28 декември: Църквата почита 20 000 мъченици, изгорени заради вярата си

Трагичните събития се разиграват в началото на IV век, по време на управлението на император Максимиан (284–305), когато християнството все още е преследвана религия в Римската империя. По негова заповед започва масово разрушаване на християнски храмове, изгаряне на богослужебни книги и отнемане на гражданските права на вярващите.

По това време епископ на Никомидия е свети Кирил, чиято проповед и личен пример допринасят за разпространението на християнската вяра. Влиянието му е толкова силно, че дори част от императорските сановници тайно приемат християнството – факт, който превръща града в духовен център, но и в мишена на репресиите.

На самия празник Рождество Христово през 302 г. около 20 000 християни се събират в катедралната църква на Никомидия, за да участват в празничното богослужение. Императорът изпраща глашатай с ултиматум – вярващите да напуснат храма и да принесат жертва на езическите богове. В противен случай църквата ще бъде подпалена заедно с всички вътре.

Никой не напуска.

Докато войниците се подготвят да изпълнят заповедта, епископ Антим (почитан на 3 септември), който отслужва литургията, кръщава всички некръстени и причастява присъстващите. Малко след това храмът е подпален. Всички около 20 000 души загиват в пламъците – без да се отрекат от вярата си, без да потърсят спасение на всяка цена.

Паметта за никомидийските мъченици е съхранена от Църквата като свидетелство за непоколебимостта на ранните християни и за жестоката цена, която мнозина са платили, за да запазят убежденията си. Техният подвиг напомня, че Рождество Христово не е само празник на светлина и надежда, но и време за размисъл за жертвата, стояща зад тази вяра.

Историята на 20-те хиляди мъченици от Никомидия ни напомня, че свободата на вярата и убежденията не винаги е била даденост. Днес, когато изповядването на лични ценности рядко носи смъртна заплаха, този ден поставя по-тих, но труден въпрос – доколко сме готови да защитаваме онова, в което вярваме, когато това не е удобно, популярно или без риск. Паметта за тези мъченици остава като морален ориентир отвъд времето и историята.