Стела Николова пред Фрог: Украинците не са неодушевени предмети, които да натоварим на влака. Просто трябваше да им обясним

Според нея целият проблем е в липсата на ефективна информационна кампания. Сега тя очаква правителството да запази спокойствие.

„Вчера прочетох една публикация на един украински бежанец, който се е качил във влака от Варна за Рибарица. Той казва: „Ние петимата бяхме като разузнавачи – дойдохме, видяхме, няма нищо страшно и сега ще напишем на останалите“. Може би нашето правителство трябваше да изпрати 1-2-ма разузнавачи, които да напишат в украинските групи: „Елате, тук няма нищо страшно!“, обясни Николова, според която има време правителството да се поправи, така че да не оставя горчивия вкус в устата и от страна на щаба, и от страна на украинците.

Ето какво още каза в специалното интервю за Фрог Нюз Стела Николова:

Какво смятате за нагнетяването на напрежението около преместването на украинските бежанци от Черноморието към вътрешността на страната?

Липсваше една кампания, която да запознае украинските бежанци с това къде ще бъдат дислоцирани. Все пак това са живи същества – майки с малки деца, възрастни хора със заболявания, които биха искали да знаят къде ще бъдат преместени. Те може би нямаше да дадат такъв отпор, ако някой ги беше информирал, така че да могат да видят и да преценят за себе си дали офертата на държавата ги устройва, или да търсят някакъв друг вариант, за който също, разбира се, им трябва време. Според мен просто липсваше информационна кампания, каквато трябваше да има. Това, че нямаше време хората да реагират на цялата тази ситуация, също изигра лоша шега.

Как ще определите поведението на управляващите?

В никакъв случай не смятам, че правителството би искало да отмъщава на някого. Може би така изглежда, но не е така. Разбира се, има всякакви хора и сред украинците, и сред българите. Ние видяхме каква тролска атака се изсипа срещу правителството и срещу самите бежанци в социалните мрежи. Имаше опити българското общество да бъде настроено срещу бягащите от войната. Сред украинските бежанци има много малко мъже и българите се озлобиха, защото виждат мъже в боеспособна възраст у нас. Защо те били тук? Може би е редно българите да се информират, че украинските мъже, които имат три и повече деца, са освободени от военна служба. Такива има немалко. Както видяхме, украинските майки имат доста повече деца от българските. Това е тяхно решение, за което не можем да ги виним. А това, че тези жени се страхуват да се качат в автобус без да знаят къде отиват и не могат да информират своите мъже, които са в Украйна, къде ги води нашето правителство, естествено е проблем. Аз съм сигурна, че правителството е подготвило бази, които да отговарят на нормалните човешки изисквания, но някак тази информация не достигна до украинците. Проблемът беше в комуникацията.

Можем ли да кажем, че недостатъчната и ненавременна информационна кампания всъщност е причината за катастрофата на щабът за бежанците?

Да. И аз смятам, че ние дължим нормална комуникация и отговор на всяко едно човешко същество. Защото едно е да пуснеш анкета, която бежанците трябва да попълнят, а съвсем друго е да седнеш и на разбираем за тях език да им обясниш къде искаш да ги изпратиш и по какъв начин ще се случи това. Украинските бежанци не са като сирийските. Ние сме ги допуснали в България с документ за временна закрила, който е различен от този, с който бяха допускани хората от Сирия. Както знаем, те влизаха без документи. В случая ние просто трябваше да обясним на украинските бежанци какво и защо ще се случи.

В България мненията по темата са силно поляризирани. И може би след вчерашното изявление на вицепремиера Калина Константинова още повече ще се поляризират. Вие обаче бяхте доброволец към Центъра за съдействие на бежанци от Украйна във Варна. Какво видяхте там? Какви са тези хора?

Това са обикновени хора, също като нас. В България има много богати, има някаква, макар и малка част, средна класа, има и хора, които не разполагат с много възможности. Така са и украинците. И при тях мнозинството от хора не разполагат с много възможности. Българското общество трябваше да отчете, че те дори и да имат пари по своите карти, които ползват в големите магазини, не знаят за колко време ще им трябват тези техни спестявания. Тоест те нито знаят кога ще се върнат в своята държава, нито дали ще останат в България, нито дали ще си намерят работа, която да им дава възможност да покриват разходите си. Видяхме какви заплати се предлагат на тези хора, които не знаят български език. А ние прекрасно знаем какви са нашите заплати и за българите е трудно да се справят, а камо ли за един чужденец, обикновено майка, която трябва да настани своите деца в детски градини и училища. Как се оправя сама майка на три деца в чужда държава? Ето това трябваше да се изговори на всички българи, които смятаха, че ние твърде много обгрижваме тези майки. Ако бяха видели сълзите в очите на децата, страха в погледите им, може би тогава щяха за разберат за какво иде реч. Може би нашето общество не успя да си представи от какъв ужас бягат тези хора. Възможно е сред тях да е имало и такива, които нямат нужда от такива обгрижване, но на границата нямаше как да преценим това и да кажем: „Ти – в хотел, ти – заминавай на квартира“. Правителството взе правилното решение, подпомагайки нашите хотелиери. Това решение беше абсолютно в реда на нещата, така че обгрижвайки украинските бежанци, всъщност подпомогнахме нашия бизнес. А да не говорим, че до момента украинските бежанци са похарчили в България 32 милиона. Можем да сме щастливи, че имаме такива бежанци, които си харчат парите в нашата страна. Те искат това, което им се полага, ние просто трябва да им обясним. Те не са някакви неодушевени предмети, които са натоварени на влака, те не са куфари. Просто трябваше да им кажем на разбираем за тях език къде отиват и какво могат да получат там – има ли достъп до аптека, до медицинска помощ, защото хората се интересуват основно от това.

Какво очаквате сега да се случи с тези хора?

Очаквам в момента правителството да запази спокойствие и да се опита да обясни на тези хора какво иска те да направят. Тоест къде да се преместят, да им се обясни, че там има абсолютно нормални условия за живот и че никой не ги праща на място, където няма вътрешна баня и тоалетна, защото имаше и такива въпроси в групите на украинците в социалните мрежи. Те просто не знаят. Даже вчера прочетох една публикация на един украински бежанец, който се е качил във влака от Варна за Рибарица. Той казва: „Ние петимата бяхме като разузнавачи – дойдохме, видяхме, няма нищо страшно и сега ще напишем на останалите“. Може би нашето правителство трябваше да изпрати 1-2-ма разузнавачи, които да напишат в украинските групи: „Елате, тук няма нищо страшно!“. Повярвайте, много малка част от украинските бежанци имат някакви претенции. Има време правителството да направи това, което можеше да направи преди около 10 дни, така че да не оставя горчивия вкус в устата и от страна на щаба, и от страна на украинците.

Интервю на Веселка Иванова