По информация на германските власти атаките са насочени срещу почти всички политически сили в страната с изключение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и крайнолевия Съюз „Сара Вагенкнехт“. Разследващите са установили стотици подобни видеа, които използват логата и визуалната идентичност на германски медии, за да изглеждат като достоверни новинарски материали. Част от съдържанието е било разпространявано в платформата X, а впоследствие някои от публикациите са били премахнати.
Службите свързват кампанията с т.нар. операция „Матрьошка“ – мащабна схема за разпространение на дезинформация, която беше наблюдавана и по време на последните федерални избори в Германия.
Според германските власти в началото на кампанията са били използвани фалшиви твърдения, целящи да засилят напрежението между източната и западната част на страната. Сред примерите са неверни публикации за предполагаем тормоз над деца от Източна Германия в училища на запад.
След това атаките са били насочени към конкретни местни политици чрез измислени обвинения, включително за злоупотреби с публични средства и сексуални престъпления.
Германското правителство определя подобни действия като част от по-широка хибридна заплаха от страна на Русия. Според властите зад тези операции стои мрежа от държавни и недържавни участници, които използват различни методи за отслабване на общественото доверие и задълбочаване на политическите разделения.
Службите предупреждават, че дезинформационните кампании стават все по-сложни, като все по-често включват и технологии с изкуствен интелект. Основната краткосрочна цел е да се засилят поляризацията и конфликтите в германското общество, особено в периоди на политическа активност.
Предупрежденията идват преди серия регионални избори в Германия. На 6 септември в провинция Саксония-Анхалт ще бъде избран нов местен парламент, а на 20 септември избори ще се проведат в Мекленбург-Предна Померания и Берлин.
От Брекзит до ЕП: Как Русия използва дезинформацията като инструмент за влияние
Подобни операции за влияние не са новост за Европа и Запада. През последното десетилетие Русия е обвинявана в редица мащабни кампании, насочени към промяна на обществените нагласи преди ключови политически решения.
Един от най-известните случаи е референдумът за Брекзит във Великобритания през 2016 г. Разследвания установиха, че хиляди руски акаунти в социалната мрежа Twitter (днес X) са разпространявали масово послания в подкрепа на напускането на Европейския съюз. Кампанията се фокусира върху чувствителни теми като миграцията, националния суверенитет и бъдещето на британската здравна система.
Паралелно с това руски медии като RT и Sputnik публикуваха материали, критични към ЕС. Вотът завърши с минимална разлика – 51,9% срещу 48,1% в полза на Брекзит, което доведе до сериозно политическо разделение в британското общество.
Година по-късно САЩ станаха обект на най-мащабната разкрита досега руска операция за влияние върху избори. По време на президентската кампания през 2016 г. базираната в Санкт Петербург „Агенция за интернет изследвания“ създаваше фалшиви профили и онлайн общности, чрез които разпространяваше политически послания и купуваше таргетирани реклами. Паралелно руски хакери атакуваха системите на Демократическата партия и публикуваха откраднати вътрешни имейли чрез WikiLeaks малко преди вота. Изтичането на информация доминираше медийното пространство и повлия върху общественото възприятие за кампанията на Хилъри Клинтън.
Франция също беше мишена на подобна операция преди президентските избори през 2017 г. Само два дни преди втория тур на вота бяха публикувани близо 9 GB откраднати документи от екипа на кандидата Еманюел Макрон. Атаката, известна като MacronLeaks, беше извършена в момент, когато във Франция действаше предизборен период на мълчание и кандидатите нямаха право да водят активна медийна кампания. Благодарение на бързата реакция на властите и призивите към медиите да не разпространяват непроверени материали, опитът за влияние не постигна очаквания ефект.
Последният голям пример е операция Doppelgänger, която беше особено активна преди изборите за Европейски парламент през 2024 г. При нея бяха създадени стотици фалшиви сайтове, копиращи дизайна и имената на известни европейски медии. Чрез тях бяха разпространявани измислени материали за икономическия упадък на Европа, неефективността на санкциите срещу Русия и опасността от пряк военен конфликт. Според анализатори целта е била да се засили подкрепата за крайнодесни и евроскептични политически сили.
