Димитър Аврамов: Ако ти запецнеше отварачката, най-сигурният начин беше да се обадиш на Борисов

Всички политически партии у нас, с изключение на БСП и ДПС, са били изправени пред кризи в края на своите управления. Те са водели към разпад на съответните партии. Това се случи след 2001 г. със СДС, а след това и с друга управляваща партия – НДСВ. Дали ГЕРБ ще последва тяхната съдба, това зависи от един-единствен човек – Бойко Борисов. Без него тази партия ще е в друга позиция, тя няма да има носеща конструкция. Всичко зависи от неговата лична мотивация, което пък съответно прави ГЕРБ да изглежда повече като група хора, събрани около един човек, отколкото като класическа политическа партия.

ГЕРБ е създадена заради Бойко Борисов и около Бойко Борисов. Ако той не се асоциира с нея, тя няма причини да съществува.

БСП има класически проблеми: идеи има, хора има, лидер няма. При БСП има проблем с вътрешното управление на човешките ресурси, с това как партийните организации и какви кадри промотират на ръководни позиции. БСП е идеологически структурирана партия. Социалистическите идеи имат своя прочит и в XXI век. БСП има друго предизвикателство, а то е да намери лидер, който да разшири влиянието в обществото, а не да го свива и след всяко свиване да твърди, че партията е в лошо състояние и затова той остава, за да я пази.

Така наречените три партии на протеста са много различни по своя генезис. „Има такъв народ“ е партия създадена от и около Слави Трифонов. „Демократична България“ е естествено формирование, което се подкрепя от хора с дясноцентристки убеждения. Т.е. тази партия не е на Христо Иванов, а е на нейните членове и симпатизанти. „Изправи се! Мутри вън“ е широка коалиция от мажоритарно разпознаваеми личности, в която Мая Манолова играе важна роля, но и това не е лидерски проект. Двете по-малки партии в тази конфигурации повече приличат на класически политически партии. Ако искаш да разговаряш с „Има такъв народ“, трябва да убедиш Слави Трифонов в това, което смяташ за важно. Става дума за организация от вождистки тип. Ако искаме да убедим „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, че нещо е много важно в политиката, трябва да разговаряме с по-широк кръг от политици, а не с един човек. Това е важно уточнение на фона на предположението, че на тези три партии им предстои да работят заедно. Винаги съществува риск, при който „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ да имат някакви виждания, за които са постигнали консенсус, но „Има такъв народ“ да не е съгласен, защото Слави Трифонов не е съгласен. Не можем да кажем със сигурност, че това ще се случи, но рискът съществува.

Много неща няма да се променят в чисто ментален план на тези избори. Очакването е, че ГЕРБ няма да участва повече в управлението, а Бойко Борисов няма да е министър-председател. Тези две неща са с много висока степен на вероятност, но това, че ГЕРБ ще бъде изцяло в опозиция все още не е сигурно. Не е сигурно, защото нито „Има такъв народ“, нито „Демократична България“, нито „Изправи се! Мутри вън“ засега са си осигурили 121 мандата в новото Народно събрание.

Ще имаме парламент, в който на първо място ще трябва да се търси голям консенсус за сформиране на мнозинство и на второ много малки консенсуси и тематични коалиции по различни политически въпроси. В следващия парламент ще бъде трудно за политиците, но хубаво за нас гражданите, защото в последните 10 години беше много лесно за политиците и трудно за гражданите. Последните 10 години Борисов и Цветанов казваха на депутатите какво да правят и те го правеха. Този модел трябва да бъде прекратен и да отидем на вариант, в който парламентът разговаря за политики и достига до консенсус трудно. Съгласието не е лесно нещо. Трябва винаги да го помним!

Това отваря коренно различна перспектива за разсъждения за политика. През изминалите 10 години, ако искаш нещо да се случи в България, ако ти трябва самолет да отиде да спаси някого, ако ти трябват пари за футболен отбор, или ако ти трябват държавни субсидии или случайно ти е запецнала отварачката за консерва и не отваря консервата, най-сигурният начин беше да се обадиш на Бойко Борисов и да му се помолиш да ти помогне. И той тогава или ти даваше пари, и ти отваряше консервата, и ти пращаше самолет, или не го правеше.

Сега политическият процес няма да е субективен, той ще се обективизира и ще зависи от по-сложна процедура и много на брой фактори, което приближава България до развитата политическа система в западния свят и Европейския съюз. Хората трябва да свикнат, че ако искат нещо да се случи, трябва да поставят ясно исканията си пред политическите си представители и да търсят консенсуси.