държавата, от която идват. Това са читави хора и на тях трябва да им се дава шанс”, смята той.

Според него държавата трябва да започне да издава едногодишни зелени карти на бежанци. През тази година те да имат възможност да се интегрират, да учат езика, да покажат дали могат да бъдат полезни. След това, след оценка по определени критерии - доколко е научил език, има ли работен стаж и доколко се е интегрирал в обществото, да преценяват дали да остане в държавата или да го депортират. 

“Българската националка Кимиа Ализаде, която спечели бронза на олимпийския турнир по таекуондо в Париж е иранка, която живее от 1 година тук. В общи линии от 7-те национали, които донесоха медали на олимпиадата, четирима са били чужденци. Такива хора трябва да се филтрират и да остават в държавата, защото ще са й от полза”, подчертава Давари. 

“Не разбирам много от политика, но според мен вътрешната политика на държавата трябва да се погрижи първо за българите, след това да мислят за чужденците. Въпреки че от друга страна чужденците, без значение дали са легални, или не, трябва да се смятат за част от обществото, защото те са тук и би трябвало да има и решение за тях”. 

“Не може да се мисли само за това как да се строят магистрали, има и по-важни неща. На хората им трябва храна на масата, не магистрала. Не че не трябва да се строят такива, но извинявам се, в XXI в. ако не можеш да построиш една магистрала, това е малко несериозно. Качеството на живот на хората обаче е най-важно, какво имаш възможност да си напазаруваш, да не правиш много сметки, когато ходиш да пазаруваш, да не гледаш много цените. Виждам как жените по улиците се притесняват да не бъдат нападнати през нощта, това са качествените неща, не магистралите”. 

Мехран се занимава с музика и записва клипове заедно с група BULL$HIT.band. Той е автор и на късометражния филм "Клоунът", който придоби голяма популярност сред младите хора. 

Снимка: Facebook

“Мечтата ми е някой ден да спечеля “Оскар”, от 16-годишен за това мечтая. И един ден живот да ми остане, това ще го постигна. Сигурен съм, че някой ден ще стигна и до там. В момента обаче съм фокусиран върху други неща.Тази година получих български документи за пребиваване, но няма да мога да запиша университет, тъй като ще ми трябва диплома, а тя е в Иран, изгубена е и е малко сложно, ще трябва да наема адвокат. Догодина обаче смятам, че на сто процента ще успея да се запиша. Друго нещо, към което се стремя, е да започна собствен бизнес и вече сериозно мисля в тази насока”. 

“Отделно работя върху сценарии за филм, с който ще кандидатствам в НАТФИЗ, за режисура. Искам да се развива и групата, да правим повече албуми и концерти. Откакто бях в затвора пиша и книга, която трябва да редактирам, така че съм си поставил задачата да свърша много неща”, подчерта Стефан.

Констанца Илиева