АКФ: Борбата с политическата корупцията у нас - активност без видими резултати

Това казаха в предаването  "Лице в лице" по бТВ доцентът по конституционно право Атанас Славов, който заедно с адвокат Андрей Янкулов коментираха като автори на годишния мониторингов доклад на Антикорупционния фонд.

„Периодът на частта от изследването, която аз съм написал, е за една година – 2019-а, като обхващаме и първите месеци на 2020 г. Адвокат Янкулов в рамките на 5 г. разглежда наказателните случаи на корупция. Изследването ни показва, че по ключови показатели не се борим ефективно с политическата корупция за разлика от други престъпления, които засягат по-ниските нива на държавна власт или някаква битова престъпност“, уточни доц. Славов.

"Лицата, които са включени в доклада са членове на правителството, парламента, бивши министри. От 40 случая, към момента има присъди по само 3 от тях. Има 5 осъдителни присъди, които все още не са окончателни. Две от трите окончателни са  условни, а третата е административно наказание – глоба. Условните присъди са за председателката на Софийски градски съд Владимира Янева и за председателя на комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов е с условно наказание, осъден е от трите инстанции, но наказанието му е условно. Третата присъда е административно наказание – глоба, за бившия шеф на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов. Така се оказва, че няма ефективно осъден човек, който да е влязъл в затвора.", каза адв. Янкулов.

„Изследвали сме 40 случая, които са на най-знакови за предполагаема политическа корупция или за твърдения за нея. Половината лица, които са включени в него, са всички членове на правителството, на парламента, бивши министри и зам.-министри. Сред тях са Христо Бисеров, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и всички министри от бившия Реформаторски блок, които бяха с повдигнати обвинения. Също и бившите министри на енергетиката Петър Димитров, Румен Овчаров, които бяха с обвинения за проекта АЕЦ „Белене“, обясни Янкулов.

"Докладът, в тази част, която е за наказателното преследване цели де се представи картината обективно и всичко да може да се провери от публични източни.", допълни той.

По думите му е притеснително, че в по-голямата част от случаите съдът е констатирал, че се касае за несъставомерни престъпления, което означава че изначално това което е описано от прукуратурата не е престъпление или се оказва, че въз основа на събраните доказателства няма извършено престъпление.

"Идеята ни е да представим максимално ясно с факти. Не сме анализирали причините защо се е стигнало до тези резултати, защото това предполага спекулации и лични мнения.", каза още Янкулов.

Той допълни, че на практика всеки може да бъде разследван неограничено време, а дори когато е формално привлечен в качеството на обвиняем сега има възможност за удължено разследване, след последните промени в закона. Има доста случаи, в които не е неясно от къде произтича забавяне на наказателните производства. Той даде пример с казуса с „Белене“, където има привличане на бивши министри, които са обвинени за нанесена вреда от над половин милиард лева, но това се е случило преди три години. "До момента няма яснота какво се случва с тези производства. Защо не са на съдебна фаза не знаем, не знаем дали са прекратени. На запитване въобще не получихме такава информация.", каза още юристът.

На въпрос защо се получават такива разминавания, след като правото е едно в страната ни доц. Славов отговори: "Учили сме едно и също право, но на различни места."

Той даде пример със специализирания съд, който по думите му е структуриран по различен начин. "Интересно е от къде дойдоха кадрите в този съд и специализираната прокуратура. В това няма нищо лошо, стига резултатите да са добри.", допълни той.

"В справянето с престъпността има две функции – ролята на обвинението и тази на съда. Когато прокурори се държат като съдии, а полицаи като прокурори, не е добре.

Даването на безпрецедентно високи присъди за някакви корупционни престъпления, които не са напълно доказани, като случая „Иванчева“, поражда съмнения в тази система дали може да правораздава.", коментира още Славов.

"Големият въпрос е дали имаме нужда от тези извънредни съдилища, защото те действат не като специализирани, а точно като извънредни, което е забранено в нашата държава. Като се види наказателната репресия и сроковете с които се борави се вижда, става ясно, че функционират като извънредни", допълни той.

Двамата юристи коментираха и темата с търговията с влияние.

Янкулов посочи, че за да има търговия с влияние трябва да има намесена и имотна облага, но доплни, че е трудно да се  коментират случаи за които няма информация. Притеснително е, че при сходни случаи, се остава с впечатление, че се неглижират.

"Наричам това двоен стандарт. Когато сходни факти се третират различно, дори да има основание, това трябва да бъде ясно разяснено на публиката, защото в противен случай остава точно това впечатление - за двоен стандарт, а това е много опасно.", каза още той.

"За да има търговия с влияние трябва едното лице да взима окончателното решение. В случая с кореспонденцията между секретаря на президента и бизнесмена Пламен Бобоков няма такива правомощия. Притеснително е, че прокуратурата си позволява да казва кой е виновен и кой не, което е изземване на функциите на съда.", заяви доц. Славов.