Свободни артисти с петиция до ЕС: Брюксел да види отношението на държавата към културата

“Дейността на независимият културен сектор и свободно практикуващите артисти е застрашен заради действията на държавните институции при въвеждане на ограничения и бездействията на същите при компенсиране и подпомагане на най-засегнатите”, посочват още творците.

Вносители на петицията са двама актьори с множество български и международни признания - Стефан Денолюбов и Николай Гундеров. Петицията е подкрепена и от актьора Димитър Маринов, участник във носителя на оскар "Зелената книга". Сред подкрепилите петицията е и Мая Бежанска.

Целта на документа е да се даде гласност на отношението на държавата към българската култура.

“Предприетите от страна на българските институции мерки могат да бъдат определени като неадекватни, недостатъчни и неотчитащи особено уязвимото положение на тази група от артисти и творци”, допълват още в петицията си свободните артисти в България. 

Причината - независимите творци не могат да се възползват от редица въведени социални и икономически мерки, защото не са на постоянни трудови договори, не са служители но културни институции с публична издръжка, а са свободно наети лица. 

“Отнемането на конституционното право на труд, на свободните артисти и липсата на преки компенсации за това, представлява изключително тежко   нарушаване на човешките права в държава член на ЕС”, посочва се още в петицията. 

Ето и целият текст: 

До: Европейския парламент 

(Комисия по петициите)

Основание: Чл. 227 ДФЕС

Представляващ вносителите: 

Стефан Денолюбов Николов 

Гр.София, ул.“Олъченска“№38

ПЕТИЦИЯ

Резюме: Заетите в независимия културен сектор и артистите на свободна практика в България се оказаха сред най-засегнатите от мерките за ограничаване разпространението на коронавируса в България. Възможността им да работят беше многократно отнета, а впоследствие (и към настоящия момент) силно ограничена, без същевременно те да бъдат компенсирани адекватно от страна на държавата. Дейността на независимият културен сектор и свободно практикуващите артисти е застрашен заради действията на държавните институции при въвеждане на ограничения и бездействията на същите при компенсиране и подпомагане на най-засегнатите. 

Разпространението на COVID-19 и мерките, предприети от правителствата, с цел ограничаването му, изправиха пред трудности икономиките и обществата на всички държави в Европейския съюз. Сред най-засегнатите сектори безспорно е този на свободните артисти, който в България не просто не беше подкрепен в достатъчна степен, а и чието съществуване е на практика застрашено.

През първия етап на разпространението на коронавируса и с първите предприети от държавата ограничителни мерки още през март 2020-та на артистите, работещи в областта на сценичните изкуства, практически беше забранено да работят, без да получат каквато и да е финансова компенсация за това. Когато на редица културни институти беше позволено да отворят, но при ограничен капацитет, положението на свободните артисти не се подобри. Често поставени в условия на несигурност поради забраните за извършване на дейност, категорично влошават перспективите за осъществяване на трудовата дейност на свободните артисти. На този фон правителството не счита за необходимо да  въвежда нови мерки в помощ на артистите, поради което и тяхното положение не се подобрява.

Предприетите от страна на българските институции мерки могат да бъдат определени като неадекватни, недостатъчни и неотчитащи особено уязвимото положение на тази група от артисти и творци. 

Свободните творци не могат да се възползват от редица от въведените мерки, тъй като не са наети на постоянни трудови договори, не са служители на културни институти на публична издръжка, а са свободно наети лица. Единствените мерки, които бяха насочени директно към тях, могат да бъдат определени като символични и дори обидни. За подпомагане на независимите творци, които са декларирали доходи до 1000 лева (500 евро) на месец през 2019 г., правителството отдели средства за изплащане на три минимални работни заплати (общо 1830 лева или около 900 евро). На останалите бе предоставена възможност да изтеглят кредит при преференциални условия. Дори това разделение беше изключително дискриминационно, по отношение на артистите с по-високи доходи. 

Подкрепа беше осигурена за заетите по трудови договори в сферата на културата, чийто заплати бяха гарантирани от държавата. Това обаче се случи за сметка на държавните субсидии, които преди това бяха пряко обвързани с броя на продадените билети. Ограничени в различните периоди на кризата частично или напълно са капацитети за посещение на културни събития, затова държавата реши, че трябва да помогне на културните институти, които няма как да реализират продажба на билети както преди коронакризата. Начинът, по който беше „помогнато“ в този случай – чрез гарантиране възнагражденията на заетите на трудов договор, но отпадане на всякаква друга субсидия, която да позволи финансиране на външни проекти или изпълнители, ограничи съществено възможностите на свободните артисти да работят. Нещо повече, тази „мярка“ (на практика липса на държавна компенсация за независимия културен сектор) се предвижда до края на октомври 2021г. Близо година и половина представителите на независимия културен сектор ще бъдат оставени без възможността да работят съвместно с културни институти на държавна издръжка и няма да бъдат компенсирани  за това.

Единствената възможност за самонаетите в културния сектор остава финансирането по проекти по програмите на Национален фонд „Култура“. Обявените от Министерство на културата средства за финансиране на културни проекти са по същество досегашните средства по оперативни програми. Разпределението на тези средства се случи по непрозрачен начин като дори беше препятстван достъпа до информация, въпреки разпоредбите на ЗДОИ, проектите бяха оценявани от анонимни комисии, което породи сериозни съмнения за конфликт на интереси.  Освен това посочването на тази „мярка“ като основна в помощ на свободните артисти показва неразбирането от страна на отговорните лица за характера на работата на тези артисти.

Предлагането на помощ под формата на състезателна процедура с проекти, чието оценяване е анонимно и с неясни критерии е неадекватна за тях. Свободните артисти - актьори, музиканти художници и др., бяха принудени или бързо да се научат да пишат проекти, или да останат без никаква финансова подкрепа от страна на държавата в рамките на почти година. Тук следва, да се подчертае,  че повечето, т.нар. проекти бяха отхвърлени с неясни мотиви.

Осъзнаваме, че ситуацията е трудна за заетите в почти всички сектори и сфери на обществения живот. В тази ситуация     представителите на свободните творчески професии са сред най-уязвимите, тъй като не са заети по трудово правоотношение. Характера на тяхната дейност, не им позволява  преквалифиция за да осигуряват препитанието си в ситуация като сегашната, и същевременно не могат да получат адекватна финансова подкрепа от държавата. Реално единственият им изход за оцеляване е да получат предложение за назначение на щатна длъжност към държавна или общинска институция.

Липсата на адекватни, целенасочени и своевременни мерки от страна на българските институции поставя под въпрос не просто прехраната на свободните артисти, а съществуването на независимия културен сектор в България като цяло. 

Отнемането на конституционното право на труд, на свободните артисти и липсата на преки компенсации за това, представлява изключително тежко   нарушаване на човешките права в държава член на ЕС.

Значението на културния сектор и по-конкретно на независимия културен сектор за обединена Европа никога не е било поставяно под въпрос от европейските институции. Действията и по-точно бездействието на българските институции, липсата на информирация за европейската помощ в областта на културата, затрудняват развитието на културния сектор. Българските институции, явно не са в състояние да защитят и насърчат сектора в този труден момент. Независимият културен сектор в България е част от независимия културен сектор в Европа.  Надяваме се, че европейските институции и най-вече Европейският парламент не биха проявили формализмът и пасивността, които проявяват българските институции в тези трудни за творческия сектор месеци. 

Вносители : 

1. Стефан Денолюбов Николов 

2. Николай Павлов Гундеров