Доц. д-р Момчил Дойчев: Руската база край Ниш представлява заплаха за България и НАТО

„България е член на НАТО не на думи, а на дела и трябва да защитава националните си интереси, още повече, когато се смятаме за патриоти. ЗРК С-400 е заплаха за нас.

Предишният министър на отбраната бе забранил подобни полети. Сега при транспортирането на тази система през въздушното пространство на България се оказа, че други страни като Румъния са отказали подобен прелет. Това показва достатъчно ясно определена политика и желание за отстояване на национален интерес“, категоричен е доц. Дойчев, предаде БГНЕС.

Опасността от присъствието на ЗРК С-400 на територията на Сърбия е много голяма за България и региона, защото тази система може да поразява цели не само на 400 км, но да блокира действието на силите на НАТО в целия пояс около Сърбия. След тях е не само нашата страна, но и Унгария, Македония, Албания, Хърватия, Гърция, Румъния, Словения и дори части от Италия.

ЗРК С-400 участваха в съвместното руско-сръбско учение “Славянски щит”, което се състоя в края на октомври и бе наблюдавано лично от президента Александър Вучич.

„Проблемът не е толкова в това, че дадохме разрешение, защото то донякъде произтича от договорите между ЕС, НАТО, Русия и Сърбия, а в това, че не знаем дали тази зенитно-ракетна система наистина е останала в Сърбия или се е върнала в Русия. Дори и да се е върнала в Русия, тревожното е, че тези маневри в сръбската база „Батайница“ край Белград се оказа, че ще бъдат ежегодни. Това означава, че ЗРК С-400 на практика ще остане там, което вече създава заплаха за сигурността не само на полетите, а за сигурността на всички НАТО-вски държави“, категоричен е доц. Дойчев.

Въпреки че Сърбия няма сухопътна връзка с Русия и е заобиколена изцяло от НАТО-вски държави или такива с пронатовска ориентация, съществуването на руска военна база около Ниш, близо до българската граница, създава несигурност и възможност за въздействие по един или друг начин, включително и чрез кибернетични заплахи върху нашата сигурност и всички страни от НАТО, смятат българските атлантици.

„Ако нашето правителство бе поискало да се осъществи такава проверка на българска територия, Русия едва ли щеше да сключва договор със Сърбия, който на практика да остави ЗРК С-400 край базата в Белград“, заяви експертът.

Атлантическият съвет на България не е съгласен с оценката на френския президент Емануел Макрон, че НАТО се намира в "мозъчна смърт", защото тя е твърде опростена.

„С тази позиция стопанинът на Елисейския дворец иска да покаже промяната в приоритетите на френската политика през последно време.

С нея Макрон иска да се хареса на определени пронационалистически кръгове във Франция. С тази си позиция той се представя не толкова като ляв либерал, колкото като национал-популист, който иска да покаже, че Франция може да бъде европейски лидер. Но на практика Макрон обслужва не толкова общите европейски интереси, колкото тесните интереси на своята страна“, смята доц. Дойчев.

Според него Северноатлантическият пакт трябва да бъде по-активен фактор в международните отношения.

„С идването на президента Доналд Тръмп на власт през 2017 г. като че ли се разконцентрираха връзките вътре в НАТО заради представата, която той има за воденето на международната политика. Това нямаше как да не се отрази върху ефективността на Алианса. Виждаме го на редица места, включително и в съседна Турция, която навлезе в кюрдските райони на Сирия фактически след разрешението на Тръмп. Това не бе в резултат на общо решение на алианса“, отбеляза доц. Дойчев.

НАТО се основава върху принципа на консенсуса. „При липса на такъв, какъвто е случаят с „Ердоганова" Турция, не се знае как той ще реагира в случай, че сирийската армия на Башар Асад реши да атакува турските сили в Сирия. Трябва ли да се задейства член 5 от Вашингтонския договор или не трябва? Виждаме в каква ситуацията попадаме“, уточни доц. Дойчев.