Доц. Тодор Чобанов за МОЧА: Пропагандна система, облечена в изкуство. Къде са Аспарух, Борис, Симеон?

Това заяви бившият заместник-кмет на София по образование и култура и историк доц. Тодор Чобанов.

По думите му Столичният общински съвет е органът, който да вземе решение какво ще има на мястото на монумента след преместването му в Музея на социалистическото изкуство. “В много общества от Източна Европа тези въпроси бяха решени в Парламента”, отбеляза той. “София е столица на България. Освен че е един голям град с будно гражданско съзнание, тя е и столица, има национално значение”. 

“София има тежки дефицити в системата на паметта. Тук липсват паметници на знакови български събития и личности. Една столица на здраво общество трябва да разказва в позитивен, обединяващ порядък за най-важните моменти от нашата многовековна история. Къде е в София причината да сме днес тук - Аспарух? Къде е е неговият баща - създателят на Велика България? Къде са невероятните личности на Средновековието - Борис и Симеон? Няма ги и това е проблем. 

В България този процес на памет не е преминал, защото сме били под чужда власт. България не е била в състояние на монументализира паметта за тези знакови личности и събития”, посочи доц. Чобанов. 

“Ясно е какво ще стане с паметника. Ние не правим никакво изключение от цяла Източна  Европа. Подобни неща се случиха в цяла Източна Европа. Унгария е най-добрият пример - там организирано тези фигури бяха събрани в Музей на комунизма на брега от Дунава. При нас се направи опит за подобна организация, но особеностите на Българския преход доведоха до това, че такива паметници на Червената армия има из цяла България, в почти всеки голям български град - Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Някъде те доминират в културния пейзаж - например в Пловдив. Когато човек погледне Пловдив от 10-20 км, той вижда Альоша”, каза още той в ефира на БНТ.

“Противопоставянето по оста Изток - Запад не е от днес, то върви още от Освобождението. Говорим за историческата истина. Като учени, се занимаваме с фактите такива, каквито са. 

Фактите са, че до 5 септември 1944 г. България е успяла да запази добри отношения със Съветския съюз. Тя е съюзник на нацистка Германия, но не изпраща войски на Източния фронт, спряла е депортацията на българските евреи, има общество с гражданско съзнание, обществено противодействие, опозиция. Назначени са правителства със западна, демократична ориентация. На България тогава е обявена война. Причината за това е България да бъде окупирана. В България е наложен тоталитарен режим от съветски тип, наложен е диктатор, който управлява всички, създадени са лагери, започват репресии над десетки хиляди българи. Това са фактите. 

Няма как тези факти да бъдат представени на бъдещите поколения с възвеличаване, защото това е една лъжа. Това е подмяна на историческата истина с историческа неистина, с пропаганда”, обясни той. 

“От чисто технологична гледна точка при Паметника на Съветската армия, се случват няколко неща. Падаха части от мазилката заради течове. Когато постаментът е строен, изолации не са съществували. Непосредствената опасност са пукнатини с размери по 1 метър и дебелина от 4-5 см. Те са в резултат на грешка при строежа - бетонът и металът не съжителстват добре. Всички хора, които се занимават с консервация и реставрация знаят това”, обясни той защо монументът представлява опасност за здравето. По думите му тези процеси са текли десетилетия. 

Чобанов посочи, че фигурите на МОЧА са кухи и при липса на изолация се пълнят с вода, което причинява щети. 

Той припомни, че решение за демонтаж на монумента има още от преди 30 години:

“Сегашното решение е вземано няколко пъти, но законовите неуредици и противоречия в нормативната база доведоха до това, че решението на Столичния общински съвет от началото на 90-те години не е изпълнено”.

“Настъпва моментът, в който поради тази корозия паметникът става опасен, особено при леки земетресения, които в София стават регулярно и силен вятър. Колкото повече време минава, толкова по-опасен става. Ако не се вземат мерки, тези фигури падат”, допълни той.

По думите му нарязването на монумента не е пречка за реставрацията му. Чобанов увери, че реставраторския екип ще се справи “безупречно”.

За Чобанов проблемът е, че паметникът сега се демонтира с аргументи, че не е безопасен, вместо да се демонтира заради идеологията, която символизира. 

“Няма как да върнат Паметника на Съветската армия отново на мястото му”, заяви обаче той.

“Той ни разделя. За да имаме здрава нация, общество, народ, ние трябва да сме единодушни за миналото си. Ние не сме и от това следват всички проблеми. 20% от населението продължават да изпитват радост от мисълта на 9-ти септември. Има и доста голямо мнозинство, които нито са радости от 9-ти септември, нито приемат социализма, други са потомци на репресирани”, обясни доцентът.

“Този паметник не отговаря на условията за памет. Паметниците трябва да обединяват, да създават чувство на взаимност”, категоричен е той.

“Един паметник на княз Борис Кръстител например би ни сплотил като общество. Тези паметници ни разделят”.

“Ако искаме да имаме ясно бъдеще с ясен европейски хоризонт, трябва да разкажем собствената си история с личности, които обединяват и са наистина важни за нас. Без Борис ние нямаше да станем християни, нямаше да се приобщим към европейската цивилизация. Как щеше да мечтае Левски да се подравним с другите европейски народи, ако не беше Борис Кръстителя? Българската история трябва да бъде увековечена по един позитивен начин”, смята доц. Чобанов.

ФрогНюз