Иван Анчев: Москва ще преглътне изгонването на руски дипломати, ако това ще закрепи статуквото, което да изгради „Турски поток “ през България с пари на народа

Иван Анчев е член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“, експерт по национална сигурност и международни отношения. Водач на листата на ПП „Републиканци за България“ в 14 МИР – Перник.

Г-н Анчев, какъв е вашият анализ за наскоро разгорелия се шпионски скандал в България?

   Не бих го определил като „скандал“, защото това е една добре проведена контраразузнавателна операция от българските специални служби и прокуратура, за което заслужават нашата положителна обществена оценка. Сега много важно е събраните доказателства да издържат в съда и виновните да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Уви, тази операция поставя на дневен ред други, много по-важни въпроси в цялостната сфера на българската национална сигурност: до колко можем да вярваме на българското военно разузнаване? До колко нашите съюзници от НАТО ще му вярват през следващите десетилетия, защото подобни щети не се заличават лесно. До колко адекватно е самото управление на системата за национална сигурност? Видимият, най-грозен резултат от тази афера е този, че български офицери са се поставили в услуга на чужда, неприятелска държава. Разбира се, подобни примери е имало и преди в българската история – бунтът на офицерите-русофили през 1887 г., националният предател ген. Радко Димитриев, когото все още чувам, че го споменават по тържествените зари-проверки, за да стигнем до генералите Заимов и Иван Маринов, поставили интересите на Съветския съюз пред националните интереси на България. Но невидимите щети и уроците, които следва да извлечем от събитията през последните седмици са много по-всеобхватни. 

Осветете тези невидими щети, за които говорите? Какви са основните въпроси, които обществото трябва да си зададе след шпионската афера?

   Например, за мястото и ролята на Служба „Военна информация“ в цялостната система за национална сигурност на Република България. Ние имаме работа с една изцяло нереформирана служба, в която политическите промени през последните 30 години като че ли въобще не са се състояли. Припомнете си, че едва през 2016 г., т.е. малко повече от четвърт век след  падането на режима през 1989 г., военното разузнаване с кански усилия предостави архивите на РУ-ГЩ и РУ-МНО на Комисията  за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Това за какво ви говори? За закостенялост и ретроградно мислене, за невъзможност да се впишеш в новите вектори на обществено-политическо развитие – демократичност, върховенство на закона, съюзнически задължения в рамките на НАТО. Няма как и да бъде иначе, след като до съвсем скоро ръководният състав на службата беше почти изцяло съставен от хора, завършили Академията на ГРУ в Москва. Интересен въпрос е, колко офицери завършили подобни школи в бившия Съветски съюз служат и до днес в СВИ? На какви позиции са те, с какъв достъп и до каква информация? Колко са новопостъпилите млади офицери, завършили натовски военни академии, например? И забележете, тук въобще не питам дали тези млади хора са на ръководни длъжности. Разбира се, публичен отговор на тези въпроси няма да получим, но това е един интересен политически въпрос към сегашния министър на отбраната, както и към цялото правителство, което явно лъкатуши по всякакви въпроси, касаещи Русия. И само не ми представяйте довода „ама колко много руски дипломати изгониха“… Шпионажът и контрашпионажът са деликатни по характер дейности. Понякога можеш да жертваш и десет пешки (разбирай, да приемеш изгонването на десет треторазредни разузнавачи на дипломатическо прикритие), за да спасиш един-единствен агент за влияние. Това е специална категория секретен сътрудник, от най-висок клас, който може да оказва значима роля за осъществяването на дадена стратегическа цел. Нима Москва няма да преглътне изгонването на петима – шестима руски дипломати, ако това ще й позволи да закрепи статуквото, което да изгради „Турски поток“ през България за сметка и с пари на българския народ? Нима Москва няма да преглътне изгонването на няколко нейни дипломати, ако нейни агенти за влияние тровят междудържавните отношения в региона на Западните Балкани? Нима Кремъл няма да се направи на разсеян за някой и друг отзован дипломат, ако неговите хора тук забавят изграждането на интерконектора Гърция – България, който наистина би довел до реална диверсификация на газовите доставки към България, респ. до истинска енергийна независимост на България от Русия. Мисля, че отговорите на тези въпроси се предпоставят от само себе си. 

