Анализ на "Политико": Кой е шефът при защитата: НАТО или ЕС?

Всичко това се обобщаваше с една популярна във военните среди фраза: "САЩ воюват, ООН храни, ЕС финансира". Сега това се променя, пише в свой анализ "Политико".

Все по-често се чуват призиви следващата Европейска комисия, която ще бъде сформирана след изборите за Европейски парламент през юни и вероятно отново ще бъде ръководена от Урсула фон дер Лайен, бивш германски министър на отбраната, да има първия в историята си комисар по отбраната. Човекът на този пост ще отговаря за разпределянето на милиарди евро за европейската отбранителна индустрия, за да помогне за собствените нужди на блока, както и за тези на Украйна.

Комисията представи и Европейска отбранителна индустриална стратегия, заедно с паричен фонд от поне 1,5 млрд. евро, с цел ЕС най-накрая да започне да се справя с отбраната.

Лидерите на ЕС се опитват да намерят средства за укрепване на отбраната на ЕС и казаха на Комисията да "проучи всички възможности" до срещата им на върха през юни. Дипломатите твърдят, че лидерите са съгласни с необходимостта от пари, но не са на едно мнение как да ги намерят.

Подтикнат от войната в Украйна и от потенциалното завръщане в Белия дом на Доналд Тръмп, блокът иска членовете му да започнат да мислят за собственото си бъдеще, когато става въпрос за отбрана, в което да не разчитат прекалено много на САЩ. В НАТО, където САЩ са ключов член и която от десетилетия се радва на превъзходство над начина, по който повечето страни от ЕС координират отбранителните си политики, се чува тревожен звън.

"Не може ЕС и НАТО да представят на Германия, на Дания или на Полша два противоречащи си списъка с цели, свързани със способностите", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери миналия месец.Това са силни думи от обикновено изключително дипломатичния Столтенберг.

"Това, което е важно, е, че, разбира се, НАТО е организацията, която трябва да определи целите по отношение на способностите ... за това колко бойни танка, колко самолета, колко кораба, какъв вид готовност и т.н.", добави той.

Ако посланието му не беше достатъчно ясно, норвежкият ръководител на алианса добави: "Това е основната отговорност на НАТО". Миналата седмица Столтенберг също така удвои позицията на НАТО да бъде най-големият доставчик на сигурност за Киев. Екипът му разпространи идеята за петгодишен фонд за Украйна в размер на 100 млрд. евро; има и план НАТО да поеме ръководения от САЩ формат "Рамщайн", който организира военната помощ за Украйна.

Някои европейски държави обаче се съмняват в това ниво на паричен ангажимент - твърди се, че някои външни министри са изцъклили очи по време на представянето на Столтенберг по-рано този месец. Ръководителят на НАТО продължи да работи по мащабния финансов план в навечерието на голямата среща на върха на НАТО през юли във Вашингтон.Същата цифра от 100 млрд. евро е популярна и на ниво ЕС: Тя беше предложена от комисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон за фонд за отбрана на ЕС, както и от Естония. Представители на ЕС са категорични, че няма възможност за дублиране, но настояват, че блокът има финансова роля.

"Трябва да изградим такъв устойчив финансов инструмент, ако искаме да защитим европейската сигурност", заяви пред POLITICO Томаш Копечни, чешкият пратеник за възстановяването на Украйна и бивш заместник-министър на отбраната.

Много зависи от позицията на Вашингтон.

"Ако САЩ са съгласни [с] един съвместен фонд, нека да го направим в рамките на НАТО. Ако те искат да продължат да го правят двустранно, нека го направим под чадъра на ЕС", каза Копечни.

Скептицизмът на НАТО по отношение на опитите на ЕС да се занимава с отбрана е дълбок.

Вътрешни хора от Алианса смятат, че плановете на ЕС могат да узурпират правомощия, които отдавна се смятат за свещени за 75-годишния алианс, и казват, че регулаторните стремежи на блока могат да доведат до хаос в плановете на НАТО.

Широко разпространени са и опасенията, че ЕС може да планира да установи свои собствени стандарти за боеприпаси, различни от тези на алианса, които са в сила от половин век. В писмо, изпратено от Столтенберг до фон дер Лайен на 26 януари, видяно от POLITICO, той предупреждава: "Загрижен съм за потенциалното припокриване със съществуващите дейности на НАТО", като добавя "По-специално, бих се притеснил, ако ЕС започне да определя стандарти за боеприпаси."

НАТО отговаря за видовете и запасите от боеприпаси - колко да се държат, какви видове да се съхраняват - с насоки за осигуряване на тяхната трансгранична оперативна съвместимост, така че например френски патрон да може да се изстрелва от германска цев.

Притесненията са и в двете посоки.

