Днес е Гергьовден

На 6 май отбелязваме един от най-големите празници – Гергьовден. Празнуват го както българите - християни и мохамедани, така и турците - сунити и шиити, българските роми, сред които е известен като Едрелез или Хъдърлез.

Християнската традиция свързва Гергьовден с благочестивия и пълен с чудеса живот на св.Георги. В българската митология светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, брани хората от ламята, с която води люта битка, в която винаги побеждава. Образът на война на кон се почита по нашитех земи от древността. В митологията на траките конникът, популярен като тракийския херос заема основно място.

Свети Георги е покровител на домашните животни и е на особена почит сред овчарите и земеделците. Днес той се тачи и като патрон на войската и празник на войнската слава.

В народните традиции Гергьовден (Хъдърлез) бележи начало на лятото и на новата селскостопанска година. Свързан е с представите за възраждащата се природа. В богата му обредност доминират обичаи и ритуали, с пречистващ и здравоносен смисъл.
Търкалянето в росна трева, измиването на лицето с утринна роса, която има лековита сила, киченето на къщите, кошарите и оборите с пролетни цветя и зелено, люлеенето на люлки, вързани на дрян или шипка, провирането под корените на орехови дървета, за здраве са част от традициите на християни и мюсюлмани.

С Гергьовден се свързват и поверия за жени–вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете.

На 6 май се изпълнява и моминският обичай „наричане на китки”. В навечерието на празника всички девойки свивали китки, които оставяли да пренощуват в мълчана вода. На сутринта се събирали на кръстопът, напявали всяка китка и гадаели за кого ще се омъжи всяка от тях.

По стар обичай в чест на св.Георги се коли курбан – мъжко агне, за здраве и благополучие на цялото семейство. Традицията се спазва както от българите християни, така и от българските роми. Ритуалът се изпълнявал от стопанката. Кръвта на обредното животно оставяли да изтече в малка яма под плодно дръвче, за да има берекет в семейството. С нея мажели челцата на дечицата за здраве. Костите на животното заравяли под дръвче, което не дава плод, за да роди или под мравуняк, за да се плодат овцете като мравки. Кожата дарявали на църквата. Жените винаги приготвяли и обредни хрябове за празничната трапеза, която се нареждала на зелено, в двора на църквата или пред черковища на св.Георги.

Днес именден имат Георги, Георгиа, Гинка, Гергана, Гиньо, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юри, Юрия, Юрка и др. Frognews.bg