България без пари по ИСПА за 2011

Това става ясно от информация на Европейската комисия, дадена в отговор на питане на евродепутата Ивайло Калфин за преразпределението на средствата в бюджета.

Калфин, който е заместник-председател на комисията по бюджетни въпроси в Европейския парламент, обясни, че по традиция преразпределението се извършва в края на годината с цел да се подобри ефективността при усвояването на европарите. Т.нар. общ трансфер за 2011 г. предвижда разместване на общо 719.2 млн. евро от проекти, които се развиват по-бавно от очакваното към по-успешни инициативи.

България е засегната от отнемането на средства по няколко линии. 87 млн. евро по програма ИСПА, предназначени за България и Румъния, се пренасочват другаде. Европейската комисия, която е изпълнител на бюджета, смята, че "приключването на предишни проекти отне повече време от очакваното и удължаванията на сроковете за допустимост също допринесоха за забавянето на приключването на проектите".

Изплащането на българските средства - около 30% от тези 87 млн. евро, вероятно ще бъде прехвърлено за 2012 г., докато румънското финансиране най-вероятно ще бъде изгубено.

Заради оперативни закъснения ЕК е поискала отнемане на годишното финансиране за газовите връзки с Румъния и Гърция, които се подпомагат по Програмата за възстановяване. Чрез нея - антикризисно, ЕС се зае да подпомогне довършването на 34 проекта в областта на енергетиката и транспорта от общоевропейско значение.

Двата газови байпаса са единствените български връзки по програмата. Но те попадат в група от седем проекта, които се бавят и чиято годишна субсидия от общо 22.4 млн. евро, ще бъде отнета. Останалите забавени проекти са интерконекторната връзка между Словакия и Унгария и между Полша и Чехия, газохранилище в Чехия и др.

Други 41 млн. евро се пренасочват от регионални и хоризонтални програми, от които се финансират безвъзмездно програми, в които участва България. Те са свързани с инициативи за подобряване на енергийната ефективност, за подпомагане на общините и за екопроекти. Причината е, че се нуждаят от по-дълга подготовка от планираното.

Според Ивайло Калфин забавянето на газовите връзки със съседни страни е недопустимо. Финансирането беше осигурено още в началото на 2009 г. по Плана за икономическото възстановяване. Нуждата от газовите байпаси възникна особено при газовата криза през януари 2009 г., когато - заради поредния спор между Кремъл и Украйна, България и още няколко европейски страни бяха отрязани от руското синьо гориво.

Именно изграждането на тези връзки и възможността за диверсификация на доставките, а не опасни експерименти като добива на шистов газ са инструментите за осигуряване на енергийна независимост, заяви Ивайло Калфин пред журналисти в Брюксел.