Това казва в интервю за ФрогНюз председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.
След серията тежки катастрофи – предупреждение за системен срив
Катастрофите на „Челопешко шосе“, на пътя Русе – Бяла, на автомагистрала „Тракия“, на „Марица“, както и последният инцидент, при който автобус на градския транспорт премина през разделителната мантинела на бул. „Цариградско шосе“ в София, не са случайна поредица от тежки произшествия.
„От началото на юни досега сме свидетели на абсолютен срив на транспортната система и нейната сигурност. Следя пътнотранспортните произшествия повече от 30 години и никога не съм виждал за толкова кратък период толкова тежки и на пръв поглед необясними катастрофи“, казва той.
„В момента сме в пандемия от тежки, зрелищни катастрофи. Говорим за автобуси на градския транспорт, за тежкотоварни камиони, за гонки. Не можем да се противопоставим на всичко това“.
Анализите на Института за пътна безопасност от седмици показват, че страната навлиза в критичен период.
„Това е първият сигнал, който анализаторите долавят – предстои голям взрив. Не казвам кога ще стане и не искам да врачувам, но всички анализи сочат, че ако курсът не бъде сменен, ще има катастрофа, след която нищо няма да бъде същото“.
Среща в парламента – предупреждение към управляващите
Вчера представители на Института за пътна безопасност обсъдиха на среща в Народното сърание с министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и народни представители тревожната тенденция при тежките катастрофи. Днес Милчев предупреждава, че държавата няма време за поредни стратегии и работни групи.
„Трябва да действат“, категоричен е той.
По думите му и настоящото правителство повтаря подхода на предишните кабинети – след всяка тежка катастрофа се създават нови работни групи, подготвят се стратегии, предлагат се законодателни промени и структурни реформи, но моделът на управление остава същият.
„Те копират това, което беше направено и след предишните трагедии. Само че сега вече няма време да се печели политическо време. Всички си предаваха една цъкаща бомба. Сега вече може да няма на кого да бъде предадена“.
Липсва управление на риска, а не още контрол
Според Милчев държавата гледа на всяка катастрофа поотделно, вместо да управлява риска за цялата транспортна система. Затова усилията на институциите не водят до реален ефект, въпреки че се влагат повече хора и средства.
„МВР работи повече от всякога. Усилията са огромни, но резултат няма“.
Той е категоричен, че причината е липсата на човек или институция, която да носи отговорност за управлението на риска.
„Парите на АПИ се харчат без оценка на риска. Полицейският контрол също не се планира според риска. Всяка институция сама решава какво да прави. Само през последните месеци са възложени ремонти за над 100 млн. лева, без обществеността да може да види дали избраните участъци са най-опасните“.
Именно липсата на общо управление прави така, че институциите работят много, но не като един екип: „в момента всички играят на терена, но няма треньор“.
Данните показват тревожна тенденция
Анализите на Института за пътна безопасност показват сериозно влошаване на ситуацията през последните месеци. Времето между две жертви на пътя е намаляло почти наполовина само за четири месеца.
Показателен е юли, когато девет дни не е имало нито една жертва, а през следващите четири дни са загинали 19 души – почти половината от всички жертви за месеца.
„Подобни колебания показват, че процесът вече трудно може да бъде прогнозиран и управляван по досегашния начин“, смята Милчев.
„Човекът винаги ще греши. Въпросът е дали тази грешка ще го убие“
След всяка тежка катастрофа общественото внимание се насочва към скоростта, умората, алкохола, техническата неизправност или състоянието на пътя. Според Милчев обаче човешките грешки никога няма да изчезнат.
„Човешкият фактор винаги е решаващ. Хората винаги ще допускат грешки. Идеята е да предвидиш непредвидимото. Да направиш така, че когато човек сгреши, да не загине“, каза той.
Именно това отличава съвременния подход към пътната безопасност от традиционното търсене на виновник след всяка катастрофа. Вместо да реагира едва след трагедията, държавата трябва предварително да установява къде рискът е най-висок.
Това означава да се анализира къде организацията на движението създава предпоставки за тежки инциденти, къде най-често се допускат нарушения, кои водачи са най-рискови и на кои места една грешка най-лесно води до фатален изход.
Милчев е убеден, че промяната в поведението на шофьорите започва не толкова с повече обучение, колкото с промяна на средата, в която се движат.
„Образованието е важно, но ще промени поколения след десетилетия. Ако искаме резултат след няколко месеца, трябва да променим средата. Когато средата се промени, започва да се променя и поведението на водачите“.
Подобен подход вече е давал резултат. Той припомни, че чрез целенасочени мерки за сравнително кратко време в София е било постигнато по-добро спазване на предимството на пешеходните пътеки и по-високо използване на предпазните колани.
Какво предлага Институтът за пътна безопасност
Първата и най-важна стъпка е правителството да определи конкретна институция или човек, който да носи ясна отговорност за управлението на риска, пояснява Милчев.
След това решенията за ремонти, контрол и инвестиции трябва да се основават на оценка на риска, а не на административни или политически съображения.
Третият елемент е всяка мярка да има предварително поставена измерима цел.
„Не е достатъчно да кажеш, че ще подобриш безопасността. Трябва да кажеш с колко жертви очакваш да намалеят катастрофите и в какъв срок. Само така обществото може да прецени дали мерките работят“л