"Когато става дума за въпроси, свързани с отбраната, от страна на ЕС има известно усещане за новодошъл и младши партньор", казва Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, който сега е ръководител на отдела за отбрана в мозъчния тръст на Европейския съвет за външна политика. Гранд добави, че изглежда има "малко страх" от страна на ЕС, че "ако дадем твърде много ... ако признаем твърде много, че НАТО има експертния опит ... няма да имаме нашата стратегическа автономия".

Но Столтенберг даде да се разбере кой ще определя стандартите в областта на отбраната и сигурността - и това не е ЕС.

"Нуждаем се само от една институция, която да определя стандартите - така че стандартите на НАТО за оперативна съвместимост, за комуникации, за взаимозаменяемост на боеприпаси, всичко това е само един набор от стандарти", каза шефът на НАТО. "Не трябва да имате два набора от стандарти - тогава ще постигнете точно обратното".

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел обаче защити стъпката на ЕС да направи повече за отбранителната индустрия."Мирът вече не е даденост, за съжаление. Войната е на нашите граници", каза той миналия месец. "Агресивната война на Русия породи голямо чувство за неотложност да засилим индустриалния си отбранителен капацитет."

За ЕС потенциалното завръщане на Тръмп като президент на САЩ прави още по-наложително Европа бързо да укрепи отбранителните си способности.

В реч от февруари фон дер Лайен заяви, че спешно ще е необходим "нов европейски отбранителен начин на мислене", защото "ние нямаме контрол върху изборите или решенията в други части на света".

Брюкселски врагове

С размиването на компетенциите на двете институции конкуренцията между тях нараства.  "Съвсем ясно е, че и Атлантическият алианс полага усилия да се изравни или дори да изпревари усилията, които Европейският съюз полага в тази конкретна област", казва Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар на НАТО за новите предизвикателства пред сигурността.

Към сложността се прибавя и фактът, че членството в двата алианса до голяма степен се припокрива - а въпросните пари идват от един национален източник. "В момента има 23 [държави], които членуват и в двете организации, и мисля, че някои от тях в частност могат да се чувстват много под натиск", каза Мисироли.

Между институциите може да има недоверие, но в личен план Столтенберг харесва фон дер Лайен. Двойката работи редовно заедно - и приятелски.

"Той наистина харесва стила й, особено що се отнася до лидерството й в Украйна", заяви близък до шефа на НАТО, получил анонимност, за да говори свободно.Всъщност фон дер Лайен в един момент беше спрягана за възможен наследник на Столтенберг, чийто мандат изтича тази година.

Двамата бяха на съвместни пътувания в трите балтийски държави както преди, така и след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Те проведоха и съвместна пресконференция на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари.

"Скъпа Урсула, винаги е чудесно да сме заедно с теб", каза обикновено сдържаният Столтенберг пред камерите в Мюнхен. "И Урсула, ти изигра ключова роля за издигането на сътрудничеството между НАТО и ЕС до безпрецедентни нива."

"В деня на инвазията ние с вас застанахме рамо до рамо и отправихме ясно послание за подкрепа на украинския народ", припомни Столтенберг, като небрежно пропусна другия човек, който също беше на сцената по това време - председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Но на по-ниските нива в НАТО и Комисията доверието е по-малко.

"Парадоксът е, че на най-високо ниво имате доста добри и приятелски работни отношения между Столтенберг и фон дер Лайен. След това имате много неформални разговори между служителите", каза Гранд, бивш висш служител на НАТО. "Но в момента, в който се наложи да започнем да работим много практически и сериозно, за да вземем решения, се сблъскваме със смесица от институционално съперничество, липса на взаимни познания и правно-политически тънкости."

Гранд припомни, че когато все още е работил в НАТО, редовно не е бил допускан до части от заседанията на ЕС, на които е бил поканен, заради ролята му в алианса - въпреки че е французин. Със съюзниците би било също толкова сложно да се осигури участието на ЕС в срещите на НАТО извън краткия сегмент, посветен на взаимното обновяване.В един особено напрегнат случай, каза Гранд, колега от ЕС се опитал да блокира участието на турски говорител от НАТО в съвместна среща. Турция е член на НАТО, но не и на ЕС.

"Трябваше да кажа: "F*** you. Ще поканя всеки, който е подходящ да представлява НАТО. Няма да ги избирам по знамето", каза Гранд.

Териториалният спор на Турция с Кипър - държава, която не е член на НАТО в ЕС - също усложнява нещата между двете институции. Турските дипломати в НАТО не са склонни да позволят на служителите на алианса да споделят твърде много информация с ЕС, тъй като кипърските служители биха имали достъп до нея. "Може да си помислите, че водим войната в Украйна и двете групи посланици трябва да се срещат възможно най-често, за да обсъждат стратегиите", заяви високопоставен дипломат от ЕС. "Това не е така, благодарение на Турция и Кипър".

Всичко това прави сътрудничеството между двете страни напрегнато - а натискът да се пренастрои за свят на война и руски заплахи само ще допринесе за увеличаване на това напрежение.

Превод и редакция ФрогНюз