Асистирана смърт във Великобритания? Гласуването може да промени европейската картина

През ноември 2024 г. долната камара на парламента вече одобри на принципно ниво идеята с 330 гласа „за“ срещу 275 „против“. Така Великобритания се приближи до страните, които вече разрешават асистирана смърт — като Канада, Австралия и няколко щата в САЩ, пише Ройтерс.

Последен шанс за напредък

След месеци на разисквания, изменения и емоционални дебати, законопроектът се изправя пред ново гласуване в петък. Ако бъде отхвърлен, инициативата ще бъде спряна изцяло. Ако бъде приет, процедурата продължава, макар и вероятно още месеци.

Инициаторът на законопроекта — депутатът от Лейбъристката партия Ким Ледбийтър — изрази опасения, че подкрепата сред колегите ѝ може да отслабне, но остава уверена, че текстът ще премине. Според друг депутат, който подкрепя закона, предимството е с едва около дузина гласа.

Десетилетие в очакване

Темата за асистираната смърт не е нова за британския парламент — последният опит за законодателна промяна бе през 2015 г., когато предложението беше отхвърлено.

„Този закон не изключва палиативните грижи. Той е за избор и достойнство на хора с терминално заболяване“, каза Ледбийтър.

Тя предупреди, че при отхвърляне на законопроекта в петък, въпросът може да не се върне в дневния ред на парламента в следващите 10 години.

Силна обществена подкрепа, но разделен парламент

Според проучванията, мнозинството от британците подкрепя легализирането на асистираната смърт. Противниците на закона обаче изразяват опасения относно сигурността на уязвимите групи и възможни злоупотреби.

Първоначалният вариант на закона предвиждаше съдебно одобрение за всеки случай. В новата редакция това е заменено от преценка на специален панел, включващ социален работник, висш магистрат и психиатър.

Според текста, само психически компетентни пълнолетни лица с прогноза за по-малко от шест месеца живот ще могат да поискат медицинска помощ за прекратяване на живота си.

Неутрална позиция на правителството

Правителството на Кийр Стармър не заема официална позиция по законопроекта, което означава, че депутатите гласуват по съвест, а не по партийна линия.

Финалният дебат в Камарата на общините започва в петък сутринта, а гласуването се очаква следобед. Ако бъде одобрен, законопроектът ще бъде изпратен в Камарата на лордовете за допълнително разглеждане.

Страни, в които евтаназията или асистираната смърт са законни

- Нидерландия – първата страна, легализирала евтаназия през 2002 г. (вкл. за деца над 12 г. с родителско съгласие).
- Белгия – също от 2002 г. (позволена и за непълнолетни без възрастово ограничение при тежко страдание).
- Колумбия – узаконена от Конституционния съд през 2015 г.
- Канада – в рамките на Medical Assistance in Dying (MAiD), разрешена от 2016 г. при сериозни и неизлечими състояния.
- Испания – от 2021 г.

- В Люксембург евтаназията и асистираното самоубийство са легализирани от март 2009 г.. Законът „Право на умиране с достойнство“ беше приет от парламента на 16 март 2009 г. и влезе в сила на 17 март 2009 г.
- Нова Зеландия – след референдум, от 2021 г.
- Асистирано самоубийство (по инициатива на пациента).
- Швейцария – асистираното самоубийство е законно от десетилетия (не само за граждани, което доведе до „туризъм за евтаназия“).
- Германия – Конституционният съд легализира асистираното самоубийство през 2020 г., но не и активната евтаназия.
- Австрия – от 2022 г.
- САЩ – в няколко щата (вкл. Орегон, Калифорния, Колорадо, Вашингтон, Ню Джърси, Върмонт, Хаваи, Ню Мексико, и Монтана – последният по съдебно решение).

Значението за Европа. Възможните последици

Ако Великобритания приеме закон за асистирана смърт (assisted dying) за терминално болни, това би имало силен прецедентен, морален и политически ефект за Европа, макар и Великобритания да не е вече член на ЕС.

Великобритания е високопрофилна правова демокрация – всяка нейна социална реформа има отзвук в страни с по-консервативно законодателство като Ирландия, Италия, Португалия, Гърция и дори Германия. Ако такава държава приеме закон, това легитимира темата на международно ниво, особено сред по-неутрални или колебаещи се парламенти.

ЕС няма единна политика по въпросите на живота и смъртта, но евентуален пробив във Великобритания ще засили натиска за европейска дискусия и съпоставка. В страни, където темата е табу, това може да разчупи общественото мълчание и да подтикне към национални референдуми или дебати – напр. в Полша, Унгария, Хърватия.






Решението би се тълкувало от много организации като разширяване на правото на лична автономия и достоен край, част от по-широкия дебат за човешките права в края на живота. Това може да доведе до нови жалби в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу страни, които забраняват евтаназия, но не предлагат адекватни палиативни грижи.

Възможно е тежко болни граждани на страни, където евтаназията е забранена, да започнат да пътуват до Великобритания, както вече се случва със Швейцария. Това ще повдигне етични, правни и логистични въпроси: кой има право на достъп, как се финансира, дали е само за граждани/резиденти и т.н.

Великобритания има силни англикански и католически общности, но и традиция на светски дебати. Ако тя въведе такава практика, това може да подсили контрааргументите на секуларизма в други страни с доминиращи религиозни структури.