На 29 януари 2026 г. арбитражният трибунал постанови решение, с което изцяло отхвърли всички искове на ЧЕЗ и прие, че действията на българската държава не нарушават стандартите за защита на чуждестранните инвестиции по Договора за Енергийната харта.

Трибуналът е счел, че действията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, както и решенията на Административен съд – София-град, Административен съд – Варна и Върховния административен съд, са били законосъобразни и в рамките на правомощията им.

Почти 1 млрд. евро претенции – напълно отхвърлени

Общият размер на претенциите на ЧЕЗ възлизаше на 967 млн. евро, както и лихва от 1,9% годишно с капитализация до окончателното плащане. С решението на арбитража България няма да плати нито едно евро по тези искове.

ЧЕЗ твърдеше, че е засегнат чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта заради три свои инвестиции в България: в електроразпределителното и електроснабдителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“; в електроцентралата на биомаса „Бара“.

Какви бяха обвиненията срещу държавата

По отношение на електроразпределението ЧЕЗ твърдеше, че КЕВР е действала произволно при определяне на цените в периода 2004–2018 г., с което е нарушила „легитимните очаквания“ на инвеститора. Компанията оспорваше и съдебния контрол върху тези решения. Претенцията по този компонент беше 733 млн. евро.

За ТЕЦ „Варна“, ЧЕЗ претендираше 220 млн. евро, като твърдеше, че България не е изпълнила ангажиментите си за либерализация на енергийния пазар и е прилагала необоснована ценова регулация в периода 2006–2014 г. Оспорвани бяха и решенията за т.нар. студен резерв.

По инвестицията в биомасовата централа „Бара“ ЧЕЗ искаше 14 млн. евро, твърдейки, че промени в режима за подпомагане на възобновяемата енергия са довели до пълна загуба на инвестицията.

Арбитражният трибунал не прие нито едно от тези твърдения.

Какво означава решението на практика

Решението има значение, което надхвърля чисто финансовия ефект. Ако България беше загубила делото, това би наложило промяна в модела на ценово регулиране на електроенергията, което почти сигурно щеше да доведе до по-високи сметки за потребителите.

Сега арбитражът потвърждава правото на държавата да регулира енергийния сектор в обществен интерес, без това да се счита за нарушение на инвестиционните правила.

Част от поредица арбитражни победи

Това е третият пореден успех на България по дела, заведени от големите електроразпределителни дружества – след победите срещу EVN и Energo-Pro. Общият размер на претенциите по трите дела беше около 2 млрд. евро.

С тези решения България окончателно затваря една от най-сериозните финансови и регулаторни заплахи за енергийния сектор през последното десетилетие.