8 декември: Роден с модерна България, забранен от комунистите, днес с нов смисъл

Как започва всичко: празник на един-единствен университет

Първият 8 декември е отбелязан през 1903 г. – само 15 години след създаването на Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Тогава това е единственият университет в страната, а празникът се посвещава на неговия патрон – Св. Климент Охридски. Денят е задължителен академичен ритуал: лекции няма, вместо това се провеждат официални речи, дискусии за науката, литературни срещи.

Това е празник не на младежкото веселие, а на българската образованост – символ на това, че България вече има своя интелигенция, свои учени и своя университетска традиция.

Промяната след 1944 г. – и отмяната на студентския празник

След 9 септември 1944 г. новата власт премества празника на 25 ноември – каноничната дата на Св. Климент. Но през 1963 г. студентският празник е напълно отменен. Официалното обяснение е, че не трябва да се смесват религиозни и светски празници. Неофициалното – че не се гледа с добро око на организираните студентски събирания.

1990 г.: студентите си връщат празника

Едва през 1990 г., вече в условията на демократизация, Студентският съвет на Софийския университет настоява 8 декември да бъде възстановен като празник на всички студенти в страната.

Правителството приема предложението – и оттогава насам 8 декември е не само академична дата, но и един от най-популярните неофициални празници в България.

Една дата, много значения

Днес 8 декември има два паралелни живота. Историческият – символ на българската академична общност, на ролята на университетите в изграждането на модерната държава, на фигури като Св. Климент, които стоят в основата на българската култура. Съвременният – денят, в който студентите поемат въздух в края на семестъра и избират да празнуват младостта, свободата и приятелствата, преди да се върнат към лекции и сесия.

Банско, Пампорово и Боровец се превръщат в „студентски столици“. Много от студентите предпочитат по-тихи събирания – в общежития, по домовете, в малки групи. Все повече университети организират и собствени академични събития, срещи с алумни, лекции с известни преподаватели – жест към истинския корен на празника.

Въпреки това същината е същата: 8 декември е ден, в който студентите си припомнят, че са част от една дълга традиция – започнала с едно Висше училище през 1903 г., преминала през политически промени и забрани, и оцеляла до днес.

Да, 8 декември е шумен, весел и понякога непредсказуем. Но той е и напомняне, че университетите и техните студенти винаги са били двигател на промяната, модерността и критичното мислене в България.