Успение на Света Анна е!

Българите наричат празника Лятна Света Анна. В Западна България и Родопите, особено в Асеновградско, приемат, че празникът бележи края на лятото.

Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да родят по-леко, на празника се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от "огън" - висока температура и треска.

В Западна България на празника се извършват различни ритуали срещу магьосници, бродници и житомамници, които „обират" чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.