 Но тези зависимости са вековни и дават отражение върху българския национален интерес. Направите един по-широк разрез на тези зависимости? 

   За да направим подобен анализ, трябва да започнем още от борбата ни за национално освобождение. Всички наши национални революционери, без изключение, са разчитали само и единствено на наши сили, разглеждали са Русия като друг вид потисник, много сходен на Османската империя. И Раковски, и Левски, по-късно Захари Стоянов и Стефан Стамболов са разбирали отлично зловредната и антибългарска роля на Русия за нашето духовно и национално израстване. Уви, след Освобождението рубладжии като Драган Цанков правят така, че Азиатският департамент да бъде водещ в българското обществено-политическо развитие десетилетия наред. По-късно, преминавайки през правителства подобно на това на Стоян Данев руското зловредно влияние води до националните катастрофи от началото на ХХ век. С появата на комунистическите функционери – Димитров, Коларов и всички техни съпартийци, изживяващи се повече като комунисти, отколкото като българи, трагедията става пълна. За да дойдем до днес, когато малиновци и копейкиновци открито заявяват, че руските интереси са еднакво важни и идентични с националните интереси на България. Нищо подобно. Руските интереси никога не са съвпадали с интересите на България, с изключение на времето на комунистическия режим, когато съгласно доктрината „Брежнев“ България де-факто не е имала право на собствени национални интереси. Извън този 45-годишен период България винаги е била пречка пред хегемонистичните тежнения на Кремъл към Балканите и Проливите. От тази гледна точка, аз не мога да сложа в едно изречение думите „България“, „Русия“ и „взаимен интерес“. Такива не е имало, няма и няма да има. Нека не забравяме, че българомразецът Аксаков, на когото ние дори сме нарекли и централна улица в София, е казал: „Всяко тържество на България е смърт за Русия!“… Какво повече да говорим? И аз се радвам, че сме в навечерието на избори, за да се види относителната тежест на всички русофилски партии в българското общество. Ще видите за какъв миноритарен дял става въпрос. Това ще бъде добър повод да рухне един добре окопал се мит в нашето обществено съзнание – за 80-те процента русофили сред българите. 

Казахте много истини, но все пак двустранните отношения между България – Русия трябва да се развиват – в каква посока? 

   Това трябва да бъдат отношения, изцяло изведени от стари и насложени парадигми за „освободители“ и „братушки“, респективно „вечна благодарност“, забележете задължително едностранна от България към Русия. Не! На Русия не дължим нищо, под никаква форма. Не искаме и нищо от нея. С Русия трябва да развиваме точно същите равнопоставени междудържавни отношения, каквито имаме с Полша, Германия, Китай или Аржентина – да преследваме само и единствено българския национален интерес, без да правим никакви компромиси поради една или друга „историческа“ причина. България е член на НАТО. В руската военно-стратегическа доктрина НАТО е противник №1. България каква е? Единствен приятел сред противника?… Това не е сериозно, не вярвам в подобна мантра. От тази гледна точка, ние трябва да защитаваме българския национален интерес и той е без императив – България има своят проевропейски и трансатлантически вектор на външнополитическа ориентация, съвместно и задно с нашите партньори и съюзници в ЕС и НАТО. 

Ако зависи от вас - като бъдещ народен представител, за коя инициатива ще влезете в битка?

   Паметникът на Съветската армия в София, т.нар. МОЧА, трябва да бъде премахнат веднъж за винаги. Но това е отделна тема, по която бих се радвал да разговаряме друг път.