6 „безполезни“ човешки органа: Тялото не се нуждае от тях

Кои органи се считат за рудиментарни?

Първата част от тялото, която идва на ум на мнозина, е апендиксът . Той обаче не се смята за напълно безполезен, тъй като съхранява хранителни вещества, важни за чревния микробиом. Вместо това, нека назовем шест наистина ненужни органа.

Ушни мускули

Около 15% от хората могат да движат ушите си, тъй като все още имат необходимите връзки. Човешките предци са могли да мърдат ушите си, за да определят по-добре посоката на звуците. За съвременния Homo sapiens това е загубило предназначението си и единствената „употреба“ на такива мускули е способността да се показват пред приятели.

Мъдреци

Осмите кътници или „осмите зъби“ са не само ненужни, но могат да причинят и значителен дискомфорт. Да не говорим за огромните разходи за премахването им. Древните хора са имали повече зъби, защото са яли по-твърди храни. В продължение на стотици хиляди години челюстите ни са се свили, но останките от тях са останали.

Трети клепач

Във вътрешната част на окото имаме малък розов придатък – всичко, което е останало от мигателната мембрана. При животните тези мембрани покриват очите и ги предпазват от механични повреди. За нас те са просто рудиментарни органи.

Окосмяване на тялото

Косата загуби значението си, когато хората започнаха да носят дрехи редовно. Някои косми изпълняват важни функции, като например миглите, предпазващи очите от прах. Но те вече не са необходими на ръцете и краката.

Настръхване

Този ефект се причинява от специални мускулни влакна, които се свиват, карайки космите да се изправят на върха. Подобно на самата коса, тези човешки органи вече не изпълняват предишната си функция. Нашите далечни предци са могли да ги контролират, за да „повдигнат“ козината, когато е студено, като по този начин се затоплят.

Мъжки зърна

Вероятно няма по-добър отговор на въпроса „Кой е най-безполезният орган при хората?“. Зърната не само са ненужни за мъжете, но и могат да се възпалят. Това се случва, защото ембрионите не правят разлика между половете до около шестата седмица от бременността, така че развиват идентични структури. Около седмата седмица полът на плода се определя и започват да се развиват половите характеристики. Мъжките ембриони обаче запазват зърната, защото природата не знае как да ги „премахне“.