Един ден някой ще извади меча на Аспарух и ще каже: Тук няма да бъде България

- възнамерявахме да приобщим Македония - не стана;

- искахме да сме пълноправен партньор в НАТО - не сме;

- искахме да сме равнопоставен член на ЕС - не сме;

- опитахме да ръководим ООН - провалихме се;

- казахме, че сме незаобиколим фактор на Балканите, заради стратегическото ни местоположение - заобиколиха ни;

- искахме да сме нормална държава - оказа се, че няма такава държава;

- запитахме се що за народ сме? - отговориха ни: няма такъв народ, после се поправиха - има такъв народ.

Но още се чудим така ли е? Остана ни едната територия. Но след 2050 г., когато последният българин угаси лампата и затвори вратата, с претенции за това райско място на опашка ще се наредят всичките ни съседи. И всичко това се случва благодарение на националната самоомраза и взаимна непоносимост, владяла всички, управлявали Третата българска държава, чак до ден днешен - алчни за власт и за пари. И един ден някой ще извади меча на Аспарух, побит в тази свещена земя и ще каже: "Тук няма да бъде България!" За съжаление, натам вървим..

Любомир Йорданов, журналист