Археолози откриха банята на Александър Велики в двореца Айгай

Археолози твърдят, че са открили банята на Александър Велики в двореца Айгай в Северна Гърция. Огромният дворец Айгай, който се простира на 15 000 кв. м и е по-голям от Партенона, се намира в церемониалния център на древното македонско царство.

При разкопките е открита и palaestra, или гимнастически салон за бойни спортове, в който Александър е тренирал, разположен в съседство със съоръженията му за къпане.

Откритието ще бъде представено в заключителния епизод на поредицата на Channel 4 "Съкровищата на света на Бетани Хюз", който ще бъде излъчен на 11 май.

Обектът се намира в близост до село Вергина в община Верия в Централна Македония. Младият мъж, който ще стане известен като Александър Велики, прекарва годините си на формиране в тази великолепна сграда и именно тук той заема трона на царството, което ще разшири чак до Индия.

"В скалата е издълбан значителен отводнителен канал, както и обща баня. Смята се, че в тази зона Александър Велики би се къпал заедно със своите спътници, включително прочутия си любимец Хефестион, и множеството млади мъже, които го придружавали по време на кампаниите и по-късно се борили за контрол над империята му след смъртта му. Тъй като е бил любимец на Александър, Хефестион е бил наричан негов заместник. Той пътувал с него на пътешествия. И двамата били обучени в бой и борба, както и в лов. Според археолозите спалнята му все още не е идентифицирана“, разказа Хюз.

След дългогодишна реставрация през януари Гърция отново отвори двореца Айгай, където е била коронацията на Александър Велики. Първоначално известен като Вергина, дворецът в Айгай е не само най-голямата, но и една от най-значимите постройки на класическа Гърция, наред с Партенона.

Построен на издигнат хълм във Вергина, Северна Гърция, по време на управлението на Филип II (359-336 г. пр. Хр.), дворецът е значима забележителност и символ на красота и мощ, три пъти по-голям от Партенона, видим от целия македонски басейн.

Дворецът в Айгай е проектиран за Филип II от гениален архитект, най-вероятно Питей, известен с приноса си за изграждането на мавзолея в Халикарнас, за развитието на градоустройството и теорията на пропорциите.

Археологическите находки сочат непрекъснато обитаване на обекта от ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.), като значението му нараства през ранната желязна епоха (XI-VIII в. пр. Хр.), когато се превръща в проспериращ и гъсто населен център.