Българин в Швейцария е предложил 3 млн. евро за Фонд за защита от държавата

Стефан Чолаков, преминал през много житейски изпитания и метаморфози. От млад, добре печелещ финансист, през обирджия на банка в ранните си, буйни години, едва на 22 години, после затворник.

Стефан Чолаков: Арестант може би е по-точно.

Акцентът сега е, че Стефан предприе една кампания. Той като ресторантъор вместо да изхвърля храната, която му е останала, я пази за хората, които са бедни и бездомни. Отделно дори им готви. Припомни каква е идеята? Как ти хрумна?

Идеята ми хрумна един ден, докато чистихме кухнята, изхвърлихме някои порции храна и тогава взех решение, че никога повече няма да хвърлям храна. Реших да раздавам, пуснах в социалните мрежи един пост, че ми остават порции храна и ако някой познава хора в района, които имат нужда – пенсионери, които трудно се справят, да ги праща вечер след 8.00 часа и това, което ни остава от обедното меню, да им го даваме да го хапват. Всъщност да бъдат гости на бистрото, което въртях.

Грехота е наистина храна, която е годна, да отива в кофата за боклук, при положение, че има толкова гладни хора.

Грехота е за съжаление. В България е така направено, че не можеш да дариш тази храна, за съжаление. Такива са законите, че не може да бъде дарена. Хубавото е, че по света вече има инициативи. Във Франция и Румъния вече има закони, които задължават собствениците на заведения и магазини да сключват договори със социални организации или фирми, които се занимават с храна за животни.

Ние продължаваме да говорим за хранителна банка, от която честно да ви кажа за една година нашите доброволци не можаха да вземат нито един килограм храна. Дори днес на Стефановден ние ще нахраним 170 човека от двата кризисни центъра, които са в „Надежда”. Това са хората, които са бездомни, които вечер ги приютяват. Така се случи, че се падна на моя имен ден да нахраним тези хора. Там ще празнуваме и празника довечера.

Какво се случи с твоята инициатива? Ти постави един хладилник до заведението си, където оставяш храната и някой я взима.

Наши комшии и клиенти, когато разбраха, че аз давам храна - започнаха и те да свалят храната, която им остава и на тях. В един момент хладилниците в бистрото се задръстиха с храна, оставена от хората за хората. Това провокира да изкараме хладилник. Аз говорих със собственика на помещението, в което сме наематели. Той каза, че има един хладилник, който може да го предостави и всъщност го изкарахме пред заведението, където всички да оставят храна за хората в нужда.

През септември, когато ми гостува точно преди местните избори разказваше, че водиш преговори с местната управа в Пловдив да има такъв хладилник и там. Изобщо амбицията на Стефан е да има такива хладилници, където е възможно в страната и на колкото се може повече места. На какъв етап е тази твоя идея?

В Пловдив вече има хладилник, който ние поставихме, въпреки несъгласието на властите. Той беше поредният хладилник. След като българите в чужбина видяха, че аз поставям хладилници, започнаха да ми се обаждат и да искат да поставяме и в техните градове.

В техните родни градове ли?

Да, в техните родни градове. Оказа се, че българите в чужбина милеят за България и мислят за хората, които са тук - за тези, които са най-уязвимите и започнаха да изпращат пари, с които аз закупувах хладилници и поставях в техните родни градове. Към днешна дата има в 12 или 13 града хладилника, които са поставени от хора, които работят извън България.

В Плевен хладилникът е поставен от момиче, българка, която е писателка на книги. Аз не бях запознат с популярните личности, оказа се такава - Гери Дончева, която е плевенчанка. Тя финансира поставянето на хладилника в Плевен.

Какво е усещането да увлечеш толкова хора? Първо сигурно е много удовлетворяващо самият ти да сътвориш нещо такова, една цяла кампания, после да повлечеш и други.

Първо е много приятно да си добър, това е основното. Усещането е като събуждане на обществото. Интересно, че първи се събуждат хората, които явно са будни, които са навън. Аз си мислих, че те са забравили България и не мислят за нея, а как да живеят на местата, на които са се устроили по някакъв начин.

