Близо 1,4 млн. българи са оцелявали под прага на бедност през 2025

Ако към доходите на домакинствата се включат пенсиите, но се изключат останалите социални плащания, равнището на бедност се повишава до 29.0%. При изключване и на пенсиите то достига 45.4%, което показва значително по-висок риск при липса на социални трансфери.

Сред хората под прага на бедност над половината – 55.1% – са безработни. Рискът от бедност при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок в сравнение с жените.

При заетите на възраст 18–64 години делът на бедните намалява до 11.8%. Работещите на непълно работно време са изложени на около три пъти по-висок риск от бедност в сравнение с тези на пълно работно време.

Образованието също оказва силно влияние – най-уязвими са хората с начално или без образование, при които 47.2% от работещите попадат под прага на бедност. С повишаване на образованието делът намалява многократно, като при висшистите е най-нисък – 4.3%.

Най-засегнати са домакинствата с двама възрастни и три или повече деца, където 52.3% живеят в бедност, както и самотните родители с деца – 40.4%. При самотно живеещите жени рискът е с 3.7 процентни пункта по-висок от този при мъжете, а при възрастните над 65 години той е значително по-висок спрямо по-младите самостоятелно живеещи.

По етнически признак най-висок е делът на бедните сред хората, самоопределящи се като роми – 65.5%, докато при българската етническа група той е 15.1%. Сред българите и турците преобладават пенсионерите, докато при ромите най-голям дял имат работещите бедни.

Комбинираният показател, който обединява бедност, материални лишения и ниска трудова активност, показва, че 29.0% от населението – или около 1.87 млн. души – са в риск от бедност или социално изключване. Това представлява спад спрямо предходната година.

При децата ситуацията също е тревожна – 27.0% от тях са изложени на риск от бедност, като социалните помощи намаляват този риск значително. Най-засегнати са децата с ниско образовани родители, както и тези от ромски произход.

Материалните лишения засягат 26.7% от децата, като част от тях не могат да си позволят почивка, извънкласни дейности или дори основни средства за игра и развитие. Почти половината от децата в лишения живеят и в риск от бедност.

По региони най-висока линия на бедност се отчита в София-град, а най-ниска – в Силистра и Видин. Делът на бедните варира значително между областите, като най-висок е в Стара Загора, Сливен и Търговище, а най-нисък – във Враца, Кюстендил и Габрово.