„Здравко работи в Здравната каса като специалист от няколко месеца с ниска заплата, но все пак сме благодарни, че може да има социални контакти и да не се чувства изолиран. Аз завърших през юни т.г. рехабилитация . Бях три години редовна студентка, вече съм бакалавър, взех всичките държавни изпити с отличие. Проблемът ми обаче е, че от три месеца насам не мога да си намеря работа”, споделя медицинската сестра. Вълчева е притеснена, че в болниците и рехабилитационните и спа центровете търсят 25-годишни млади хора, а не на нейната възраст. „Истината е, че за тези 8 години в либийския затвор изпуснахме най-ценното време от живота си, в което нашите колеги са направили кариера и израснали в професионално отношение”, ожали се Кристияна. В момента тя се надявала единствено на Божията помощ, за да си намери препитание.

„Не се оплаквам и се радвам, че съм здрава. Трябва да работим, за да можем да оцелеем отново. Всичките мои колежки са били по една година в Либия, а Снежана само 6 месеца. Аз имам една преднина от 8 години работа заедно със Здравко там и имам някакви материални възможности. А другите се върнаха съвсем на голо. Така, както са тръгнали. Нямат нищо пред себе си, нямат средства. Държавата ни даде, когато се прибрахме по 10 хиляди лева. Това беше. И те какво трябва да направят? Трябва да се работи, за да се живее”, каза още Вълчева.