Оказа се, че всички милеят за родината ни и те започнаха да ми изпращат най-различни добри модели на справянето с проблемите от цял свят. Това провокира идеята за законодателни промени, които ние предлагаме. Започнахме да правим подписка, буквално след Нова година изкарваме формулярите за подписи и започваме да събираме подписка за промяна на законите за изхвърляне на храна.

Казваш, че е хубаво усещането да си добър. Какво ни пречи масово да участваме и да даваме нещо мъничко от себе си?

За съжаление, първото, което ни пречи са проблемите, които имат хората в България - чисто битовите проблеми. Оказва се, че огромна част от населението на страната не се справя с живота. Аз започнах да пътувам страшно много след като регистрирахме фондация „Ако си дал” и това нещо се разрасна във фондация. Започнах да пътувам страшно много из България, да помагаме на хора, които са в нужда.

Едно от основните неща е, че първо хората нямат възможност. Много трудно се справят с битовите си проблеми и не им остава време да помислят какво би могло да се промени. За съжаление голяма част от младите хора ги няма в България. Останали са учениците, тези, които още се учат. Масово гледат след 10 клас и те да изчезнат навън.

Защо според теб не се справяме с живота в България? Дали това е част от нашия национален характер. Дали и въпрос на управление?

Въпрос на условия, които са поставени от държавата и политиците. Ако на едно растение създадеш правилните условия да вирее, то ще вирее. В момента, в който ги натискаш за живот, няма как да се случи и да се справят. Част от хората се справяме, но сме много малка част тези, които игнорираме държавата.

Тези, които игнорираме държавата - тя срещу нас ли е?

За съжаление държавата играе срещу нас. Има българин в Швейцария, който работи в банковата система и той предложи да даде 3 милиона евро за Фонд за защита от държавата. Предложи да направим такъв фонд, чрез който да спазваме законите на страната.

Ако на едно семейство с две или три деца съдебният изпълнител реши да вземе къщата или единственото жилище - от този фонд да се взимат пари, да се откупи кредита и те в следващите 10 години да могат да си го вземат безлихвено или с много малка лихва. Българите се опитват да помогнат по някакъв начин. Те искат да направят нещо за защита от българската държава, което е ужасяващо. Такива са условията в страната.

Всеки може би трябва, колкото и малко да са възможностите му, да прави това, което отговаря на тях, както правиш ти. Преди малко каза, че ще празнуваш имения си ден по този начин като нахраниш хора от кризисния център. Познаваш ли тези хора? Срещал ли си ги? Станали ли са ти приятели?

Част от тях са ми станали приятели, с част от тях идвайки да се хранят от хладилниците, които са в София. Първият, който беше в „Иван Вазов”, след това който беше пред Мюфтийството. Това са хора, които се движат в централната част, с някои от тях станахме приятели, играем табла. Като цяло не ги познавам.

На много от тях им знам съдбите. Знам как мафията им е взела имотите и ги е изхвърлила на улицата. Ужасяващо е, най-лошото е, че въпреки, че се водим богата държава в световен мащаб, ние сме най-бедни от богатите. В България за бедните хора никой не полага усилия. Видях документи как социални служби купуват примерно картофите три пъти по скъпо, отколкото вие може да си купите от пазара. За съжаление животът на тези хора също е далавера за политиците. Нещастието им се използва за далавера на политиците.

Иска ми се да разкажем техните истории и се надявам, че ти можеш да ми помогнеш в това отношение, защото, като ги покажем, се надяваме и да им помогнем по някакъв начин.

Много е трудно да променим историята, всъщност съдбите на всички хора. Смятам, че трябва да се променят условията за живот в страната ни. Имам предвид условията за живеене чисто политически, тогава и тези хора ще живеят по-добре. Аз като човек, който се занимава с готвене и с бизнес, преди две седмици направих един кетъринг за годишнина на ЮНЕСКО. И там 50 човека ги нахранихме с 10 000 лева. Довечера ще нахраним 170 човека с 300 лева.

Мога ли да ти стисна ръката, за това което ще направиш довечера и това, което правиш?

Да, исках да кажа само, че тези, които организират разни големи партита, нека се замислят за какво харчат обществените пари. Биха могли да отидат в полза на хората.