Доц. Гълъбов: Действащата Конституция произвежда премиерска, а не парламентарна република

„Законодателната власт е по-слаба от изпълнителната и това е конституционно заложено. Ако искаме наистина да бъде пренареден начинът, по който се управлява страната, това трябва да се случи през Конституцията“, категоричен е социологът.

Трябва да се започне с промяна на сегашното административно териториално деление. Той припомни, че имаме 3 години до следващите местни избори.

„Тези 266 общини са страшно много. Те не са в състояние да привлекат европейско финансиране, да го реализират, нямат необходимия капацитет, а тези неща са най-важни за всекидневния живот на хората“, коментира той пред БГНЕС и добавя, че е необходимо да бъде създадена институция на местно самоуправление на областно равнище.

„На средно равнище нямаме институция на законодателната власт. Имаме Общински съвет и Народно събрание, което прави законодателната власт по-слаба, тя няма необходимата тежест, за да контролира изпълнителната“, уточнява доц. Гълъбов.

Според него трябва също така да се дефинира много ясно регионалното развитие като приоритет на България.

„Ресурсите на страната са на местно ниво, а местните власти са много слаби, на регионално равнище областите не съответстват на регионите, районите за планиране не съответстват на европейските изисквания. С други думи има нужда от едно цялостно подреждане на държавата, за да може да преминем през един много тежък период, който ни предстои. Това прави и цялата Европейска комисия. Предстои ни един много сложен период, в който не само да преодолеем последиците от пандемията, а и да се позиционираме по друг начин, не да се върнем там където бяхме“, обяснява социологът.

Той е убеден, че подмяната на политическия елит ще започне тогава, когато има областен съвет, в който партиите имат представителство на регионално равнище, защото сериозната политическа кариера преминава първо през местната власт, през изпълнителната власт и след това се отправя към законодателната.

Доц. Гълъбов коментира, че не изключва новият парламент да подготви следващите избори, които обаче ще се за свикване на Велико народно събрание.

По отношение на стартиралата предизборна кампания, социологът я определи като нервна, агресивна, накъсана и зле планирана.

„Политическите партии изгубиха много време, в което трябваше да подготвят кампанията си. Обикновено в началото ще има много мощна атака, след това втора – трета седмица на кампанията никой няма да знае какво прави, последните 3-4 дни ще има натиск върху избирателите. Винаги е било ясно, че за национална кампания е нужна предкампания от поне 8 месеца за страна като България. Така че тези 30 дни официална кампания само да припомнят, онова, което политиците са говорили на гражданите“, обяснява той и добавя, че това което ясно характеризира настоящата кампанията е много острата конфронтация между самите партиите и много редките и неубедителни опити за разговори с избирателите.

Той коментира още, че се увеличава броят на желаещите да се борят за гласа на избирателя, но макар и да са 30 на брой те не предлагат реален залог на гласоподавателите.

„Спрямо 2017 г имахме трикратно увеличаване на броя на политическите партии, които депозираха документи за явяване на изборите. Дори и след отстраняването на някои от тях и в момента политическите партии са два пъти повече, отколкото през 2017 г. Тогава имахме 11 партии и 9 коалиции, а сега имаме 22 партии и 8 коалиции. Въпросът е в различимостта на тези предложения. По-голямата част от тях, които по активно търсят място в публичното пространство, не предлагат реален залог на избирателите“, обяснява той и споделя, че очаква по-слаба избирателна активност, която ще се дължи именно на това, че липсва ясен залог на тези избори.

„За мнозинството от гражданите това да бъде сменена една партия с друга не изглежда достатъчен политически залог. Говоренето, че ГЕРБ трябва да бъде заменена с друга партия, която да изглежда като нея; лидер, който трябва да бъде заменен от друг, който да изглежда като него, не изглежда разговор, в който гражданите искат да участват“, коментира социологът.

По думите му влизането на някои партии в парламента изцяло зависи от кампанията им. Това са ВМРО и патриотичната коалиция, които биха осигурили по-широко управляващо мнозинство с почти същите участници, което няма да бъде толкова трудно да се случи.

„От друга страна е ясно, че българското общество е дълбоко фрагментирано – ние нямаме общ хоризонт, не сме обединени от някаква обща политическа или идеологическа рамка. Всичко ще зависи от организираността и от качеството на предизборната кампания. Засега то е ниско. Засега качеството е такова, че по-скоро ще бъдем свидетели на спад на готовността за участие в избори и за подкрепа на конкретни политически формации“, казва още доц. Гълъбов.

По думите му мотивацията на доста от партиите да влязат в парламента е желанието им да управляват европейските пари.

„Много им личи на част от политическите участници, че това е амбицията им. В това отношение вероятността онези, които попаднат в следващото събрание да поискат бързо да го напуснат е малка. Обикновено опитът показва, че когато влязат в Народното събрание партиите започват да намират общ език помежду си“, коментира той и добави, че по-почтено е щяло да бъде, ако е имало предизборни коалиции, тъй като след това договорките се правят при закрити врата.

Доц. Антоний Гълъбов прогнозира още, че ще имаме повече на брой партии в буфера между 1 и 4%. Според него повече от 1-2 партии ще успеят да преминат 1% и това са „Републиканци за България“, КОД, АБВ, „Глас народен“.

„В този буфер ще имаме няколко политически субекта, които ще загряват край тъчлинията в очакване на скорошни предсрочни избори, за да могат да се стабилизират дотогава“, казва още той.

А по отношение на бъдещи предсрочни избори, социологът е убеден, че такива още тази година няма как да има, въпреки мечтата на Румен Радев, но не е изключено такива да има през 2022 г.