Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък. Той бил християнин. Когато в града дошъл жесток управител, който подложил на гонение християните. Управникът попитал кои в Доростол са християни. Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, управителят дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.

Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.

Кой те научи така да безчестиш боговете? – запитал го разгневеният управител. Бог и душата ми! – спокойно отговорил изповедникът. Сетне прибавил: Сега и умният управител и всеки друг да видят колко са безсилни, колко са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, преработени в идоли – ни един не се защити.

Разярен, управителят заповядал да бият с волска жила Емилиан. После наредил да бъде изгорен. На брега на Дунав била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.