Как умира Иван Вазов?

ИВАН   ВАЗОВ  -  ВЕЧНИЯТ  БЪЛГАРСКИ  ГЕНИЙ ... /Из  спомените  на  професор  Константин  Гълъбов/


                                               /Свидетелствува   сестра   му,  Въла   Вазова -  Фетваджиева/

                                Народният  поет   Иван  Вазов  умира    в   четвъртък,   на  22    септември    1921 г.   Тук   привеждам  извадки  от   документалните  записки  на   неговата  родна  сестра    Въла  Вазова  -   Фетваджиева,   която    ежедневно  и  неизменно  се  грижела  за  брат  си  в  последните  години  от  живота  му   и  живеела  в  неговата   къща:

                                "20   септември,  вторник.
                                 По   всичко  се  виждаше  -  по  приготовленията,  по  закуските,  които  носеше,  -  че  бачо   очаква  госпожа  Е.  Тя   не  дойде.   Бачо  излезе  към  11  часа.   На  обед  дойде  заедно  с  брат  ни  Бориса.  Забелязах,  че  е  малко  нервиран....
                                  Като  си  излезе  Борис,  подпрях  бачо  с  две  възглавници  на  канапето,  тъй  както  беше  полулегнал,   завих  го  и  му  казах,  че  ще  го  събудя  след  половин  час.   Оплакваше  ми  се,  че  като  спи  денем  повече,   и  нощем  повече  го  задушава  и  не  може  да  спи.   След  половин  час  отидох  да  го  събудя.   Той  току-що  станал.  Каза  ми:  "Щях  да  се  задуша"  -    тъй  лошо  спал!

                                   21  септември,  сряда.
                                  Сутринта  излезе  рано,  даже  не  си  пи  чая.  После  е  дошла  и  Е.  /Евгения  Марс/
Не   зная  кога  е  дошла,  но  момичето  ми  каза,  че    "господарят"    е  взел   едното  шише  ракия,   топъл  хляб  и  бил     горе    "с   оная".     Момичето   /прислужницата/    не  и  знаеше   името.   Бачо   излезнал  с  нея  и  после  -  не  зная,   но  се  върнал  с  Бориса  за  обед.
                                   Правеше  ми  впечатление,   че  бачо  е  нещо  невесел,   угрижен  и  отпаднал.   Следобед  взема  само  сладко  -   кафе  не  искаше,   а  после  излезе.
                                   Следобед  отидох  на  гости  у  Мара.  Беше  Света  Богородица  /малка/,   като  се  върнах,  попитах:  "Бачо   тука  ли  е?"   Казаха   ми,   че  си  дошъл  към   шест  часа   и  легнал   облечен  на  кревата.   Веднага  отидох  при  него.   Той   се  беше  завил  с  халата  си  и  спеше.   Стори  ми  се  много  чудно,   пръв  път  го  виждах  да  лежи  на  кревата  облечен.    Извиках  му:   "Бачо,   бачо,   защо  спиш?"     Попипах  челото  му,   нямаше  огън.   Милвах  му  косата  и  исках  да  го  разсъня.  Повиках  го  да  стане.   Каза   ми:   "Много   съм   уморен,   искам   да  поспя".    Казах  му,   че  ще  му   донеса  да  пие  чай.    Когато   се  качих  пак,   за  да  му  кажа,  че  чаят  е  готов,  сега  ще  му  го  донеса,  помоли  ме  да  не  му  давам  нищо  и   да  го  оставя  спокоен   да  си  почине  -   не  бил  спал  две-три  нощи,  писал   "Престолът".    Каза   ми:   "Дадох   да  се  препише  и  сега  ще  си  почина."...
                                      Аз   мислех  да  остана  още  при  бачо.   Тоя   сън   не  ми  се  харесваше.   Но   Събка  не  поиска  да  легне  без  мене  и  аз  се  принудих  да  сляза  и  да  си  легна  с  нея.   Завих  добре  брата  си  да  не  изстине,  запалих  всички  лампи  в  спалнята,   в  кабинета,   та  дано  светлината  да  го  разбуди.  Часът   беше  11   и   половина    през  нощта....

