Българите живеят по-дълго, но стават все по-малко: Новите демографски числа

През 2024 г. средната продължителност на живота при мъжете достига 71,9 години, а при жените – 79,3 години, което е с 7,4 години повече. В сравнение с 2014 г. мъжете живеят средно с 0,7 години по-дълго, а жените – с 1 година повече.

Наред с това демографската картина остава тревожна. През 2024 г. населението на България е намаляло с 8121 души и в края на годината страната е с 6 437 360 жители – около 1,4% от населението на Европейския съюз.

Докладът отчита изпълнение на мерки за насърчаване на раждаемостта, подобряване на здравословното състояние на населението, намаляване на детската и майчината смъртност, както и политики за заетост, ограничаване на бедността и адаптиране на социалните системи към застаряващото население. Акцент е поставен върху влиянието върху основните демографски показатели – раждаемост, смъртност и миграция, както и върху развитието на качеството на човешките ресурси.

Особено внимание е отделено на подкрепата за семействата и децата. През 2024 г. еднократни помощи за ученици са изплатени за близо 250 000 деца. За обезщетения за бременност и майчинство са разходвани над 669 млн. лв., а по Закона за семейните помощи за деца – над 662 млн. лв., съобщават от Министерския съвет.

Данните показват и засилена външна миграция към страната. През 2024 г. 52 189 души са променили обичайното си местоживеене от чужбина към България. От тях 51,5% са граждани на страни извън ЕС, 34,9% са български граждани, а 13,6% – граждани на държави от Европейския съюз.

Така демографската картина очертава ясен парадокс: българите живеят все по-дълго, но населението на страната продължава да се свива – тенденция, която поставя сериозни въпроси пред социалните системи, пазара на труда и бъдещото развитие на страната.