Български художници излагат свои платна в Града на ветровете

Специално за Frognews.bg от Симеон Гаспаров, Чикаго Най-престижният културен център в Чикаго Daley Center е един от символите на града и се намира в небостъргач, който се издига на 198 метра от земята, а пред него се извисява скулптора, изваяна и подарена на Чикаго лично от самия Пабло Пикасо. В Града на ветровете живеят и творят над 30 български художници. През април тази година част от тях учредиха свое обединение „Български художници зад граница”. Един от инициаторите и най-горещ привърженик на идеята за създаването на тази организация е художникът Василен Васевски. Василен Васевски: Хората на изкуството работят трудно заедно, но ние искаме да докажем обратното Василен Васевски е от новата генерация български художници, който живее от осем години в САЩ. Завършил е Художествената академия в София през 1997г. и до момента има над 60 участия в общи и самостоятелни изложби в Европа и Америка. През последните четири години е преподавател в Илиноис Институт ъф Арт-Чикаго. - Какво значи да си български художник в Чикаго? - Чикаго е eднo уникално място в САЩ. Независимо дали ще го наречем "най-големия български град в чужбина» или "българския Букурещ на 21-ви век", Чикаго предлага едни от най-добрите условия за емигранти, а също и за много американци. «Градът на ветровете» е динамичен и разнообразен, с богат културен живот и традиции - град, в който никога не можете да скучаете. Наистина се смятам за привилегирован да живея и работя тук. А още повече - и да бъда един от носителите на българска култура в него. - Много наши художници нямат възможност да са само художници и за да се издържат, трябва да работят други професии. Какво въздействие оказва това върху творческия процес? - За жалост, нашата професия е една от трудноприложимите в Америка. Тъжно е, когато условията на Новия свят принуждават някои колеги да забравят изкуството. А според мен, точно в това е същината на понятието "талант"- да се пребориш с обстоятелствата и да намериш начин да оцелееш като творец. Всъщност, не мисля, че днес в България е по-лесно да си художник. Но началото тук е доста трудно. Аз самият преминах през няколко нелеки години във фабрика и фирма за чистене, но не преставах да рисувам и да търся възможности за изява. През това време участвах в изложби и това ми даваше необходимия душевен мир, оправдаваше трудното ми битие. По-късно имах шанс да започна да преподавам, което правя и днес. В Чикаго имам и други колеги, намерили приложение на професията си като преподаватели или художници в различни студия. - Как се роди идеята за създаване на дружество на българските художници в Чикаго? - Идеята за формирането на "Български художници зад граница" зрееше отдавна между нас, няколко приятели. Помня, че за пръв път я дискутирахме през 2003 г. и тогава виждахме това сдружение повече като клуб, а не като организация. Преди четири години в Чикаго живееха по-малко български художници, но днес тяхното число надвишава 30. Така че беше крайно време да се обединим под някаква форма. Защо се събрахме? Cтара истина е, че положените съвместно усилия, повечето разменена информация за галерии, конкурси и работни места, правят хората по-силни. Не на последно място, от момента, в който се превърнeм в организация, ще ни възприемат по-сериозно и ще можем да правим значително повече. Миналата пролет, преди да се създаде нашето формирование, направихме обща изложба в сградата на общината в Чикаго и отзивите за нея бяха много положителни. Тя съвпадна с Втората световна среща на българските медии в чужбина и получи подобаващо внимание. Тогава за пореден път идеята за обединяване на действията ни излезе на дневен ред. Когато през април тази година вече учредихме тази формация или обединение, както аз предпочитам да го наричам, имаше полемика дали да ограничим дейността си само в Чикаго. Pешихме то да има своя център тук, но да е с отворени врати за колегите ни от други части на Америка и евентуално от други страни по света. Смятам също, че с новото формирование, може би ще бъдем от полза за тези колеги, които все още търсят по-добрата си реализация не само в Чикаго, но и в САЩ. - Колко художници има в Чикаго, колко от тях членуват в дружеството и кои са по-известните имена от тях? - Процесът на записване на членове започна от 15 април и продължава до този момент. Всеки член има определени права и задължения, а "Български художници зад граница" се ръководи от Изпълнителен кръг, наброяващ 5 души, избирани за период от две години. При създаването на организацията се опитахме да я направим по най-демократичен начин - без тромави структури и бавно вземане на решения – просто, защото трябва да сме в унисон с ритъма на съвремения свят, в който всичко се случва много бързо. Повечето ни членове са на възраст между 30 и 50 години, нo не зная колко от тях са известни в България. Ето и някои имена: Ралица Владимирова, Ваня и Радостин Начеви, Любо Велков, Ина Караджова, Пламен Йорданов, Милена Праматарова. - Кое е най-голямото предизвикателство пред вас в момента? - Да се задържим като истински динамична група с амбиции, живот и цели. Известно е, че хората на изкуството трудно работят заедно, но ние искаме да докажем обратното. Дебютната ни проява бе общата изложба "The Way of the Wind" в галерия CURB-Manhattan през месец май. Тя бе част от тазгодишния фестивал на културата BULGARIAN SEASONS, провеждан под патронажа на Българското консулство в Ню Йорк и Министерството на културата в България. През октомври, по повод на Българските дни в Чикаго, организирани от Българо-американската асоциация, пък ще устроим първата си годишна изложба, в която ще включим колеги от Ню Йорк, Лос Анджелис, Флорида и др. Както виждате, започваме с голямо желание и се надяваме да стигнем далеч. Програмата ни предвижда и търсене на контакти за съвместна дейност със СБХ (Съюза на българските художници) и други сродни организации в Aмерика.