Човек на Тръмп поема Световната банка

Изборът на Малпас от борда на директорите на финансовата институция беше предшестван от „открит и прозрачен“ процес на номинации, по време на който държавите-членки на организацията предложиха своите кандидатури, посочи в изявление банката, цитира БГНЕС.

Анализатори обаче изтъкнаха, че след основаването на Световната банка след Втората световна война, всичките ѝ президенти са американци, което е неписано правило, гарантиращо, че европеец ще заеме ръководния пост в сестринската институция – Международния валутен фонд. Изборът на нов ръководител на банката идва само седмица преди съвместното пролетно заседание на двете финансови институции.

Малпас беше единственият кандидат за поста и номинацията му от страна на Тръмп през февруари предизвика опасения, че той – като отявлен критик на банката, ще омаловажи мисията на институцията.

63-годишният финансист, който беше заместник-министър на финансите по международните въпроси на САЩ, неведнъж е заявявал, че заемодателските практики на Световната банка са „корумпирани и неефективни“ и се е оплаквал, че институцията е твърде щедра към Китай.

През последните месеци обаче Малпас смекчи тона, като заяви, че е отдаден на мисията на банката да изкорени бедността и че реформите, започнали миналата година, кореспондират с много от отправените от него критики.

През последните години някои от развиващите се страни отправиха директни предизвикателство към Световната банка и Международния валутен фонд, настоявайки за по-открит процес, базиран на заслуги. От банката бяха принудени да обявят публично, че са разбрали посланието и процесът по избиране на нов президент е открит и честен. Но малкото неамерикански кандидати през последните години не получиха достатъчно подкрепа от големите акционери на финансовата институция.

Мнозина, включително бивши водещи финансисти от Финансовото министерство на САЩ и от двете политически партии, остро са критикували Малпас и неговата квалификация, изтъквайки провала му да предвиди глобалната финансова криза по времето, когато е бил начело на фалиралата инвестиционна банка „Беър Стърнс“.