                                       22   септември,   четвъртък.
                                      Слязох  снощи   долу  със  СЪБКА,   но  не  заспах   до   четири     часа.   През  нощта  нищо  не  се  чуваше  горе.   Около   шест  часа  се  събуждам  и  припкам  горе.   Отивам  при  бачо,   той  в  басмената   си  роба  седи  на  кревата.   Каза  ми,  че  в   12  часа  станал,   съблякъл  се  и  си  легнал.
                                      И  после  продължи:  "Ами  ти  защо  се  грижиш  толкова  за  мене?   Не  грижи  се,   не  грижи  се,   сестро!"
                                      Казах   му,   че  има  и  сънна  болест,   като  исках  да  внуша  и  нему,  че  сънят  му  не  е  хубав,   та  да  вземе  мерки.    Тогава  той   ми  посочи  пръста  си  и  каза:  "Аз  не  се  давам,  не  се  давам!"   После  ми  поиска  французкия   вестник.   Дадох  му   "Мир",   който  беше  при  мене.   Пак   ми  поиска  "МАТЕН"    и  аз   му  го  дадох.   Като  почна  да  чете,  излезнах   си    спокойна.
                                      Към   10   часа  отидох  да  го  видя  и  да  му  кажа,   че  излизам  с  момичето  на  пазар,   за  да  знае,  че  няма  никого  в   къщи.
                                       Към   11   часа   момичето  се  върнало  от  пазар;  той   попитал  тука  ли  съм  и  излезнал.   Имаше  половин  час,  откакто  се  бях  прибрала,   когато  бачо  се  върна  за  обед...
                                        Попита  какво  има  за  ядене;  между  другото  казах,   че  имаме  и зелен  фасул.   Сипа   си  малко...   Поиска   сода  за  виното.   Събка   я  донесе  отвън  и  когато  бачо  слагаше  вилицата  в  устата   си,   хлъцна  глава  назад   върху  стола.   Помислих,   че  се  шегува,   че  му   се  не  харесва  яденето.   Събка,   която  седеше   насреща  му,   извика:  "Вуйчо,   какво   направи?"   Той   изви  очи   със  студен,   премрежен  поглед,   погледна   нея,   после  мене.
                                         Всичко  това  стана    може   би   в    по-малко   от  две-три   секунди.    Веднага  взех  главата   му   в  ръцете   си.   Събка  припна   за  доктор,   а   момичето  носеше  вода,   с   която  го  поливах  и  разтривах.   Разтривах  вратните  му  жили  и  го  мокрех.   Той   говореше   нещо,   но  аз  не  разбирах   какво   говори....
                                         Когато  дойде  д-р  Бочаров,   най-малко  след  половин  час,   той   ми  каза,  че  трябва  да  сложим  бачо  на  канапето,   защото   до  това  време  аз  все  го  придържах  в  себе  си.
                                        След   като  го  сложихме  на  канапето,   докторът  каза  да  му  дам  старо  вино  или  коняк.   Мислех,  че  бачо  няма  ме  чуе  и  исках  сама  да  разтворя  зъбите  му,  които  бяха  стиснати,   но  като  видях,  че  не  можех,   извиках:  "Моля  ти  се,   бачо,  отвори  устата  си,  за  да  ти  сипя  коняк."
                                        Той   разтвори  устата   си   и   аз   чух  как  той  глътна  коняк   през   гърлото....
                                        Прегледа  го  тогава  д-р  Бочаров  и  каза,  че  сърцето  му  е  много  слабо.  След  десет   минути   гърдите  му  се  покриха  със  сини  петна.
                                         ТАКА   СВЪРШИ   ТОЯ  НАШ   МНОГОЛЮБИМ   И  ПОЧИТАН  БРАТ  И  ПОЕТ."