Реклама / Ads
27| 15672 |27.10.2023 ИНТЕРВЮ

Боряна Димитрова за ФрогНюз: Фалшивият скандал удря не само машините за гласуване, поставя под въпрос парламентарната демокрация

.
Социологът Боряна Димитрова Източник: БГНЕС
"Това е един фалшив скандал. Хартиените разписки излизат и се броят ръчно. Няма автоматичен протокол, произвеждан от машините. Няма как да се извърши тази манипулация, тъй като всеки е видял за кого гласува и е пуснал съответната разписка в урната. Скандалът обаче не цели просто да отстрани машините за гласуване, които и без друго са превърнати в принтери. Той цели да постави под въпрос механизмите на парламентарната демокрация".
 

Това каза пред ФрогНюз социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

 

Ето и цялото интервю:

 

Говори се за нова Костинбродска афера, летят обвинения за манипулиране на изборите - според Вас това ще се отрази от една страна, на избирателната активност и от друга, на доверието в изборния процес?

 

Ако говорим за най-прекия ефект върху изборите от скандала, който се разгаря днес, той е точно в тези две посоки, които очертахте. От една страна, със сигурност снижаване на доверието в изборния процес. Хората няма да имат достатъчно време да се ориентират какво точно се случва, как точно се случва. Когато се използват толкова тежки квалификации като “държавен преврат”, “проблем с националната сигурност”, “касиране на изборите”, това отблъсква хората. Кара ги да мислят, че техният глас няма да бъде отчетен, че ще бъде манипулиран. Сривът на доверието в изборния процес съвсем естествено може да доведе и до по-ниска избирателна активност. 


Важно е да подчертаем следното - с последните промени в Изборния кодекс преди изборите на 2 април 2023 г., машините не притежават и не могат да произвеждат данни с никакъв специален код. Машините, ако използваме популярни израз, бяха сведени до принтери за гласуване. 


Какво значи това - всеки гражданин, който реши да използва машината, избира кандидата за кмет, за районен кмет, общинския съветник, машината отпечатва неговия вот, той проверя вота си и го пуска в урната. Оттам нататък комисията брои разпечатките от машинния вот така, както брои бюлетините от хартиения вот. Няма абсолютно никакъв протокол, който машината да произвежда, в който да може да се очаква, че евентуално е възможно подадените гласове да бъдат сметнати по някакъв манипулативен, фалшив и неверен начин. 


Това е един фалшив скандал. Пак ще кажа - хартиените разписки излизат и се броят ръчно. Няма автоматичен протокол, произвеждан от машините. Няма как да се извърши тази манипулация, тъй като всеки е видял за кого гласува и е пуснал съответната разписка в урната. 


Има доста сериозно съмнение, че се цели хаос, дестабилизиране, което да доведе до по-ниска избирателна активност и евентуално до повече невалидни бюлетини, а впоследствие - след изборите, и до много по-сериозни напрежения между институциите и между партиите в управляващото мнозинство.


На всеки следващи избори виждаме все по-ниска и по-ниска избирателна активност. Може ли един такъв фалшив скандал, както го определихте, да създаде дългосрочни опасности пред провеждането на демократични избори?

Подобни скандали разрушават както доверието в изборния процес, така и намаляват избирателната активност. Когато нямаш доверие в изборния процес, логично не участваш в него, не гласуваш. 


За мен обаче в този случай може да се търси и друго, по-далечно следствие. Това е едно дестабилизиране на институциите, дестабилизиране на изпълнителната власт, дестабилизиране и още по-голяма ерозия на отношението в партиите. В една нестабилна политическа среда, в липса на доверие към партиите, могат да се търсят и всякакви други конфигурации, които да увеличават тежненията към авторитарна власт, към намаляване на демократичните механизми, към намаляване на ролята на гражданите, към стремеж към делегиране на повече правомощия на силната страна, защото институциите, партиите “не си вършат работата”.


Не бих казала, че в този скандал виждам само и единствено стремеж за намаляване на избирателната активност или недоверие в изборния процес. Той трасира пътя и към едно по-широко недоверие към демократичните механизми, към постепенно променяне на нагласите на обществото, че не чрез парламентарни избори, не чрез парламентарна демокрация могат най-добре да се решават обществените проблеми, а чрез някакви форми на авторитарно управление.


Със сигурност някой би ми казал, че стигам много далеч. Никога тези следствия не са бързи. Подобно трасиране на пътя обаче съвсем не е за пренебрегване. Капка по капка, хората може да бъдат демотивирани, че си струва да гласуват, че си струва парламентарната демокрация, че тя гарантира правата ни. В това виждам по-далечната и по-голямата опасност от сегашния изборен скандал. 


Дори да се приеме, че няма да има машини в деня на гласуването, има достатъчно хартиени бюлетини - ще се гласува с тях. Скандалът обаче не цели просто да отстрани машините за гласуване, които и без друго са превърнати в принтери. Той цели да постави под въпрос механизмите на парламентарната демокрация.


Как ще се отрази този скандал числово на гласоподаването - ще има ли печеливши на изборите за кметове и общински съветници в неделя? 

 

На местни избори трудно има ясен победител. По-скоро всеки може да се обяви за победител, защото едни са спечелили големите общини, други - по-голям брой малки общини, трети са спечелили столицата, която е знакова и ключова за изхода от местните избори, четвърти - повече общински съветници. Има различни нива, на които може да се отчита влиянието на политическите сили. 


Все пак ми се струва, че общата логика, която предстои да видим е следната: ако от участие в изборите бъдат отблъснати хората, които не са твърди партийни фенове, които все пак целят да се ориентират кои кандидати изразяват най-добре техните позиции, и останат само твърдите партийни ядра, това означава увеличаване тежестта на партиите с големи партийни структури, с доста лоялни избиратели. Това значи и по-малка роля на хората, които не са твърди партийни фенове, но също биха искали да гласуват - особено за кмет. Кметът е тази част на властта, която е най-близо до хората. По-малката тежест при избора на кметове, отслабва и тяхната легитимност в четирите години мандат, който им предстои. 


Ако говорим най-просто - ефектът, който може да видим е да останат да гласуват твърдите ядра, лоялните избиратели на партиите и да няма едно по-широко гражданско участие, особено в изборите за кмет.

 


 

Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на „Алфа Рисърч“, с многобройни публикации в български и чуждестранни издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.

 

Интервю на Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 3| 6471 |27.10.2023 Д-р Теодора Йовчева за ФрогНюз: Накрая електоратът на “Възраждане” би могъл да реши кой ще е кмет на София . 31| 10498 |25.10.2023 Осман Октай пред ФрогНюз: ПП-ДБ ще имат сериозно представителство в местната власт след изборите . 4| 9978 |25.10.2023 Оливер Андонов за ФрогНюз: Руските влияния в Македония блокират вписването на българите в конституцията . 6| 6777 |24.10.2023 Политологът Игор Семиволос: Защо Египет и други арабски страни не приемат бежанци от Газа?

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads